site.btaПод наблюдение ще бъдат локалните почвени замърсявания в 97 точки на страната, съобщиха от екоминистерството

Министърът на околната среда и водите Манол Генов подписа заповед за актуализиране на схемите за мониторинг на почвите. С нея се въвежда трето ниво на мониторинг – внедрява се система за мониторинг на локални почвени замърсявания, по която ще се извършва наблюдение в нови 97 пункта. Това съобщиха от пресцентъра на ресорното министерство.

Най-голям е броят на пунктовете в складове за пестициди и прилежащите им територии – 58. На терени след добивни дейности са 20 пункта; на терени за производствени дейности – 14 пункта; за военни обекти и прилежащите им територии са определени три пункта; на терени за добив на петролни продукти – два пункта. Целта е своевременното идентифициране на възможни негативни процеси и прогнозиране на тяхното развитие. Резултатите от мониторинга на почвите се използват за оценка на състоянието и здравето на почвените ресурси – „soil health“.

Оценката на състоянието се прави въз основа на измереното съдържание на тежки метали и органични замърсители в почвите, като се представя процентът на пробите с измерена над максимално допустимата концентрация спрямо общия брой проби, уточниха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Анализите от направените наблюдения ще послужат за определяне на необходимите възстановителни мерки и поддържане на вече реализираните възстановителни мероприятия, казаха от ведомството.

Мониторингът на почвите се извършва от Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС). Предстои от ИАОС да бъде възложена обществена поръчка за изпълнението на теренните пробовземания и анализа на почвените проби за новата схема за мониторинг на локалните почвени замърсявания.

През април излезе нов доклад на движението "Спасете почвата" (Save Soil) със заключението, че макар климатичните промени да са основен катализатор, деградацията на почвите действа като критичен, но често пренебрегван "усилвател на заплахата". Бе отчетено намаляване на способността на земята да устоява на климатични сътресения като суша и наводнения, рязко понижение на селскостопанската продуктивност и засилване на хранителната несигурност, която в крайна сметка принуждава милиони да напуснат домовете си.