Палеонтологът Стив Брусати пред БТА:

site.btaБългарските динозаври имат потенциала да ни разкажат много за еволюцията на тези животни през късната креда

Българските динозаври имат потенциала да ни разкажат много за еволюцията на тези животни през късната креда
Българските динозаври имат потенциала да ни разкажат много за еволюцията на тези животни през късната креда
Снимки: НПМ-БАН

Българските динозаври имат потенциала да ни разкажат много за еволюцията на тези животни през късната креда. Това разказа американският палеонтолог Стив Брусати в интервю за БТА.

От четвъртък той е част от екипа на петата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН) в находището на динозаври и друга къснокредна гръбначна фауна край Трън. Проучванията започнаха в края на миналата седмица под ръководството на гл. ас. д-р Латинка Христова от НПМ-БАН и включват както палеонтолози от музея, така и техни колеги от Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Геологическия институт на БАН.

Стив Брусати понастоящем живее в Шотландия. Той е професор по палеонтология в Единбургския университет. Образованието си получава под ръководството на някои от най-големите имена в палеонтологията на динозаврите през последните 30-40 години, сред които Пол Серино, Майкъл Бентън и Марк Норел. Брусати е експерт по тиранозаврите и техните близки роднини, има съществен принос за изследването на ранната еволюция на динозаврите, техният възход към доминиране на сухоземните екосистеми през мезозойската ера и изчезването им в края на периода креда, както и в проучването на къснокредните европейски динозаврови фауни. Именувал е над дузина нови за науката видове динозаври. Автор или съавтор е на повече от 200 научни публикации, както и на редица учебници, научнопопулярни книги, енциклопедии и статии. Книгата му “Възход и падение на динозаврите” е бестселър и е издадена в много държави, включително в България. Брусати е научен консултант на шестия филм от поредицата “Джурасик парк” – “Джурасик свят: Господство”.

Според Брусати досега най-известните динозаври от най-късната част на периода креда в Европа са от места като Румъния, Испания и Франция. "Убеден съм, че с повече усилия и повече време, Трън може да стане също толкова важен, колкото тези места", каза той.

Според него научно-популярните книги и филми са изключително важни. Повечето хора научават за науката от тях, а не като посещават курсове в университета или четат учебници, обяснява ученият.

Следва пълният текст на интервюто:

 - Проф. Брусати, какво Ви накара да се насочите към палеонтологията и изучаването на динозаврите?

 - Не бях от онези петгодишни деца, които знаеха името на всеки динозавър и постоянно досаждаха на родителите и учителите си. Но най-малкият ми брат Крис беше точно такъв. Той беше обсебен от тях и беше превърнал спалнята си в музей на динозаврите. И когато бях на 14 години, неговата страст се превърна в моя страст и чрез него започнах да уча за динозаврите, а не след дълго пожелах да ги превърна в своя кариера.

 - Предстои Ви да работите в Ннходището на вкаменелости близо до град Трън, в което се намират фосили на динозаври и други представители на гръбначната фауна от късната креда. Откога си сътрудничите с колегите си от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките?

- С гл. ас. д-р Латинка Христова и докторант Владимир Николов и техните колеги се срещнах за първи път през 2019 г. Дойдох в София, за да изнеса лекция на Софийския фестивал на науката по повод българския превод на книгата ми "Възход и падение на динозаврите". Вече познавах Владимир като чудесен художник, но тогава се запознах с него на живо и двамата с Латинка ми показаха някои от фосилите, които са открили в Трън. Заведоха ме в музея и извадиха няколко кутии с кости, а аз бях шокиран. Нямах представа, че в България има нови открития на динозаври. Бях развълнуван. Можех да кажа, че това, което са открили, е важно. Казах им, че ще се радвам да им помогна по какъвто и да е начин.

 - Защо Трънското находище представлява интерес за Вас?

 - Мисля, че динозаврите от Трън имат потенциала да се превърнат в едни от най-важните нови световни открития. Особено важни са тяхната възраст и местоположение. През късната креда по-голямата част от Европа не е била континент. Нивото на морето е било толкова високо, че водата е покривала голяма част от територията, която сега наричаме Европа. Но някои от по-високите планини са стърчали над морските вълни като острови. От места като Румъния и Испания знаем, че тези острови са били дом на необичайни динозаври. Например в Румъния много от динозаврите са били джуджета! Те са били миниатюрни версии на известните големи динозаври на континента. Изглежда, че островите са били толкова малки, че не са разполагали с достатъчно ресурси или пространство, затова динозаврите там са били по-малки по размер. Но как се е случил този еволюционен процес? Не знаем, защото повечето вкаменелости са от най-късната част на периода креда. Българските динозаври са малко по-стари. Те също са живели на остров. Възможно е те да са били предците на тези динозаври джуджета. Така че те имат потенциала да ни разкажат много за това как динозаврите са се адаптирали към островите и размерите на телата им са се смалили, за да оцелеят.

