site.btaТворчеството на Енчо Пиронков оживя пред смолянчани в поредната лекция от цикъла „Родопските художници“

Творчеството и жизненият път на големия български художник Енчо Пиронков (1932-2025) бяха във фокуса на поредната лекция от образователния цикъл „Родопските художници“, представена в музея-галерия „Петър Пиронков“ в Смолян.

Лектори бяха изкуствоведът д-р Сузана Николова и художникът Петър Пиронков – син на твореца. Те запознаха публиката с богатия и многопластов творчески свят на Енчо Пиронков – една от ключовите фигури в българското изобразително изкуство от втората половина на 20-и век до наши дни.

Сузана Николова подчерта, че Пиронков остава в историята не само като художник с дълбок и разпознаваем стил, но и като личност, която през целия си дълъг и плодотворен творчески път се отличава със сдържаност, етика и скромно присъствие, далеч от светската суета. „Той е пример за достойнство и скромност – качества, които рядко се срещат в съвременната културна среда“, посочи Николова.

Художникът Петър Пиронков представи накратко биографията на баща си. Роден е през 1932 г. в село Розовец. Като ученик в Пловдив той се включва в кръжоци по рисуване и пластични изкуства и се среща с големия пловдивски скулптор Иван Топалов. На 16-годишна възраст става чирак в Централните гробища, където се занимава с изчукване на пластики от мрамор и придобива солидна школовка. След като не го приемат в Художествената академия, и отбивайки военната си служба, той започва работа в театъра в Пловдив като сценограф. По-късно се премества в кукления театър, като минава през калфа и стига до майстор. „Енчо Пиронков преди всичко е скулптор и беше последният жив майстор на рисувани кукли“, допълни синът на художника. Минава през пейзажите, портретите и натюрмортите, като през 60-те години влиза в по-сериозния етап на изкуството – фигуративната живопис. Той е основна фигура на т.нар. съвременно българско изкуство, а неговите картини са абстрактни. Следва масивна монументална дейност, като е нарисувал над 32 монументални творби. Талантът на автора се проявява във всяка една форма, и то на много високо ниво. Бил е художник на театъра и на цирка в София. А през 80-те години достига до своя апогей с живописта.

„Той не рисува, а напластява, както лястовицата напластява гнездото си. Вижда живописта по един пластичен, свой си поглед“, каза Петър Пиронков.

Лекцията за Енчо Пиронков беше част от поредицата, като инициативата цели да популяризира художественото наследство на региона и да приближи публиката до живота и творбите на големите имена, свързани с Родопите.

Събитието събра както любители на изкуството, така и млади хора, които имаха възможност да се докоснат до наследството на един от най-значимите художници в българската култура.