Палеонтологичният екип на Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН) имаше теренни проучвания в Бургаска област от 2 до 8 ноември . Това информират от научната институция на своята фейсбук страница.
Дейностите са извършени в рамките на съвместен научноизследователски проект с Минно-геоложкия университет на тема “Интердисциплинарни изследвания за създаването на интерактивна база данни и оценка на геоконсервационния потенциал на фосилни находища от България със значима научна и музейна стойност”, който е финансиран от фонд “Научни изследвания”.
Учените посетиха няколко относително слабо проучени, но с потенциално високо научно значение находища на фосилна гръбначна фауна, основно едри бозайници от времето на късния миоцен (преди около 7 млн. г.). По време на обхода на една от локациите, геологът и пенсиониран преподавател от Софийския университет Ласло Клайн се натъкна на впечатляваща находка – почти идеално запазена раменна кост на хоботен бозайник. Внушителните размери на фосила не притесниха палеонтолозите и въпреки крайно ограниченото време, с което разполагаха, те се заеха с разкриването и изваждането му от скалата. Поради малкото часове дневна светлина, процесът продължи и на следващия ден. За да подкрепят на терен колегите си от НПМ-БАН и да се запознаят с работата им, на втория ден към екипа се присъединиха главен уредник на Природонаучната експозиция в РИМ Бургас доц. д-р Светла Далакчиева, д-р Росица Христова, и. д. директор на Историческия музей в Карнобат и Фил Уотсън, докторант към Чикагския университет. Освен с помощ при отделянето на голямата кост от скалния ѝ гроб, последвалото ѝ транспортиране и документирането на целия процес, те допринесоха и с откриването на редица любопитни вкаменелости, които допълниха събрания до този момент от палеонтолозите фосилен материал, отбелязват от НПМ-БАН.
В резултат от теренните проучвания палеонтологичната колекция на НПМ-БАН беше обогатена с нови находки от късномиоценски хоботни бозайници, носорози, хипариони (трипръсти коне), антилопи и костенурки, а събраните от учените данни разширяват значително знанията ни за находищата на фосилни гръбначни животни в Бургаско, посочват от музея. /ИРС
/АКМ/
news.modal.text
