site.btaОБНОВЕНА Българска научнопопулярна книга за динозаврите бе представена в Националния природонаучен музей при БАН

Българска научнопопулярна книга за динозаврите бе представена в Националния природонаучен музей при БАН
Българска научнопопулярна книга за динозаврите бе представена в Националния природонаучен музей при БАН
Снимки: Ирина Симеонова, БТА

Българска научнопопулярна книга за динозаврите представиха в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН).

От НПМ-БАН отбелязват, че това е първата по рода си научнопопулярна книга на палеонтологична тема, написана от български автор в първо лице.

Автор на “Песента на титаните: история за динозаври” е докторантът по палеонтология в НПМ-БАН Владимир Николов. Научни консултанти на изданието са научният ръководител на Николов проф. Николай Спасов и гл. ас. Латинка Христова от НПМ-БАН, проф. Марлена Янева от Геологическия институт-БАН и гл. ас. Дочо Дочев от Геолого-географския факултет на Софийския университет.

Палеонтологията не е професия, а призвание, разказа проф. Спасов. Той допълни, че когато е усетил във Владимир Николов силната любов към палеонтологията, е решил, че трябва да му се даде шанс. Това, което аз мога да дам на такъв човек, е да го обуча, да му покажа какво означава науката, как ученият върви стъпка по стъпка към знанието. Той е талантлив човек, създаден за наука, работещ със страст, а това е основното за науката, каза още Спасов и допълни, че вярва в неговото бъдеще в това отношение. 

Гл. ас. Латинка Христова (НПМ-БАН), която е сред основните откриватели на трънското находище на фосили от праисторически видове, включително динозаври, отбеляза, че са потърсили находището, намерили са, но не са имали идея как ще се развият нещата и какъв фурор ще се получи. Още по-малко очаквахме, че от това находище освен динозаври, ще изскочат един куп други организми, каза още тя. Тя открои Николов като чудесен популяризатор на науката. По думите ѝ в наши дни е изключително важно да умеем да обясним на хората какво работим и защо го правим. Той има всичките дадености да го направи по атрактивен и интересен начин, каза още тя.  

Според гл. ас. Дочо Дочев от Геолого-географския факултет на Софийския университет, който е бил научен ръководител на магистърската теза на Владимир Николов, книгата показва, че науката и научната работа са удоволствие, а не задължения. Ако не беше Владо Николов, никога нямаше да разберем, че в България има един праисторически девствен свят, който не е докоснат от никого до този момент, каза още Дочев. Той изрази надежда “Песента на титаните” да запали и вдъхнови много млади читатели, които да се включат в това най-велико приключение - палеонтологията.

Владимир Николов отбеляза, че гл. ас. Дочев е човекът, който е повярвал на първата находка от находището в Трън и е спомогнал за изследването ѝ. В началото специалистите не били сигурни какво точно представлява тя. При проучването се установява, че това е кост от динозавър. Този анализ дава началото на проучванията на находището край Трън преди няколко години и разкрива много данни за динозаврите, живели по българските земи. 

Находката е открита през 2006 г. край Трън от любител на фосилите. След изследванията, направени през 2015 г., специалистите установяват, че това е едва третата находка от нетипичен динозавър (дребен, джуджевиден титанозавър), открита в нашата страна. През 2017 г. находището е намерено, а от 2018 г. там се организират ежегодни палеонтологически експедиции. Тази година, през август, предстои шестата експедиция, отбеляза Николов.

В книгата е засегната тема, която е важна и за световната палеонтология и е с изключително комплексен характер, разказа Николов и допълни, че това е въпросът за колекционирането на фосили и най-вече за търговията с тези артефакти. В някои случаи тази търговия изключително много накърнява развитието на науката, отбеляза той и допълни, че от друга страна абсолютно всички големи открития, “пробивите в изследването на динозаврите” на България, първите открития, са направени от любители. Нито едно от откритията - както първите динозаври в пещерата Лабиринта, така и първият динозавър от Трън, а и скорошните находки на морски влечуги от триаса в България, не са направени от професионалист, каза Николов. Той обясни, че те са намерени от любители, които са се свързали с експертите, сътрудничили са си с тях и така се е стигнало до съответното ново откритие.

Книгата пренася читателите си направо на терен по време на разкопки, сред изследователите палеонтолози, под изгарящите лъчи на августовското слънце. В седем разказа той проследява историята на третата експедиция до трънското находище, състояла се през 2020 година. Приходите от продажбата ѝ ще бъдат използвани в подкрепа на бъдещите палеонтологични експедиции на екипа на НПМ-БАН.

На страниците оживява ежедневието на учените, работата и трудностите, с които се сблъскват, описани са методите, които използват, за да осветят историята, нашепвана им от древните кости през дълбините на времето. За най-любознателните е включен подробен терминологичен речник, биографични профили на участниците в експедициите и множество снимки, диаграми и илюстрации с реконструкции на гръбначните животни, обитавали България през къснокредната епоха.   

Николов, който е и един от българските палеоилюстратори, разказа за работата по книгата, както и за изработването на илюстрациите в нея. По думите му една книга за динозаври без илюстрации “не е много динозавърска книга”. 

Владимир Николов е палеонтолог и палеоилюстратор, докторант в Националния природонаучен музей при БАН. Изследва костните тъкани на фосилни гръбначни животни, открити в България, и участва активно в проучването на динозавърското находище край град Трън.

/ВД/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:48 на 27.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация