site.btaИма нужда от ясен план за гаранция на енергийните доставки за предприятията на разумни цени, смята д-р Манфред Гьосл от Индустриално-търговската камара за Мюнхен и Горна Бавария

Германският бизнес модел може да се обясни много бързо – да вземем например държавите от Г-20, т.е. най-големите икономически сили на този свят, Германия е държавата, която е най-отворена откъм икономика. Това е, защото сме заобиколени от нашите съседи и Европа ни е необходима като партньор. Имаме много да изнасяме и да внасяме. Това каза д-р Манфред Гьосл, главен управител на Индустриално-търговската камара за Мюнхен и Горна Бавария, в рамките на дискусионен панел на тема "Икономиката в Германия и в България днес и след 30 години", които се проведе по време на форум в София Тех парк, с който Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) отбелязва 30 години официално представителство на германската икономика в България.

Германия е индустриална държава - 20 процента от това, което се произвежда, е от индустрията. Във Франция, Италия, Великобритания например това число е двойно по-малко. Затова на Германия са необходими места, в които да внася или изнася продукция

По думите му освен големи фирми в Германия има малки и средни предприятия, които също инвестират, внасят, изнасят и се възползват от разпределението на труда.

Д-р Гьосл посочи, че около 4000 са германските фирми, представени в България и те осигуряват 60 000 работни места. Според него най-добрите университети в света са в САЩ, но ив Германия има квалифицирана работна ръка. "Там сме шампиони, покриваме не само един сектор, а всички", подчерта Гьосл.

По негово мнение имаме нужда от ясен план за гаранция на енергийните доставки за предприятията на разумни цени. "Германия залага на газ, ще заложи и на възобновяема енергия, но още няма ясен план. Обсъждаме дали трябва да има субсидирана цена за тока на някои предприятия", коментира Гьосл.

Той допълни, че на дневен ред е и темата за недостига на работна ръка, което значи че Германия ще трябва да я търси от Европа, в това число и България, което ще сближи държавите ни още повече.

Според д-р Гьосл бюрокрацията е твърде много и трябва да бъде разчистена, което в момента се обсъжда както в техния парламент, така и на ниво ЕС. 

"Трябва да останем по-предприемачески отворени, но и да станем по-бързи, защото сме конкуренти на САЩ и Китай", заключи Гьосл.

Михаел Керн, главен управител и член на УС на външнотърговска камара AHK Норвегия, говорител на европейските AHK, изрази предположение, че преди 30 години запитванията към ГБИТК са били различни от днес.

"Това, което видяхме през изминалите 2 години, беше много трудно за индустриите, потребяващи много енергия. В бъдеще това ще бъде доста различно", каза той в отговор на въпроса как вижда развитието през следващите 30 години. По негово мнение ще има и дефицит на хора, които да осигуряват желаните резултати. Очакванията на Керн са за повече инвестиции в инфраструктура, както и в отбранителните индустрии.

В тази връзка камарите ще трябва да работят много по-тясно и от икономическа, и от политическа гледна точка, да пренесат бизнес модела на Германия в своите страни.

Керн смята, че енергийният преход е важен, но енергията, която ще бъде толкова важна, зависи от пазарите, които ще се променят много активно. "Ще има нови енергийни форми, ще има пъстър микс от енергийни доставки, в тази времена германските камари могат да помогнат, за да създадат рамкови условия, необходими не само в страната, а и извън нея", каза Керн и допълни, че енергийните пазари не могат вече да се разглеждат само национално, а поне на европейско ниво.

Той изрази мнение, че външнотърговските отношения ще имат нужда от диверсификация, да се избягват твърде концентрирани предприятия. "Трябва да обсъдим и да направим така, че в бъдеще Германия да балансира микс с всички свои партньори, така че да се постигне общ удовлетворителен резултат", заключи Керн.

Заместник-министърът на иновациите и растежа Мартин Гиков отправи посланието от министър Милена Стойчева, че ще направят всичко възможно да допринесат за надграждането на постиженията от изминалите 30 години.

"Българските компании получават доверие от германския бизнес, което показва, че климатът у нас е добър. Постоянният поток от преки германски инвестиции в България не спира", посочи Гиков и цитира едно от последните изследвания на германския бизнес в България, според което 90 процента от германските компании биха инвестирали отново у нас.

Заместник-министърът допълни, че Министерство на иновациите и растежа (МИР) от 2004 г. насам е подпомогнало 54 германски компании, в които са отворени над 13 000 работни места.

"Настоящият бизнес модел е със средна добавена стойност. България към момента добавя средна стойност, а искаме като държава, която се стреми да върви в синхрон с ЕС, да догоним големите американски компании и Азия. Нашето министерство разполага с инструменти и институции, които биха могли да помогнат на тези пазари на ефективност и да предложат финансиране на компаниите, които генерират по-висок риск", коментира Гиков.

Според него потенциалът за развиване на отношенията са огромни, като целта на Министерство на иновациите и растежа е да се превърнем във високотехнологична дестинация, като с инструментите, с които разполага ведомството биха искали да увеличат потенциала за иновации и трансфера на технологии от индустрията към бизнеса.

Изпълнителният директор на Институт за пазарна икономика Светла Костадинова заяви, че през изминалите 30 години сме направили гигантски скок, като цитира класацията за икономическа свобода, в която през 2000 г. Германия е на 14 място, а България на 101. В последното издание, излязло вчера, Германия е на 23, а България на 43.

"Факт е, че вървим в правилната насока, но все още сме бедна страна и нямаме спестявания. Затова трябва да разчитаме на външни инвестиции", коментира Костадинова.

Тя посочи, че инвеститорите искат защита на правата на собственост и ефективна съдебна система, за което за първи път от много години се прави нещо в момента.

Костадинова изрази надежда след 30 години да не вижда това голямо разминаване в уменията, получавани в университетите, и това, което търси бизнеса. 

По думите ѝ това разминаване започва още от училище, защото се оказва, че около половината от завършващите след 4 години професионално образование в България ще имат професия, която не се търси, и умения, която не могат да се преформатират, за да се използват в други сектори.

Според Костадинова шансовете ни за Еврозоната и Шенген ще привлекат инвестиции, които трябва да сме готови да използваме.

Тя завърши, цитирайки друга статистика, според която за семестър 2020-2021 г. българските студенти в Германия са около 5700 младежи. Това ни поставя на 4 място в ЕС по изпращане на студенти в Германия.