site.btaКак се отрази поредният конфликт в Газа на предизборната кампания в Израел

В края на миналата седмица Близкият изток стана свидетел на поредния въоръжен конфликт между израелци и палестинци в ивицата Газа. Засега обстановката се успокои след сключено примирие, но сблъсъкът веднага породи опасения от избухване на нова война в Газа само малко повече от година след края на последната. Как се отразява всичко това на предизборната кампания в Израел?

В понеделник в Израел бяха публикувани три нови социологически проучвания за нагласите на избирателите преди парламентарния вот на 1 ноември.

Изводът, който се налага според израелския печат, е, че министър-председателят Яир Лапид скъсява изоставането си от Бенямин Нетаняху, но като цяло така наречената операция "Зазоряване" на израелската армия срещу палестинската групировка „Ислямски джихад“, продължила 66 часа, не се отразява кой знае колко на съотношението на силите между двата основни блока в израелската политика. 

Според едното от проучванията Лапид намалява разликата между него и опозиционния водач Нетаняху във вижданията на избирателите за това кой от тях е по-подходящ за премиер, съобщава в. „Джерусалем пост“.

Нетаняху все още води по този показател с 42 процента одобрение от избирателите, но след операция „Зазоряване“ рейтингът на Лапид се увеличава на 31 на сто, сочи изследването.

Когато обаче се сравнява кой е по-подходящ за премиер Нетаняху или министъра на отбраната Бени Ганц, разликата в полза на опозиционния водач набъбва още повече – 43 срещу 23 процента.

Лапид и Ганц получават сериозно обществено одобрение за ролята си в операция „Зазоряване“. Около 68 процента от запитаните, включително 70 процента от избирателите на десницата, тоест на противниковия лагер, заявяват, че Лапид се е справил задоволително с операцията. При Ганц този показател достига дори до 73 процента, като сред избирателите на десницата одобрението към действията му е цели 77 на сто, а сред тези на левицата – 70 процента.

Но при съотношението на силите между двата основни противопоставящи се един на друг лагера, този на сегашната управляваща коалиция и този на Нетаняху, операцията не изиграва чак толкова съществена роля, макар Нетаняху да излиза леко отслабен, констатират трите проучвания от понеделник.

Ако изборите бяха днес, десният блок на бившия премиер би получил 59 мандата в парламента, което означава, че отново не му достига малко да събере мнозинство от 61 депутати в 120-местния Кнесет. Партията на Нетаняху „Ликуд“ все така остава първа политическа сила и би получила 33-34 места.

Но все пак позициите на блока на бившия премиер са леко отслабени след операцията, защото преди нея проучванията сочеха, че той ще успее да събере мнозинство от 61 депутати.

Същевременно премиерската партия „Йеш Атид“ остава втора политическа сила с комфортна преднина пред останалите и би получила 22-24 места при разпределението на мандатите, сочат проучванията от понеделник.

Проблематично става положението за партията на вътрешния министър Айелет Шакед „Ционистки дух“, която само според едно от трите проучвания, това за „Канал 13“, успява да прескочи прага за влизане в парламента и да получи четири места в Кнесета. Продължава и отливът на подкрепа за коалицията между формациите „Синьо и бяло“ на Ганц и „Нова надежда“ на правосъдния министър Гидеон Саар, която според трите изследвания от понеделник би получила едва 11-12 места в следващия Кнесет, което е разочароващо за нея.

Вдясно, политическото обединение между „Религиозни ционисти“ на Безалел Смотрич и крайнодясната партия „Оцма Йехудит“ на Итамар Бен-Гвир би спечелила 10-11 места, а подкрепата за „Шас“ и „Обединен юдаизъм на Тората“ („Яхадут ха Тора“) остава непроменена и според трите проучвания те биха вкарали съответно седем-осем и седем депутати. 

При партиите от сегашната коалиция общо взето не с наблюдават някакви драстични промени след операцията в Газа, отбелязва израелският печат. Партията на труда („Авода“) би спечелила само три места и според трите проучвания, а останалата без лидер „Мерец“ („Енергия“) едва минава електоралната бариера с 4-5 места, същото се отнася и за формацията „Обединена арабска листа“ (РААМ) на Мансур Абас.

Ако нито един от двата блока не спечели мнозинство на ноемврийските избори – петите поред в Израел за по-малко от четири години – задачата да се състави управляваща коалиция става почти невъзможна и може да се наложи да се сформира правителство на малцинството, което да разчита на външни за съответния политически блок парламентарни сили, отбелязва вестник „Аарец“.

Примирието в Газа, сложило край на поредния конфликт в ивицата между Израел и Палестина, беше обявено в неделя, ден преди да излязат проучванията, които са експресни и са направени веднага след новината за прекратяването на огъня. Те бяха извършени по поръчка на трите телевизионни канала „Кан“ и новинарските „Канал 12“ и „Канал 13“.

Последната израелско-палестинска война в Газа избухна през май миналата година и продължи 11 дни. В нея загинаха 256 души в ивицата и 14 в Израел, припомня „Гардиън“.

Само месец по-късно израелците избраха коалиционно правителство, което за пръв път включваше представители на независима партия на израелските араби, която беше против изострянето на конфликта с палестинците.

Коалицията имаше кратък живот и през юни тази година се разпадна. В предизборната кампания центристът Лапид, който сега управлява като служебен премиер, е поставен под натиск от израелската десница да изглежда твърд срещу тероризма, коментира „Гардиън“.