Стара турска баня се превърна в туристическа атракция на Сливенските минерални бани

Останки от старинна баня привличат туристи на Сливенските минерални бани, като хората недоволстват от това, че постройката се руши и за нея не се полагат грижи. Руините даже имат локация в Google Карти, където се определят като туристическа атракция. Посетители твърдят, че това са римски терми, но според специалисти става дума за турска баня от 19 век.

„Проучвания на Сливенските минерални бани и старите сгради реално не са правени, така че много малко можем да кажем в действителност какво представляват те. По принцип се казва, че са от римско време. За съжаление това не можем да го твърдим със сигурност. Най-близките минерални бани, за които имаме сведения от времето на римляните , са Айтоските минерални бани. 

Следващото нещо, което може да кажем, е че през 17век турският пътешественик Хаджи Калфа минава през Сливен, но не пише нищо затова. Бегло споменава Кортенските бани, но не и Сливенските, както едната съществуваща тогава баня в град Сливен. 

Най-ранното, което знаем за постройка, направена на Сливенските минерални бани е от времето началото на 19 век около 1810-1820 година по времето на сливенския аянин Тахир Ага, който е доста известен от книгите на Цончо Родев за Сливен. По това време се прави тази постройка, която съществува и до ден днешен, а впоследствие се разбира, че баните всъщност са били дадени на гражданите на града за безплатно ползване като са се издържали предимно от бакшишите, които са оставяли гражданите и от продажбата на кафе.

Следва да имаме предвид, че като се отиде на място се виждат две постройки – едната е на старата баня, която е в рамките на почивната станция, а другата постройка е всъщност каптажите , които се ползваха доскоро за публичните бани, които в момента за съжаление не работят.

След времето на Кримската война 1854 – 56 година там по силата на споразумение в района са заселени татари и черкези, които са тормозили населението наоколо и баните западат. Все пак продължават да се издържат по това време със средствата на Алис бей, който е бил собственик на воденица, която до ден днешен е ресторант Воеводската воденица. През 1870 година след борбите за Българска екзархия турската държава решава преотстъпи минералните бани на сливенската община, които се ползват от гражданите. Постепенно постройките западат и това, което знаем е, че съвременните постройки, независимо, че не функционират са строени към 1902г.

Старата турска баня се състои от две помещения, като историците смятат, че вероятно става дума за мъжко и женско помещение. Има сводове с червени тухли, които напомнят на хората за римските градежи. Намира се на частен терен, там археологически проучвания не са правени. Този тип баня е различна от хамама, където водата се подгрява, и се нарича лъджа – или топъл минерален извор.

Репортер и оператор - Велина Василева
Монтаж - Емил Граничаров
/ТП/