Танцовата група се изяви на фолклорния събор в Палма де Майорка

site.btaМирислава Турбич, танцова група „На хорото“: Чувствата от „На мегдана на другата България“ са неповторими

Мирислава Турбич, танцова група „На хорото“: Чувствата от „На мегдана на другата България“ са неповторими
Мирислава Турбич, танцова група „На хорото“: Чувствата от „На мегдана на другата България“ са неповторими
Снимка: Фолклорна танцова група „На хорото“ на събор в Палма де Майорка, „Българите в Австрия“

Приказка за Странджа с нейната мистика и нестинарство представи на българския фолклорен събор в Палма де Майорка танцовата група „На хорото“ в Грац с ръководител Мирислава Турбич. Това съобщи здравният сайт на българите в Австрия Sanus et Salvus.

Както БТА писа, седемдесет и осем български групи за народни песни и танци от 17 държави, гост-хореографите – Жулиета Иванова, Румен Иванов и Георги Христов, оркестър „Сияние“ и певческата двойка Димана и Боян Боянови участваха в деветото издание на пътуващия събор „На мегдана на другата България“ в Палма де Майорка. На 11 и 12 май сънародниците ни бяха част от два дни, изпълнени с хора, песни, танци и български фолклор, които преминаха под надслов „Шарената черга“.

Мирислава Турбич разказа пред здравния сайт на българите в Австрия за емоцията от събитието, за представянето на танцовата група, както и за бъдещите ѝ планове.  

Г-жо Турбич, какво е за Вас „На мегдана на другата България“?

- Много развълнувани се завръщаме за втора поредна година от събора „На мегдана другата България“. Чувствата са неповторими и спомените незабравими.

Съборът не е поредното участие, а е една сърдечна среща с приятели, където се събираме да споделим какво сме научили, да се подкрепим с аплодисменти и да си помогнем. Но най-важното за мен е разпространяването на българския дух, обичаи, култура, музика, танци и песни.

Защо участвате?

- Участието в събора е истински празник за мен. Радвам се, че мога да допринеса за съхранението и разпространението на българското културно наследство. Всяка година съборът има тема, по която участниците трябва да представят танц.

Тази година темата беше „Шарена черга“: пъстър и богат е фолклорът ни, когато заговорим за семейство, бащин дом и огнище: ритуали, обичаи и танци от цяла България, в които е втъкан смисълът на думите „дом“, „семейство“, „бащино огнище“. Имаше много различни танци, чрез които бяха представени различни обичаи – сватба, Сирни Заговезни, лазаруване, кукери и караконджули.

Какво представихте като народни танци, песни и хора?

- Тъй като аз съм от Бургас, като прочетох каква ще е темата, веднага ми изплува идеята в моята хореография да вплета хора от Странджа планина и да представя обичая нестинарство.

С голяма радост в танца се включиха и нашите деца, които първи стъпиха на сцената. Те помолиха баба им да им разкаже приказка и така започва приказката за Странджа. Започвайки с типичната „магична“ нестинарска мелодия на гайда и тъпан, която кара хората да влязат боси в огъня и да затанцуват, продължава с ляво хоро, а последната част на танца беше много специална за мен, вдъхновена от музиката и стъпките на Дюлевското хоро, всички хванати на едно голямо хоро.

От село Дюлево, Община Средец, е семейството на моята майка, затова исках да покажа и това хоро, за музиката и стъпките на хорото ми помогнаха Росица Щилянова – певица в хора на читалището и Керанка Костова – народна певица и ръководител на танцовата група към читалището. А моята носия беше ръчно изработена и бродирана от моята баба, която е на 87 години. 

Колко време се подготвяхте за това участие?

- Подготовката продължи около половин година, с доста интензивни репетиции, но успях да предам на танцьорите идеята си и мисля, че те много добре я предадоха от своя страна на публиката. 

Как се постига колективният дух на събитието?

- Колективният дух се получава преди всичко с много работа на организаторите и на създателите на събора, но и с много усмивки и уважение към всеки един участник и посетител. Всяка година намираме нови групи, които посещаваме след това и от там се завързват нови приятелства.

Всички участници сме там с една цел – разпространяване на танците в нашите страни, всички се сблъскваме с еднакви проблеми в ежедневието си и разговорите започват бързо и без никакви притеснения, чувстваме се, все едно сме на една голяма семейна сбирка. 

Разкажете ни още малко за духа на събора „На мегдана на другата България“?

- Разменят се носии, цървули, кърпи, тъпани. Танцьори участват в други групи, всеки помага, както може. Ние тази година имахме една забравена носия, но за пет минути вече ни бяха намерили кой ще ни услужи. 

Вечерта след първия ден има хоротека, където хореографи от България показват различни нови хора. Така всички заедно учим нови хора, но за мен лично кулминацията е в неделя сутринта на Голямото хоро. То винаги е в центъра на града на фестивала и гледката на 3000 българи в носии, танцуващи български хора, е много вълнуваща! Този събор показва по-хубава страна на България.

Всяка година се събират благотворително средства по една кауза. Тази година беше „Ангели за България/Angels for Bulgaria“ - за помощ на глухите деца на България. Надявам се да помогнем на много деца в България със средствата, които отделихме. Подкрепете и вие нашата кампания.

Какви са следващите Ви планове?

- Вече се прибрахме уморени, но заредени с хубави спомени. Продължаваме с участията в Австрия.

На 18 май ще вземем участие във Фолклорния фестивал в Грац "Rhythmus des Glücks" в Хелмут-Лист-Хале, организиран от Сдружение "Kolo Srece" с участници от Сърбия, Гърция, Румъния, Македония, Латвия и Словения.

На 26 май ще сме във Виена на гости на танцова група „Пендари“ на „Голямо хоро на Karlsplatz“.

Цялото интервю може да видите тук.

/ИКВ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:40 на 23.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация