„Това са значителни ангажименти, това са устойчиви ангажименти за Италия - необходими разходи за очевидно укрепване на нашата отбрана, за укрепване на нашата сигурност в контекст, изискващ това, но в измерение, което ни позволява да поемем тези ангажименти, знаейки вече, че няма да отклоним нито едно евро от другите приоритети на правителството в защита и грижа за италианците“. С тези думи италианският премиер Джорджа Мелони обобщи пред журналисти ангажиментите, поети от 32-те страни членки на НАТО преди седмица на срещата на върха на Алианса, провела се Хага.
„Говорим за увеличение на разходите за отбрана с 1,5 % за 10 години, следователно за нещо, което не е далеч от ангажимента, който Италия вече пое през 2014 г., когато беше на ниво 1 % от БВП за разходи за отбрана и се ангажира тогава, което беше потвърдено и от всички правителства преди мен, да увеличи тези разходи с 1 процент. Към това увеличение с 1,5 % разходи за отбрана за идните 10 години сега се добавят 1,5 % от разходите за сигурност. Това са ресурси, които трябва да изразходваме и които така или иначе вече изразходваме по много по-пространни въпроси в сравнение с отбраната. Знаете, че много пъти съм казвала, че въпросът за сигурността днес е особено обширна област, която засяга защитата на границите, незаконната миграция, критичната инфраструктура, военната мобилност, инфраструктурата в най-общ смисъл, но също така и изкуствения интелект, научните изследвания, технологичните иновации, и следователно това са ресурси, които са необходими, за да запазим тази нация толкова силна, колкото е била винаги“. С тези думи Мелони направи пред журналистите и разбор на точка две и три от декларацията от срещата на върха на НАТО. По този начин тя се опита да обясни на сънародниците си, че общо 5 % процента за отбрана и сигурност не означава само пари за превъоръжаване, но и за укрепване на страната в областта на защитата на границите, на борбата с незаконната миграция, на подсилване на критично важната инфраструктура, на инвестиции в научни изследвания, в иновации и в изкуствен интелект, който да е в услуга на обществото.
Уверенията й не спряха дотук. Мелони подчерта, че би искала всичко, което включва това увеличение от 2 на 5 % да се произвежда в Италия с италиански компании. Но тук тя предупреди, че това не зависи само от нея, а от способността на италианските компании да реагират. Мелони подчерта, че приоритет е да се харчат увеличените средства на национално ниво, но също и да се укрепи европейският стълб на НАТО и по този начин да се засили капацитетът на промишленото производство на европейските страни, съставляващи този европейски стълб на Алианса. Мелони акцентира, че идеята на увеличението на средствата за отбрана не е да се купуват оръжия и военна техника от чужбина, а да се укрепи европейската индустрия в областта на отбраната и съпътстващите сектори.
В италиански медии, сред които „Месина Тудей“, "Паджеле политике" и „Ла нотиция“, се появиха хипотези, че например 1,5-те процента от БВП на година за сигурност и инфраструктура, съставляващи един от компонентите на 5-те процента, биха могли да се използват за такива отдавна планирани инфраструктурни проекти като моста над Месинския проток, който би свързал континентална Италия със Сицилия и би ускорил пътуванията между тези две части на страната. Този проект е особено скъп на Матео Салвини, лидера на крайнодясната партия „Лига“, настоящ вицепремиер и министър на инфраструктурата и транспорта. Салвини обаче е и против плановете за превъоръжаване на Европа, смятайки че от тях ще се възползват германски оръжейни гиганти. Изграждането на моста над Месинския пролив и цялата съпътстваща това работа се оценява на 13,5 милиарда евро, припомня изданието „Паджеле политике“.
Медиите в Италия правят разнородни прогнози колко ще струват 5-те годишни процента от БВП за отбрана и сигурност. Според Ели Шлайн, лидерката на опозиционната Демократическа партия и според Джузепе Конте, лидера на опозиционното „Движение 5 звезди“, за 10 години това ще коства на Италия над 400 милиарда евро в повече, допълва „Паджеле политике“.
Мелони изтъква, че част от средствата ще са за укрепване на сигурността на италианската нация и за инвестиции в нови технологии и иновации, но дали ще успее с тези аргументи тя да убеди в правотата си обикновените италианци, за които основен проблем не са разходите за отбрана, а ниските реални заплати в страната, отбелязва Франс прес.
В поредица от анализи, публикувани малко преди Италия да поеме ангажиментите по точка втора и трета на декларацията на НАТО от Хага, френската новинарска агенция припомни за един отколешен проблем в страната или по-скоро за една негативна тенденция, с която Италия се откроява сред развитите икономики, а именно това, че реалните заплати в страната не са белязали ръст, а отстъпление от 1991 г. досега. За разлика от Италия във Франция и Германия през този период реалните заплати са се увеличили с 30 процента, а в САЩ с 50 процента. Тук се визира така наречената покупателна способност, която реалните заплати дават, тоест какво могат да си купят италианците със заплатите, които получават реално сега. Само между 2021 г. и 2024 г. италианците са изгубили почти 7,5 процента от реалните си заплати, което означава по една месечна заплата годишно, посочва Франс прес.
