site.btaМисията (не)възможна за Никушор Дан

Има ли шанс класиралият се на второ място кандидат за президент на Румъния Никушор Дан да преобърне резултата и да спечели на втория тур на 18 май? Този въпрос занимава медии и анализатори в Румъния през последните дни след убедителната победа на първия кръг на 4 май на кандидата на националистическата партия „Алианс за обединение на румънците“ (Alianța pentru Unirea Românilor – AUR, на румънски език „злато“) Джордже Симион с почти 41 процента от гласовете.

Настоящият кмет на Букурещ Никушор Дан, който се кандидатира като независим, получи близо 21 процента на първия тур. Разликата между двамата е точно 1 882 994 гласа.

Джордже Симион постигна пълна доминация в страната и най-голям брой гласове в чужбина. Той излезе победител в най-малко 35 окръга от общо 41 и получи най-много гласове и сред румънците, живеещи в Европа, включително в Русия.

Никушор Дан се наложи само в окръзите Букурещ и Клуж и бе предпочитаният кандидат от румънците, живеещи в Северна Америка, Южна Америка, Азия и Австралия. 

На ниво селища Джордже Симион излезе победител в над 2700 населени места, в голяма част от които с над 60 процента от гласовете, докато Никушор Дан спечели само в 33 населени места, предимно градски зони, обобщи информационният сайт Хотнюз, като се позова на официални данни на Постоянния изборен орган.

„Резултатите от първия тур не дават никакъв шанс на Никушор Дан, освен ако няма значително нарастване на избирателната активност“, коментира след вота на 4 май преподавателят по политически науки Александру Гуси пред информационния сайт Спотмедия. 

Избирателната активност на първия тур бе 53,21 процента. В страната гласуваха 8 598 611 избиратели, или 47,8 процента, а в чужбина – 973 129 избиратели, показаха данните на Постоянния изборен орган. 

Общият брой гласоподаватели в Румъния е 17 988 218 души, а в чужбина – 1 016 327 души, информира Постоянният изборен орган преди втория тур.

През последните дни румънски медии и анализатори правят изчисления дали класиралият се на второ място кандидат има шансове да навакса разликата.

СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АНКЕТИ

Проучване на агенция „АтласИнтел“, проведено за сайта ХотНюз между 9 и 12 май, показа изравнени сили между двамата претенденти за президентския пост пет дни преди балотажа.

И двамата кандидати биха получили по 48,2 процента от гласовете на избирателите, показаха данните на “АтласИнтел”, публикувани вчера.

Проучването показа още, че голяма част от гласовете на кандидатите, участвали в първия тур, биха се насочили към Никушор Дан. Това е валидно за 91,7 процента от привържениците на Крин Антонеску, 96,7 процента от тези на Ласкони, 69,3 процента от гласоподавателите на Виктор Понта.

Резултатите от друго проучване – на института КУРС, пък показаха преднина за Джордже Симион. Според анкетата на КУРС, осъществена в периода 8-11 май, Симион би получил 52 процента от гласовете, а Никушор Дан – 48 на сто.

В това проучване гласовете на привържениците на кандидатите, които не достигнаха до втори тур, отново се насочват предимно към Никушор Дан. Това е валидно за 96 процента от избирателите на Крин Антонеску, 77 процента от тези на Елена Ласкони, и 50 процента от тези на Виктор Понта.

ПОДКРЕПА ОТ ПАРТИИ И ПОЛИТИЦИ

Кандидатите, които не достигнаха до балотажа, не дадоха ясна подкрепа за нито един от двамата претенденти, останали в надпреварата за президентския дворец Котрочени.

Елена Ласкони, която получи 2,68 процента или 252 721 гласа на първия тур и подаде оставка като лидер на „Съюз за спасение на Румъния“ заради този резултат, написа в няколко публикации във Фейсбук, че Румъния трябва да остане на европейския път. Позицията й може да бъде възприета като завоалирана подкрепа за Никушор Дан.

Крин Антонеску, който е бивш лидер на идеологически близката до Никушор Дан Национално-либерална партия и получи 20,07 процента или 1 892 930 гласа, заяви ясно, че няма да подкрепи Никушор Дан на втория тур. В същото време Антонеску не е обявил подкрепа и за другия кандидат. 

Виктор Понта, който напусна Социалдемократическата партия, за да се кандидатира като независим, все още не е обявил кого ще подкрепи на втория тур. Понта спечели на първия тур 13,05 процента или 1 230 164 гласа.

Национално-либералната партия застана зад кмета на Букурещ, а същото направи и партия Демократичен съюз на унгарците в Румъния. 

Социалдемократическата партия обяви, че няма да подкрепи публично нито един от кандидатите. След неуспеха на общия кандидат на управляващата коалиция в лицето на Крин Антонеску, Социалдемократическата партия излезе от управлението, а премиерът Марчел Чолаку подаде оставка.

Като изхождат от резултата на политическите партии, постигнат на последните парламентарни избори на 1 декември м.г., румънските медии посочват, че Никушор Дан и Джордже Симион са с изравнени сили.

Дан е подкрепен официално от „Съюз за спасение на Румъния“, Национално-либералната партия и Демократичен съюз на унгарците в Румъния, а Джордже Симион може да разчита на подкрепата на собствената си партия AUR, на Партия на младите хора и евентуално на SOS Румъния, тъй като е в обтегнати отношения с лидерката на тази партия Диана Шошоака.

Социалдемократическата партия (СДП) е тази, която може да наклони везните в полза на някой от двамата кандидати, посочи в анализ телевизия Антена 1.

В най-голямата политическа сила в Румъния обаче винаги са съществували силни националистически течения, които могат да се проявят сега в подкрепа за кандидата на националистите Джордже Симион, отбелязаха анализатори.

ПОСЛАНИЯ ОТ ЧУЖБИНА

Партията на европейските социалисти (ПЕС) и групата на Социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент напомниха вчера на румънската Социалдемократическа партия, че нейните членове и поддръжници винаги са били сред защитниците на демокрацията и европейските ценности.

В съвместно прессъобщение лидерът на ПЕС Стефан Льовен и лидерът на групата на С&Д в ЕП Ираче Гарсия се обявиха категорично срещу национализма, популизма и крайнодесния екстремизъм и изразиха увереност, че „партията членка  - Социалдемократическата партия (СДП), нейните членове и симпатизанти, ще покажат активен ангажимент към проевропейската алтернатива".

Седем бивши посланици на САЩ в Румъния също решиха да изпратят послание до румънците преди втория тур на изборите. Алфред Моузес, Джеймс Розапепе, Майкъл Гест, Никълъс Таубман, Марк Гитенщайн, Ханс Клем и Адриан Цукерман посочиха руския президент Владимир Путин и неговите съюзници като фатална заплаха за сигурността, свободата и просперитета на Румъния, Европа и Америка. 

"Румънците са изправени пред ясен исторически избор: руско господство или собствено бъдеще като съюзник на Америка в НАТО. Путин или Америка", посочиха бившите посланици, които включват както републиканци, така и демократи. 

Те отправиха посланието не като официални представители на правителството на САЩ, а като американски граждани, които са посветили години от живота и репутацията си да помагат на американците и румънците да се подкрепят взаимно.

В интервю за телевизия Диджи 24 Адриан Цукерман, който е роден в Румъния, заяви, че „ако стане президент, Джордже Симион ще тласне страната към ръба на Европейския съюз и НАТО“. Цукерман коментира, че макар лидерът на AUR да носи шапка със слогана на американския президент Доналд Тръмп (MAGA -Make America Great Again - бел.ред.), в действителност има „афинитет към Москва“. 

Друг бивш американски посланик в Букурещ - Марк Гитенщайн, коментира, че румънците вече са прекарали 40 години като руска колония по времето на Николае Чаушеску и вече нямат нужда от това.

Бившият световен шампион по шах Гари Каспаров, който е критик на Кремъл, също коментира залога на втория тур.

Ако Румъния е ръководена от екстремист, тогава реалният риск е страната да се присъедини към държавите парии, заяви Каспаров в интервю за сайта Информат (Informat.ro).

КАКВО ПОКАЗВАТ МИНАЛИ ИЗБОРИ?

Историята на президентските избори в Румъния дава няколко примера за преобръщане на ситуацията на втория кръг от изборите. 

През 2004 г. Траян Бъсеску влезе на втори тур с 33,92 процента от гласовете, а Адриан Нъстасе имаше 40,97 на сто. Въпреки това Бъсеску спечели с 51,23 процента на втория тур, припомня в. „Адевърул“.

През 2014 г. Клаус Йоханис бе в подобна ситуация – с 30,38 процента на първи тур срещу 40,44 на сто за Виктор Понта. На втория кръг Йоханис спечели и стана президент на Румъния.

Контекстът, в който се произвеждат президентските избори тази година обаче е различен, отбелязва „Адевърул“ и припомня, че в горепосочените примери е ставало дума за кандидати на Социалдемократическата партия и действащи министър-председатели, които са били свързвани с управлението, а техните съперници биха могли да бъдат определени като „антисистемни“ кандидати. 

В настоящата ситуация и двамата претенденти за най-високия пост в държавата претендират или са определяни като антисистемни кандидати, а думата ще имат румънските избиратели.