site.btaПо повод 150-годишнината от рождението на д-р Иван Богоров, на 23 ноември 1970 година, е отпечатан юбилеен сборник с негови статии

На 23 ноември 1970 година, по случай 150-годишния юбилей на българския възрожденец д-р Иван Богоров, е отпечатан сборник с негови публикации. Книгата е озаглавена „За народна свяст, добро поминуванье и родна реч“ и включва журналистически и програмни статии на политическа и стопанска тематика, както и текстове по важни обществени и културни проблеми. Юбилейният том е отпечатан от пловдивското книгоиздателство „Христо Данов“ и представлява най-голямото издание на произведенията на Богоров.

В Пловдивския окръжен архив е намерен ценен ръкопис, който дава яснота за църковната борба на българската общност в Цариград от средата на 19-и век. Документът представлява статия на Богоров, изпратена до Георги Сава Раковски през 1861 година в Белград за вестник „Дунавски лебед“.

150-годишнината на възрожденеца, журналист, издател, преводач, учител, медик и стопански деятел д-р Иван Богоров е отбелязана чрез различни културни прояви. Освен издаването на юбилейния сборник и излагането на стари ръкописи, в родния град на Богоров – Карлово е проведено тържество, организирано от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Института за литература и Института за български език при Българската академия на науките (БАН) и Съюза на българските журналисти (СБЖ). В рамките на честването са изнесени доклади за живота и творчеството на Иван Богоров. 

За отбелязването на 150-годишнината от рождението на д-р Иван Богоров четем в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА:  

Пред 150-годишнината от рождението на д-р Иван Богоров

Един оригинален ръкопис от времето на черковната борба 

Пловдив, 23 ноември 1970 г. /БТА/ В Пловдивския окръжен архив се съхранява един крайно интересен ръкопис на д-р Иван Богоров. С характерния журналистически и публицистичен стил на своя автор той разказва за важен момент от усилията на българите в Балкапан (в Цариград), довели до първата важна победа на борбата за църковна независимост.

Ръкописът представлява статия на Богоров, изпратена до Г. С. Раковски през 1861 година в Белград за вестник „Дунавски лебед“ и е озаглавена „Начало и причина на днешната българска черква в Цариград и Балат“. Статията е подписана: „Един от балканските пилци“ – т. е. от нашите цариградски дейци за признаване на самостоятелна българска църква.

Д-р Ив. Богоров за черковната борба, когато в сърцето на Турската империя – Цариград се оформя голяма българска колония, живееща в прочутия Балкапан. Тя повежда упорита борба за признаване на българската нация чрез откъсване от Гръцката патриаршия и създаване на църква, в която богослужението ще бъде на роден език. Мечтата на българския народ, „неговий разговор всякогаж имаше припев: черкова, училище, книгопечатница и вестник, като отличителни стихии на един народ“. Една от тези „стихии“ Богоров сам е реализирал в лицето на „Цариградски вестник“, издаван от него през 1848-49 година.

***

Юбилеен сборник за д-р Иван Богоров

Пловдив, 23 ноември 1970 г. /БТА/ На 150-годишнината от рождението на първия български журналист и публицист д-р Ив. Богоров е посветен новия юбилеен сборник, съставен от негови материали: „За народна свяст, добро поминуванье и родна реч“. Той е отпечатан от пловдивското книгоиздателство „Хр. Г. Данов“ и представлява най-голямото досега издание на Богоровите произведения. Негов редактор е проф. Георги Боршуков, от когото е и предговора.

В сборника са поместени голям брой материали от политическата журналистка на Богоров, от неговата стопанска публицистика и от други области, намерили са място неговите програмни статии на политическа и стопанска тематика, статии и материали, изразяващи неговите възгледи по важни обществени и културни проблеми. Публикувани са също извадки от „Селският лекар“, както и от преводите на „Чудосиите на Робинсина Крусс“ и „Еничерите“, писма и документи и други. Материалите са поместени без каквито и да било поправки на езика.

***

Иван Богоров – първият български журналист

София, 26 ноември 1970 г. (БТА) Тези дни се отбелязва, нашироко 150-годишнината от рождението на един от пионерите в развитието на българската възрожденска култура – големия патриот, книжовникът, просветител и общественик д-р Иван Богоров (починал 1892 г,). По разностранност на интересите и енциклопедичност на знанията той се сродява за времето си с един друг бележит възрожденец – първия български учен с международна известност д-р Петър Берон. От друга страна многообразният талант на Богоров, съчетан с неговата изключителна любознателност и усет към актуалните проблеми на епохата, подсказва и най-съществената му заслуга за културното развитие на нацията – създаването на българската журналистика.

Редактираният от Богоров първи български вестник – „Български орел“ излиза в Лайпциг през пролетта на 1846 г. – в момент на подем на националноосвободителните борби на българите против османското робство. След „Български орел“, непрекъснатите пътувалия на Ив. Богоров му дават възможност да продължи родолюбивото си дело. В османската столица той издава „Цариградски вестник“, списанието „Български книжици“, основава вестник „Български ллойд“ и активно сътрудничи в българския вестник „Турция“. В Букурещ редактира вестник „Народност“, а в българския град Пловдив (старо културно средище) – „Журнал за наука, занаят и търговия“, „Книжовище за прочитане“ и „Селски учител“. Примерът на първия български журналист Иван Богоров бива последван от идеолога на народните борби против османското владичество Георги С. Раковски и от бележития писател и общественик Любен Каравелов.

Изненадващ за епохата връх в българската предосвобожденска журналистика е публицистичното творчество на поета-революционер Христо Ботев. Журналистическата дейност на Иван Богоров е неразривно свързана с неговата енергична и всеотдайна борба за чистота на езика. На говорим, народен език е написана отпечатаната от него в Букурещ през 1844 г. първа по рода си „Първичка българска граматика“, чийто основни принципи той прилага в учителската си дейност. Наред с издадената по-късно в Белград „Всеобща география за децата“ тя се нарежда по значение след „Рибния буквар“ на Берон. Богоров е и пръв съставител на френско- български (1869) и българо-френски (1871) речник, пръв измежду своите сънародници започва да събира и издава български народни песни и пословици. Утвърдено е и мястото на Богоров в историята на българската литература – излязлата през 1868 г. в Букурещ книжка „Няколко дена разходка по българските места“ се счита в тази насока за пръв сериозен опит да се напише пътепис.

Медик по професия, Богоров написва полезното и навреме ръководство „Селският лекар“, разобличава многобройните тогава самозвани лечители и се бори за научна основа на медицината.

Известни са модерните естетически възгледи на Богоров за красотата и облеклото на българката. (…)

***

Виден възрожденец, журналист, учен и общественик 

150 години от рождението на д-р Иван Богоров

Карлово, 26 ноември 1970 г. /кор. на БТА Сл. Нечков и Хр. Разпопов/ Сред народните синове, които Карлово даде за културния възход на българската нация заслужено място заема д-р Иван Богоров. По случай 150-годишнината от неговото рождение в родния му град се състояха тържества, организирани от СБЖ, Окръжния и Градския народен съвет, Софийския университет „Климент Охридски“, Института за литература и Института за български език при Българската академия на науките.

В новия киносалон, който носи името на юбиляра, се състоя научна сесия, открита със слово от члена на Секретариата на ЦК на БКП и председател на Съюза на българските журналисти, Георги Боков – главен редактор на вестник „Работническо дело“. Признателните поколения – каза той – ценят високо апостолския подвиг на доктор Иван Богоров и добрините, които той извърши за своята родина. С първия български вестник „Български орел“ бележитият наш възрожденец постави началото на онази мощна сила – националната журналистика, която достигна такива върхове като Любен Каравелов и Христо Ботев.

Доктор Иван Богоров е възрожденец-демократ, който изразява прогресивните идеи на своята епоха… А всяко негово начинание, всяко негово дело е пронизано от любовта към българския славянски род. Тази любов е дала отпечатък върху цялото му творчество, тя е била смисъл и съдба на живота му – извор на онази чудна светлина, на онова обаяние, с които заслужено се ползува днес неуморимият родолюбец.

След това проф. Георги Боршуков изнесе доклад на тема: „Журналистическото и публицистичното дело на д-р Иван Богоров“; член-кореспондентът проф. д-р Любомир Андрейчин говори за ролята на юбиляра за развитието на българския книжовен език, а проф. Стойко Божков очерта мястото му в българската литература.

На сесията бяха направени научни съобщения от академик Жак Натан – за икономическите възгледи на д-р Иван Богоров, от доцент д-р Хелмар Валтер (ГДР) – за въздействието на Лайпциг в оформянето на обществено-политическите възгледи на Богоров и др. Следобед в старата част на града, където за ознаменуване делото на д-р Иван Богоров признателното поколение от Карлово издигна бюст-паметник – дело на заслужилия художник проф. Мара Георгиева – се събраха много хора. Паметникът бе открит от кандидат-члена на Политбюро на ЦК на БКП и първи секретар на Окръжния комитет на Партията в Пловдив Костадин Гяуров.

Той подчерта, че в културната история на България името на д-р Иван Андреев Богоров е синоним на всеобхватност на интересите, на типичен за възрожденеца родолюбив плам във всяко начинание, на безмерна обич към родината. „Сега – каза К. Гяуров – цялата наша общественост чества 150-годишнината от рождението му с признателност към неговата изключително разностранна дейност. Този юбилей е голям празник за Пловдивския окръг и за родния му град Карлово – град с големи заслуги през епохата на Възраждането, дало гения на нашата национална революция, великия апостол на свободата Васил Левски. Този паметник ще напомня на поколенията за една многообразна, сложна, с оригинална душевност възрожденска личност.

Пред паметника бяха положени много венци и цветя.

В читалищния дом-паметник „Васил Левски“ вечерта се състоя тържествено събрание. (…) Доклад по случай 150-годишнината от рождението на д-р Иван Богоров прочете главният секретар на СБЖ Петко Караделков. Той подчерта, че именитият възрожденец е необикновен човек, с кипяща енергия, с неспокоен дух, с изгаряща жажда за знания,  с безгранична любов към своя народ. Той е и една от най-оригиналните личности през епохата на Възраждането и ако е необходимо да оценим неговото безсмъртно дело с една дума, трябва да го назовем „Пионерът“.

Първият български журналист, създателят на първия български вестник „Български орел“ преди всички свои съвременници осъзнава огромната задача на епохата и става неин апостол – той разбира, че вестникът е оръжие в борбата и умело го използва за тази цел.

Надарен с буден и жив ум, Богоров не се задоволява с нито една професия, вечно търси, крои планове, предприема. Но винаги за нуждите на своя народ, в интерес на неговия културен и икономически напредък. Много са професиите, които сменя: издател на картини, преводач, учител, вестникар, издател, редактор, лекар, стопански деятел. Той върви без да се спира, без да се отчайва, без да се обръща назад. Затова поуките, които ни остави са много силни. Той ни завеща да бъдем сърцати хора, с неуморим дух и будна съвест, хора безкористни и всеотдайни. И ние, неговите внуци, поемаме завещанието му всеотдайно да решаваме днешните въпроси на икономическото и културното развитие на страната – така, както това правеше в онези непосилни години Иван Богоров.

Приветствие произнесе доцент д-р Хелмар Валтер – от Лайпцигския университет.

На събранието бе обявена учредената Първа стипендия на името на д-р Иван Богоров,  която се дава на студентка по журналистика.