site.btaАА: Турция отбелязва 85-ата годишнина от смъртта на своя основател Ататюрк

Мустафа Кемал Ататюрк, основателят и незабравимия лидер на Република Турция, влезе в историята на само като командир, който успешно предвождаше турския народ в борбата му за независимост, но също и като държавник с новаторски начинания. Това предаде Анадолската агенция (АА) за БТА.

Ататюрк е роден през 1881 г. в Солун, тогава част от Османската империя, в семейството на Али Ръза Ефенди и Зюбейде Ханъм. Баща му умира, когато Мустафа Кемал е малко момче. 

Военното му обучение започва през 1893 г., когато е записан в солунското военно училище. Наред с военните умения Ататюрк научава и френски език. 

Той продължава образованието си във Военното училище в Истанбул, където през 1902 г. се дипломира като лейтенант. С невероятните си умения Ататюрк бързо се издига във военните чинове и през 1905 г. става щабен капитан.  

Важен етап в живота на Ататюрк бележи сражението с италианците в Триполи през 1911 г., когато той печели решителна победа и доказва военните си умения.

Ататюрк привлича вниманието на своите подчинени с изключителните си заслуги след началото на Балканските войни през 1912 г. Като майор той изиграва ключова роля за възстановяване на османската власт в региона на Димотика и Одрин.

Успех в битката при Дарданелите

През 1914 г., когато Ататюрк е военен аташе в София, започва Първата световна война. Съюзниците разполагат войници на полуостров Галиполи и така започват сраженията за Дарданелите (Чанаккале).

В писмо до изпълняващия длъжността главнокомандващ Енвер паша Ататюрк моли да бъде изпратен на бойното поле и да прекрати службата си в София. 

Ататюрк и турските войници остават в историята с невероятната съпротива, която оказват. Заповедта на Ататюрк към войниците все още отеква в сърцата на всички турци: „Не ви заповядвам да атакувате, заповядвам ви да умрете!“. 

Славата му продължава да расте и през 1916 г., когато служи в окръзите Одрин и Диарбекир и става генерал-майор. През 1918 г. той води успешна съпротива срещу британската армия в Дамаск. 

Пътят към независимост

След окупацията на Истанбул от съюзническите сили през 1919 г. Ататюрк заминава за окръг Самсун в Северна Турция като като инспектор на девета армия, променяйки напълно живота си и в крайна сметка Турция. 

След като обявява, че освобождението на страната от окупационните сили ще бъде възможно единствено чрез волята на народа, Аатюрк организира два конгреса – в градовете Сивас и Ерзурум, на които се обсъжда битката за независимост и бъдещето на страната. 

На 23 април 1920 г. е основано Великото национално събрание на Турция, а Ататюрк е избран за ръководител на правителството и председател на парламента, което му позволява да приема закони от съществено значение за победата над окупаторите. 

Борбата за турската независимост започва на 19 май 1919 г., когато Хасан Тахсин, турски журналист, убит малко по-късно, изстрелва първия куршум срещу гръцките окупационни сили.

Под командването на Ататюрк турската армия печели невероятни битки срещу окупационните сили – първата и втората битка при Иньоню, Сакаря и Голямата офанзива, която продължава до 1923 г., когато на 24 юли е подписан договорът от Лозана. 

Невероятните постижения на бойното поле водят до турската независимост и основаването на Република Турция на 29 октомври 1923 г. 

Ататюрк става първият президент на републиката и остава на тази длъжност до 10 ноември 1938 г., когато умира в Истанбул на 57 години от цироза. 

По традиция на 10 ноември турците посещават мавзолея на Ататюрк в Анкара, за да отдадат почит. 

(Това е новина от деня в Турция, избрана от Анадолската агенция (АА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Турция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)