В един от анализите по темата френската агенция интервюира трима италианци от Милано от възрастовата група 20-30 години. Стефано, който е програмист, споделя, че на първото си работно място е стартирал със заплата от 1500 евро нето. Когато е сменил работата си, нетната му заплата се е увеличила на 2000 евро нето. От тях обаче наемът за квартирата му излизал 1000 евро, докато хазяинът му не решил внезапно да го увеличи с 30 процента. Така на Стефано не му останал друг избор, освен да напусне Италия и да замине за Валония в Белгия. Там той получава сега двойно по-голяма заплата, а разходите, които прави за покупки и наем са същите, като тези в Милано.
Салваторе, който има две магистратури, работи в сектора на финансите в Милано и получава по 2300 евро нето на месец, споделя пред Франс прес, че за да живее прилично в този мегаполис, са му нужни поне 3000 евро, като в тази сума той включва и разходите за наем.
Давиде, също от Милано и с 5 години стаж в сектора на информационните технологии, печели по 2200 евро нето на месец. Той вече е осъзнал, че с тези пари няма никога да успее да си купи жилище нито в Милано, нито в Рим.
Същевременно в Италия наемите растат. В Милано те са се увеличили с 20 процента от 2020 г. досега, докато тези в столицата Рим са скочили с 40 процента за същия период.
Според Андреа Гарнеро, анализатор и икономист от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, причина за отстъплението на реалните заплати в Италия, е прекалено голямото внимание, придавано в страната на сектори с ниска добавена стойност, като туризма и строителството. Експертът припомня и, че в страната под 10 процента от италианците печелят над 40 000 евро на година бруто, което е около 2200 месечно нето.
В Италия малките и средните предприятия имат по-голяма тежест в националния производствен пейзаж. Но тези малки и средни предприятия въвеждат по-малко иновации и по-трудно се превръщат в конкурентоспособни. Те имат и малко мениджърски компетенции. Всичко това води до малко възможности за разрастване на тяхното производство и следователно и на заплатите в тях. В тези предприятия кариерите са ограничени и има малко ръководни постове. Такъв тип предприятия преобладават и в отраслите с ниска добавена стойност, като туризма и строителството. В Италия непрекъснато се повтаря, че туризмът е петролът на страната, а строителството е двигателят на италианската икономика, но това е погрешно възприятие за икономическия модел. Не с туризъм и строителство се трупа богатството на дадена страна. Залагайки основно на тези сектори, се стига до слаб производствен растеж и съответно до слаб растеж на заплатите, отбелязва Андреа Гарнеро. В тези два отрасъла работните места са често пъти сезонни и годишните заплати там са ниски, припомня той.
В допълнение инвестициите в изследователска дейност в Италия са малки, законодателството не насърчава обединението на предприятия и специалистите в конкретни области са недостатъчни. Има голямо облагане с данъци на заплатите в частния и публичния сектор, а облекчения има основно за самонаетите и за рентиерите. В Италия се разчита много на сектора на отдаване под наем на недвижимите имоти, който компенсира ниските заплати, но това не насърчава производството, изтъква експертът.
Има и недостатъчните усилия, полагани от синдикатите по въпроса за заплатите и водещи например до това, че една трета от хората на заплата в Италия са с изтекли колективни трудови договори, като в някои случаи изтичането на договорите е станало преди няколко години.
Друго опасение на италианците, свързано с увеличаване на разходите за отбрана, е дали тези средства ще бъдат оползотворени по конкретно предназначение. В тази насока италианското правителство сочи за пример как Италия оползотворява по предназначение близо 200-те милиарда евро по европейския план за постковидно икономическо възстановяване. По този план вчера Италия получи от Европейската комисия одобрение за отпускане на седми транш в размер на 18,3 милиарда евро. Така Италия е получила общо вече 140 милиарда евро и с тях е реализирала 100 процента от набелязаните общо до този момент 334 цели. Според Мелони по този начин Италия се е превърнала в модел за останалите европейски членки как да оползотворяват пълноценно, честно и по точно предназначение отпусканите от Брюксел средства, предаде АНСА.
А в отговор на критиките, че не се е противопоставила на декларацията на НАТО за 5-те процента разходи за отбрана на година, както направи например испанският премиер, социалистът Педро Санчес, Мелони, която е представител на консервативната десница, припомня, че в крайна сметка и Италия, и Испания са подписали един и същи документ в Хага. В него по настояване на Испания именно точки 2 и 3 бяха с леко променен текст и в тях се казваше, че не конкретно „ние“, а по-общо казано „съюзниците“ поемат ангажимента относно 5-те процента, припомнят италиански медии.
/ПТА/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
