site.btaПредложените промени в Закона за медиацията няма да донесат позитиви, поне за медиаторите, смята Албена Комитова

Предложените промени в Закона за медиацията няма да донесат позитиви, поне за медиаторите, смята Албена Комитова
Предложените промени в Закона за медиацията няма да донесат позитиви, поне за медиаторите, смята Албена Комитова
Снимка: БТА

Предложените промени в Закона за медиацията няма да донесат позитиви, поне за медиаторите. За да се развие една дейност в професия, трябва да има условия тя да се превърне в основна трудова заетост за достатъчен брой хора, които са подготвени, квалифицирани и да могат да се издържат чрез нея. Това каза в интервю за БТА Албена Комитова от Центъра за разрешаване на спорове.

На този етап не ми е известно някой в България да може да се издържа само от провеждането на процедури по медиация, посочи тя.

Няма данни това да е факт и по други места в Европа. Към момента в Единния регистър на медиаторите са вписани над 4100 медиатори. Прави впечатление, че само през последната година са обучени и вписани около 2000 човека, т.е., за последните две години са вписани в регистъра толкова медиатори, колкото за периода от 2007 г. до 2022 г., каза още Комитова.

Според нея е добро решение да има регистър на центровете по медиация. Добре е да бъде дефинирана подобна структура. В Италия има регистър само на центровете по медиация и там Министерството на правосъдието контролира и регулира дейността на медиаторите чрез тях. Тези центрове подават ежегодни отчети за дейността си и статистика за брой и видове на проведените медиации. Те отговарят за качеството на своите медиатори и услугите, които предоставят, посочи Албена Комитова. 

По думите ѝ всички допълнителни изисквания към медиаторите - да регистрират търговски или граждански дружества, да поддържат специално пригодени офиси, архиви, да подават ежегодно отчети, доклади, декларации и какво ли още не, веднъж до Министерство на правосъдието, после и до Камара на медиаторите, да плащат членски внос и други услуги на Камарата, ще доведе неизбежно до оскъпяване на дейността. За съжаление, това ще откаже доста хора от тази иначе толкова полезна и хуманна услуга.

Вместо медиацията да се развива към подпомагане на уязвими групи, да се практикува в университети и да бъде достъпна до колкото се може повече хора, с всякакъв социален статус, ние постепенно я превръщаме в елитарна и скъпа услуга, посочи Албена Комитова.

Следва пълният текст на интервюто:

Преди дни Министерството на правосъдието (МП) предложи медиацията да стане саморегулираща се професия и да бъде създадена Национална камара на медиаторите. Какви позитиви ще донесе това?
- Моето лично мнение е, че това не може да донесе позитиви, поне за медиаторите. За да се развие една дейност в професия, трябва да има условия тя да се превърне в основна трудова заетост за достатъчен брой хора, които са подготвени, квалифицирани и да могат да се издържат чрез нея.

На този етап не ми е известно някой в България да може да се издържа само от провеждането на процедури по медиация. Няма данни това да е факт и по други места в Европа. Към момента в Единния регистър на медиаторите са вписани над 4100 медиатори. Прави впечатление, че само през последната година са обучени и вписани около 2000 човека, т.е., за последните две години са вписани в регистъра толкова медиатори, колкото за периода от 2007 г. до 2022 г. Защо е така? Защото много адвокати избраха да се обучат и да кандидатстват за съдебни медиатори към Съдебните центрове по медиация, а не защото това е много търсена услуга.

Крие ли това предложение рискове и негативи?
- Да съществува Камара, която да е на собствена издръжка, означава да се организира много сериозен финансов ресурс. От така предложените текстове става ясно, че медиатор/център по медиация трябва задължително да издържа офис, да осигурява всички необходими ресурси за извършване на дейността, да издържа себе си, както и да издържа съвет на медиаторите, контролен съвет и дисциплинарна комисия. Предвиденият брой хора за тези органи в Камарата на медиаторите е 23 души. Имайки предвид, че в параграф 1 в Преходни и заключителни разпоредби е предвидено, че "медиаторът е лице, упражняващо свободна професия", възниква основателно съмнение за възможността да се реализират достатъчно доходи от практикуване на професия медиатор, за да може да издържа и Камара.

Тази уредба на дейността (като свободна професия) е силно ограничителна и житейски необоснована, защото означава, че нито един медиатор, който работи по трудов договор (учител, HR и др.), или е управител на търговско дружество, или със собствен бизнес, не може да практикува като медиатор. Още повече, при така поставеното ограничение, голяма част от вписаните в единния регистър медиатори няма да могат да са членове на Камарата, което автоматично води до намаляване на членовете и финансовия ресурс.

За да може да се свика общо събрание за учредяване на Камарата и избиране на органите, ще е необходимо да се наеме достатъчно голяма зала, която да събере всички вписани медиатори в регистъра, да бъдат сформирани комисии по избора на органи, което не става ясно как ще бъде обезпечено финансово.

Предполага се, че тази Камара трябва да разполага и с помещение/офис, обзавеждане и оборудване. Трябва да създаде и поддържа сайт, регистър, за което са необходими доста средства, а остава неясно, дали встъпителни вноски ще са достатъчен източник.

