site.btaМонсеньор Богориди-Ливен: България за мен е място на раждане, детство, болка и обич

Феликс-Максимилиан Богориди-Ливен е роден в Русе през 1973 г., а през 1977 г. баща му е убит в концлагера Белене. През 1987 г. той бяга от България. Завършил е Московската духовна академия. Бил е свещеник в Гърция, в Кралския дом на Испания, преподавател във Франция, а понастоящем е свещеник във Фрайбург, Германия, пише сайтът за здраве и култура на българите в Австрия Sanus et Salvus. 

По бащина линия (Богориди-Ливен) той е наследник на Възрожденската (Фанариотска) фамилия Богориди, които стават първи князе на остров Самос, Гърция, и на Руската княжеска фамилия Ливен (Светлейши князе).

По майчина линия (Сеферадски евреи) свещеник Феликс-Максимилиан е в роднински връзки с Нобеловия лауреат Елиас Канети.

Автор е на книги на богословска тематика и на 400 статии на различни езици. Владее 8 езика. Председател е на Българското общество във Фрайбург.

Ето какво разказа той пред Светлана Желева и Десислав Паяков за сайта за здраве и култура на българите в Австрия Sanus et Salvus: 

Вие сте от славен род, Монс. Богориди-Ливен. Как се почувствахте, когато разбрахте, че във Вашето родословие се преплитат толкова много значими родове – от една страна потомък на княз Стефан Богориди, от друга – племенник на Елиас Канети, а от трета – свързани с благородническия род Ливен?

- За мен това винаги е било повече бреме, отколкото привилегия — не нещо, с което да се хваля, а отговорност, с която се раждаме и която носим. Както е казано: "На когото много е дадено, много и ще се изисква" (Лука 12:48). Днес гледам на себе си просто като на един от хранителите на историята.

Разкажете ни за своите предци. Коя семейна история най-често оживява в спомените Ви?

- Родът Богориди е добре познат в българската история – хора, дали много за съхраняването на българщината и на вярата. 

Канети са сефарадски евреи, заможни в края на 18-и век. В началото на 20-и век семейството емигрира на запад, където израства големият писател Елиас Канети.

От рода на Светлейшите князе Ливен идва благородническата линия – стара фамилия, дала личности със силно влияние в руската и европейската култура. Когато мисля за всичко това, помня думите на Псалмопевеца: "Поколение на праведните ще бъде благословено" (Пс. 111:2).

Вие сам преживявате емиграцията.

- Да. И по майчина, и по бащина линия произхождам от емигрантски семейства, и съдбата не ме подмина. На 14 години избягах от България. Бягството не беше бунт, а по-скоро търсене на истина и свобода. Както Авраам "излезе от земята си" (Бит. 12:1), така и аз тръгнах към неизвестното.

На какво Ви научи животът в чужбина?

- Научи ме най-вече да бъда човек. Учил съм в най-престижното училище — това на живота. Често си припомням думите на апостол Яков: "С търпението душите си ще придобиете" (Лука 21:19).

Роден сте в Русе и го напускате едва 14-годишен. Какво е за Вас България?

- Израснах в семейството на майчините ми родители – сефарадски евреи – и бях възпитан, че имам две родини: България, където съм роден и отраснал, и Ерец Израел – земята, която Бог е обещал. 

България за мен е място на раждане, детство, болка и обич. Но вярвам, че "нашето гражданство е на небесата" (Фил. 3:20) — човешкият живот е път, а не стоене на едно място.

Говорите осем езика. На кой език най-обичате да пишете?

- Използвам всички езици, които владея, но най-близък ми е латинският — езикът на църквата, на западната цивилизация, на огромна духовна традиция.

Автор сте на над 400 статии по различни теми.

- Да. През годините съм написал множество богословски, исторически и обществени текстове, както и повече от дванадесет книги.

Често съм се водил от думите: "Пишете, защото това свидетелствува" — защото писаното слово остава и служи.

Кои са най-големите заплахи за душата на съвременния човек?

- Най-голямата е опитът да бъде убито човешкото у човека — да бъдем отчуждени от традициите си и преди всичко от Бога.
А Свещеното Писание казва ясно: "Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди душата си?" (Мат. 16:26).

Как избрахте свещенството?

- Свещенството не е професия, а служение. И то не се избира, а се приема. "Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах" (Йоан 15:16) — тези думи ме съпътстват през целия ми път.

Каква е мисията на свещеника днес?

- Да бъде сред хората и за хората. Да утешава, да насърчава, да подкрепя. Да бъде пастир, който следва Христовите думи: "Пасете Моите овци" (Йоан 21:17).

Как дойдохте във Фрайбург? Защо точно там?

- Фрайбург е родният град на баба ми по майчина линия — баба Фермоса. Аз дойдох като преподавател във Факултета по теология. Градът ме прие, а и аз приех него.

Вие сте и новият председател на Българското дружество във Фрайбург.
- Да. Бог ми даде още един товар — но и още едно служение. Радвам се, че мога да бъда полезен на своите сънародници. "Носете един другиму теготите" (Гал. 6:2).

(Българското дружество във Фрайбург BG681 e неправителствена организация (НПО) с идеална цел, която се грижи за културния и обществен живот на българите в района на града. Създадени сме през 2012 г. и оттогава до днес ежедневно подпомагаме интеграцията на всички свои членове. Работим активно за изграждане на сплотена общност от сънародници, които да споделят заедно различни интереси, да си подават ръка и да разчитат на подкрепа в трудни моменти. С желание заставаме зад добрите идеи за развитие на българската диаспора и подпомагаме всички инициативи, свързани с родния бит и култура.)

Какви са Вашите цели като председател?

- Да работя за разпространението на българската култура, история и духовност в Европа, да укрепвам връзките между хората, да създавам общност. Защото "където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз" (Мат. 18:20).

Цялото интервю прочетете тук.