 - Какво е мястото на Трънското находище в контекста на изследванията на находища на гръбначна фауна от времето на късната креда в Европа?

 - Досега най-известните динозаври от най-късната част на периода креда в Европа са от места като Румъния, Испания и Франция. Убеден съм, че с повече усилия и повече време, Трън може да стане също толкова важен, колкото тези места.

 - В публикувана наскоро статия, в която сте съавтор, се оспорва хипотезата за съществуването на множество видове в рамките на рода на тиранозаврите (Tyrannosaurus). Защо в момента тази хипотеза се смята за слаба и какъв вид доказателства биха могли евентуално да подкрепят валидността на няколко вида тиранозаври?

 - Преди няколко месеца екип от изследователи предложи една провокативна идея - че това, което наричаме Tyrannosaurus rex (тиранозавър рекс), всъщност са три различни вида големи хищници, живели в края на периода креда. Това беше смела идея, защото знаем за T. rex от повече от 100 години, а той е толкова емблематичен динозавър. Преценихме техните доказателства и установихме, че са слаби. Единственият начин, по който те можеха да разделят тези три вида, беше чрез много фини разлики в дебелината на бедрената кост и формата на зъбите в предната част на челюстта. Ние смятаме, че това са случайни и незначителни вариации. Видовете винаги са променливи. Погледнете хората - всички ние сме един и същ вид, въпреки че имаме различен цвят на кожата, косата, различна височина и талия. За да се докаже, че е имало няколко вида T. rex, ще е необходимо да се опишат ясни, категорични анатомични различия между групи от фосили.

 - Какво би означавало съществуването на повече от един вид тиранозавър?

 - Това би означавало, че е имало повече от един огромен месояден вид, който е живял в Северна Америка в самия край на кредата. Но ако има само един вид, това означава, че е имало само един гигантски върхов хищник. Един-единствен вид, който е властвал сам, а след това се е изправил срещу астероида, паднал от небето преди 66 милиона години, който е сложил край на епохата на динозаврите.

 - Какво ни казва наскоро описаният род Dearc за еволюцията на птерозаврите и с какво този фосил е важен за науката?

 - Dearc е нов вид птерозавър (летящи влечуги, известни като птеродактили), който моят екип откри на остров Скай в Шотландия. Обявихме за него преди няколко месеца. Той е от епохата на средната юра, преди около 170 милиона години. Вкаменелостите от птерозаври са много редки за този времеви интервал. Смяташе се, че през целия юрски период птерозаврите никога не са имали размах на крилата, по-голям от около 1,5 метра. Но Dearc е огромен - размахът на крилете му е поне 2,5 метра, а вероятно и повече, тъй като скелетът, който открихме, е на млад, все още растящ индивид, когато е настъпила смъртта му. Това ни подсказва, че птерозаврите са били много по-големи в началото на еволюцията си, отколкото сме смятали досега. По времето, когато се е издигал над субтропичните лагуни на Шотландия преди 170 милиона години, той е бил най-голямото летящо животно, което някога е живяло, доколкото ни е известно.

 - През последните години сте насочили част от вниманието си към изследването на ранните неозойски бозайници. След толкова време, посветено на изучаването на динозаврите, какво предизвика интереса ви към бозайниците и трудно ли е за един палеонтолог да пренасочи професионалните си интереси към нова група животни?

 - Учил съм за палеонтолог по динозаврите. Бакалавърските, магистърските и докторските ми изследвания бяха посветени на динозаврите. Изучавал съм теми от цялата им история - от скромния произход през триаса, през еволюцията на птиците през юрата, до изчезването на всички останали динозаври в края на креда. Но колкото повече изучавам динозаврите, толкова повече се питам какво се е случило след смъртта им. Как нашите предци бозайници са оцелели след астероида и след това са заели мястото на динозаврите? През последното десетилетие се занимавам с теренна работа в Ню Мексико в търсене на бозайници, живели през първите няколко милиона години след изчезването на динозаврите. Това са очарователни фосили! Те не са отдавна измрели „чуждоземни организми“като динозаврите, а членове на нашето собствено семейство бозайници. Те са като нас! Нашите предци! Толкова съм очарован от бозайниците, че те са обект на новата ми книга "Възходът и царуването на бозайниците". Това лято тя беше публикувана в САЩ и Великобритания, а през 2023 или 2024 г. ще има превод и на български език.

 - Дали бозайниците наистина са живели в сянката на динозаврите, или са били по-разнообразни и по-успешни през мезозоя, отколкото обикновено се смята?

