Евгени Филипов е професор в катедра Строително Инженерство в Университета Мичиган. От 6 години живее в Ан Арбър със съпругата си Лора и сина им Калоян, който е на две годинки. Има над 25 научни публикации и множество отличия. През април тази година професор Евгени Филипов получава наградата „Леонардо да Винчи“ от Engineering Mechanics Institute (EMI) за изключителен принос в областта на разгъващи се и преконфигурируеми структури, вдъхновени от оригами, включително разработване на нови инструменти за симулация, на твърди леки оригами и разработване на функционални оригами структури в множество мащаби. Hаградата се присъжда веднъж годишно нa изключителни млади изследователи в началото на кариерата им, за обещаващи новаторски разработки в областта на механикатa и инженерните науки, свързани със строителното инженерство. Този семестър той преподава клас по структурна динамика или как земетресения, вятър и други динамични сили раздвижват и увреждат различните конструкции.
Ето какво разказа Евгени Филипов пред „Вестник на българите в Детройт“:
С какво тази награда е по-различна от останалите, които имаш?
Това е може би една от най-важните и значими награди в широката област на механиката. За мен това е и първата награда, която отбелязва индивидуалните и дългосрочните приноси от моята научна работа в тази област.
От къде идва интересът към инженерните науки?
Още от двегодишен съм обичал да играя с конструкторите Лего, но истинският интерес към строителството се породи, когато родителите ми сами започнаха да строят вила в Годеч. Видях как къщата се строи от основите до покрива и помагах колкото можех. Бях очарован от целия процес и все още ми харесва да направя нещо ново или да ремонтирам някои неща по къщата.
Живял си известно време в Япония. Там ли започна да работиш с оригами?
Да, това беше по време на моята докторантурa. Вече имах опит в строителното инженерство и проучвах как мога да прeнеса идеи от оригами в строителството и архитектурата, но не знаех много за тази област. Шест месеца работих с математик и архитект от Токийския университет, който е експерт по оригами. Заедно намерихме нови решения за твърди и леки оригами, с които може да се конструират големи структури.
Кога напусна България и как поддържаш знанията си по български си език?
Преди 25 години напуснахме България с родителите и сестра ми. Аз бях 9-годишeн. Тогава най-важното беше да науча английски език и естествено с времето зaпочнах да позабравям родния език, оcoбено писането и четенето, въпреки че вкъщи говорехме само на български. Кoгaто бях на около 20 години, започнах да чета по-редовно и сега всяка година прочитам една-две книги на български език. Също така чета български детски книжки на сина си. Почти всеки ден чета вицове на български. Хуморът ни е много пo-различен от американския и често ми липсва.
Къде обича да ходи на ваканция семейство ти?
Всяка година се опитваме да се прибираме в България поне за малко. Жена ми е американка, но много ѝ харесва България. Обичаме да посещаваме исторически забележителности. В България има толкова богато разнообразие от история от различни епохи! Връщаме се и за храната, да се разходим из планините, до морето и да се видим с приятели и роднини. Това лято посетихме родния град на майка ми, Годеч. Бяхме там за Видовден, който се отбелязва в последните два почивни дни на юни. Тогава в Годеч се събират хора от цяла България, близки, роднини и познати, има богата музикална и танцова програма и забавления за децата.
/ЙК/
news.modal.text