Не е ли добре да има един орган, който да регулира професията - както има Камара на нотариусите, на ЧСИ?
-
Нотариус и частен съдебен изпълнител са лица, на които държавата възлага извършване на предвидените в законите конкретно определени действия. Инженерно-Архитектната Камара (на която е правоприемник Камарата на архитектите в България - бел.ред.) е учредена на основание Наредба – Закон за инженерно-архитектната камара, утвърдена с указ 247 от 25.09.1937 г. Знаете колко стари професии са тези на архитектите, инженерите, преводачите, адвокатите и т.н. – определени като свободни. 

Закон за медиацията има от 2004 г. и в него е предвидено, че медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. 

От всички „свободни“ професии, тази на медиатор е на прекалено крехка възраст, за да има капацитет да се саморегулира.

През 2007 година е издадена Наредба №2 от Министър на правосъдието и в тази наредба се уреждат условията и редът за одобряване на организациите, които обучават медиатори; изискванията за обучение на медиатори; редът за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите; процедурните и етичните правила за поведение на медиатора.

Регулация за дейността на медиаторите е имало винаги, но истината е, че липсва контрол. Вие със сигурност познавате хора, които посещават психотерапевти, без да се притесняват, че няма закон за психотерапията или Камара на психотерапевтите.

Вписаните вече медиатори в МП ще трябва да се впишат и в Камарата. Това няма ли да осигури по-добър контрол над качеството на професията?
- Как медиаторите ще контролират сами себе си? От 2007 г. до 2024 г. са регистрирани от Министерство на правосъдието над 50 обучителни организации, които обучават и сертифицират медиатори. Няма данни някога тези обучителни организации да са били контролирани от страна на Министерството. Как тези обучени медиатори, по неизвестни за никого стандарти, ще започнат да се контролират сами себе си?

Предвижда се да има единна тарифа за таксите и минималните възнаграждения на медиаторите. Какво ще се постигне с тази промяна?
- В Наредба № 10 от 30 октомври 2023 г. на ВСС за подбора, статута и дейността на медиаторите в съдебните центрове по медиация е предвидено, че възнаграждение на медиатор към съдебен център по медиация за участие в процедура по медиация ще е 100 лв. на час. Възнагражденията на тези медиатори ще бъдат заплащани от бюджета на Съдебната власт. 

Вероятно авторите на представените предложения за изменение на Закона за медиацията са искали да гарантират здравословна конкурентна среда за медиаторите, като са предложили размерът на таксите да не може да бъде по – нисък от предвидения в Тарифа за таксите и минималните възнаграждения на медиаторите, която ще се одобрява от Министерския съвет. 

Това решение е доста странно, тъй като не ми е известно Министерският съвет да е одобрявал други тарифи освен тези, с които се определят такси, дължими на държавни ведомства. Повишават се изискванията към медиаторите, като едно от тях е да имат образователно- квалификационна степен, не по-ниска от „бакалавър“.

Смятате ли, че това е стъпка в правилна посока или ще затрудни работата на професията?
-
Преди всичко – образователен ценз не гарантира добри медиаторски умения и качество на провежданите процедури. Познавам много хора с повече от една магистърска степен, но с доста лоши комуникативни умения и съмнителни морални качества. Както и обратното – хора със средно образование, които са чудесни медиатори. Това изискване ограничава достъпа на хора до услугата. Цялата философия на медиацията е да бъде неформална, лесно достъпна и приложима за всички и за всякакви видове спорове.

Вместо медиацията да се развива към подпомагане на уязвими групи, да се практикува в университети и да бъде достъпна до колкото се може повече хора, с всякакъв социален статус, ние постепенно я превръщаме в елитарна и скъпа услуга.

Промените в закона предвиждат и ред, по който да работят центровете по медиация. Трябва ли специална регулация за това?
- Добро решение е да има регистър на центровете по медиация. Добре е да бъде дефинирана подобна структура. В Италия има регистър само на центровете по медиация и там Министерство на правосъдието контролира и регулира дейността на медиаторите чрез тях. Тези центрове подават ежегодни отчети за дейността си и статистика за брой и видове на проведените медиации. Те отговарят за качеството на своите медиатори и услугите, които предоставят.

Обръщам внимание на обстоятелството, че в Италия, т.нар. задължителна медиация по някои видове спорове, се провежда само от такива центрове. У нас се създаде специална уредба за организацията на дейността на съдебните центрове по медиация. Сега се предлага специална и сложна уредба и на „извънсъдебни“ центрове по медиация. Не знам друга държава по света, в която медиацията да е толкова сериозно и подробно урегулирана от различни институции – Висш съдебен съвет, Министерство на правосъдието и Камара на медиаторите.

Всички допълнителни изисквания към медиаторите - да регистрират търговски или граждански дружества, да поддържат специално пригодени офиси, архиви, да подават ежегодно отчети, доклади, декларации и какво ли още не, веднъж до Министерството на правосъдието, после и до Камара на медиаторите, да плащат членски внос и други услуги на Камарата, ще доведе неизбежно до оскъпяване на дейността. За съжаление, това ще откаже доста хора от тази иначе толкова полезна и хуманна услуга.

/ЛРМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:02 на 25.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация