Процесът на присъединяване към ЕС трябва да бъде реформиран и страните кандидатки трябва да бъдат включени стъпка по стъпка в структурите на ЕС, преди да станат официално членове, каза на конференцията „Напредък на Берлинския процес чрез парламентарна дипломация“, председателят на комисията по външни работи на германския Бундестаг Михаел Рот.
Рот посочи, че руската агресия срещу Украйна е събудила ЕС и той отново е открил "един от най-успешните си инструменти- разширяването, което беше движещата сила на последните десетилетия и доведе до мир, демокрация и върховенството на закона". Според него националистическите настроения в региона на Западните Балкани нарастват и същевременно "тук има сблъсък на системи - от една страна либералните демокрации и от друга авторитарните системи”.
„Колебанието даде пространство за други участници, които не само отхвърлят нашите ценности и интереси, но и активно се борят срещу тях”, каза Рот.
Той представи своите шест предложения за реформи в ЕС по отношение на разширяването, които ще доведат до постепенно ускоряване на интеграционния процес, който от своя страна ще стане по-привлекателен за страните от Западните Балкани и ще ги доближи до ЕС, без „да подкопава строгите критерии за присъединяване”.
Според него страните-кандидатки, които постигат задоволителен напредък в рамките на преговорите и в рамките на доброто управление и върховенството на закона, трябва да бъдат част от Европейския съвет и да участват в Съвета на министрите.
„Преди присъединяването ЕС трябва да постигне още по-тясно сътрудничество със страните - кандидатки в ключовите области на сигурността, енергетиката и инфраструктурата. Постепенният достъп до общия пазар на ЕС ще бъде привлекателен стимул за присъединяване към ЕС. Предприсъединителната финансова помощ за подпомагане на усилията за членство, която трябва да бъде увеличена значително, за да компенсира недостига на инвестиции и като защита срещу китайските заеми”, посочи Рот.
Според него отварянето преговорите, както и отварянето и затварянето на отделни преговорни глави, трябва да се решава с квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите.
„Недопустимо е само една или две страни -членки да изнудват всички останали. Това беше горчивата реалност, когато бях външен министър. Бях на колене, когато първо трябваше да убедя френските си колеги, а след това когато трябваше да убедя и българските си колеги”, каза Рот.
Останалите му предложения включват засилване на ролята на гражданското общество чрез задължителни консултативни процедури, а страните-членки да предоставят техническа помощ в процеса на присъединяване.
„Без съмнение Северна Македония може да спечели от тези реформи и това е нещо, от което вашата страна се нуждае след толкова години чакане. Като най-голямата страна-членка на ЕС Германия носи специална отговорност за бъдещето на Западните Балкани”, каза Рот. Според него трябва да бъдат създадени условия страните от Западните Балкани да влязат в ЕС между 2025 и 2030 г.