 - Има едно погрешно схващане за бозайниците. Съществува идеята, че динозаврите са властвали над света, след което са измрели и на тяхно място са се развили бозайниците. В действителност бозайниците са оцелели при измирането на динозаврите и са поели управлението след това. Бозайниците вече са били там, когато динозаврите са загинали. Те са живели заедно с динозаврите в продължение на повече от 150 милиона години. Но те са били малки, скромни, незабележими. Живеели са в сенките, под земята. Динозаврите са били толкова големи, че не е имало възможност бозайниците да достигнат техните размери. Нито един бозайник, който е живял с динозавър, не е бил по-голям от язовец. Но бозайниците са се “научили” да бъдат малки. Те еволюирали бързоподвижни, катерещи се, копаещи, плуващи и пасивно летящи видове. Бозайниците били толкова добри в анонимния живот, че направили обратното: попречили на динозаврите. Ето защо никога не сте виждали T. rex с размерите на мишка или трицератопс с размерите на плъх. Бозайниците са заемали тези ниши.

 - Какви уроци ни дават динозаврите и историята на бозайниците?

 - Фосилите на динозаврите и бозайниците са следи от праисторията. Те са записи на реални животни, които са преживели реални моменти на климатични и екологични промени. Днес нашият свят се променя бързо -  температурите се повишават, морските нива се променят. Но Земята е преживявала тези неща и преди, и чрез изучаване на вкаменелостите можем да научим как животът е реагирал и се е адаптирал.

 - Освен големия брой научни публикации, имате няколко научнопопулярни книги, една от които е световен бестселър, а сте и научен консултант на шестия филм от поредицата "Джурасик парк". Лесно ли е да се представя науката пред непрофесионална публика? И от тази гледна точка каква е ролята на филми като "Джурасик парк" за популяризирането на науката?

 - Обичам да представям науката толкова, колкото и да правя изследвания. Моята врата към палеонтологията беше библиотеката с книги за динозаври на брат ми. Четейки научнопопулярни издания и енциклопедии, научих толкова много и това ме вдъхнови да се занимавам с тази професия. Затова обичам да се опитвам да вдъхновявам следващото поколение чрез книгите си и работата си в телевизията и киното. Бях развълнуван, че книгата ми "Възход и падение на динозаврите" привлече хората. За мен е чест и привилегия да бъда в списъците с бестселъри. Но това, с което се гордея най-много, е, че книгата е преведена на над 20 езика, включително и на български. Хората по целия свят могат да се учат и да се вдъхновяват от нея. Новата ми книга за бозайниците също се превежда на много езици. Мисля, че популярните книги и филми са изключително важни. Повечето хора научават за науката по този начин, а не като посещават курсове в университета или четат учебници.

 - Каква е работата на научния консултант в такава филмова продукция?

 - Работата ми беше да представям науката. Бях на разположение по всяко време, когато режисьорът, сценаристите и художниците имаха въпрос за динозаврите. Те ми изпращаха имейли и ми се обаждаха по телефона, показваха ми чернови на новите дизайни на динозаври, по които работеха. Моята работа беше да давам съвети, да се уверя, че истинската наука винаги е пред погледа на холивудските гении, които правят филма. И това беше много забавно. Няма по-добър начин да достигнеш до милиони хора по света от филмов блокбастър. Особено съм горд, че хората, които гледат новия "Джурасик свят", ще видят за първи път пернати динозаври. Знаем, че така са изглеждали много динозаври, но досега те не са били показвани по този начин във филмовата поредица.

 - Лесно ли е да се претворят съвременните схващания на учените на голям екран? 

 - “Джурасик свят”, както и всички филми за Джурасик парк, са блокбастъри за чудовища. Те са забавление. Създадени са, за да предизвикват тръпка, да ангажират, да предизвикват страхопочитание, да плашат. Те не са документални филми за природата. Затова, честно казано, съм впечатлен, че във всички филми "Джурасик парк" и "Джурасик свят" има толкова много наука. Дали "Междузвездни войни" остават верни на астрофизиката? Не. Но поредицата "Джурасик" се старае усилено да се фокусира върху истинските динозаври и да направи тези динозаври възможно най-реалистични и точни, естествено, с вмъкната творческа свобода.

 - Необходим ли е баланс между фантазията и реалността - къде свършват научните факти и къде започват творческите решения?

 - Разбира се, че е необходим. Динозаврите от "Джурасик свят" са филмови герои. Те трябва да бъдат привлекателни. Те трябва да са достъпни. Те трябва да са личности. Те трябва да носят сюжетна линия. Те трябва да са разпознаваеми за публиката - чрез цветовете, звуците, поведението си. Това изисква известна художествена свобода. И нека си признаем, че много от тези динозаври са познати само от един фосил, може би дори само от няколко кости. Има толкова много неща, които не знаем за тях. Така че е напълно резонно създателите на филми да запълнят празнината с обосновани спекулации и художествени решения.

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:46 на 29.09.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация