НБКМ прилага изцяло екологични методи за опазване на своето наследство

site.btaЧиталните в Националната библиотека са пълни, има бум на посетителите, казва пред БТА директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова.

Читалните в Националната библиотека са пълни, има бум на посетителите, казва пред БТА директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова.
Читалните в Националната библиотека са пълни, има бум на посетителите, казва пред БТА директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова.
Директорът на Националната библиотека"Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ) доц. д-р Красимира Александрова пред БТА. Снимка: Цветомир Петров/БТА

„Съвременният читател е много специфичен потребител на информация, защото ние работим в конкурентна среда. В XXI век, влизайки в библиотеката, дали реална или виртуална, той иска да получи информация в момента, тук и сега. Той няма време да чака, защото конкурентната среда предоставя информация. Само че разликата е в това, че ние предоставяме проверена информация и качествена, която е съобразена с конкретните читателски търсения“. Това казва в интервю за БТА директорът на националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) доц. д-р Красимира Александрова.  

По думите й НБКМ е различна библиотека, защото профилът на читателите е свързан преди всичко със задоволяване на научни изследователски потребности, преобладават като читатели студенти, преподаватели, изследователи, научни работници. Затова не може да се определи коя е най-четената книга в националната библиотека. 

БУМ НА ЧИТАТЕЛИ

В последните години, дори по време на пандемичната обстановка, националната библиотека отчита ръст на посетителите си. „През изминалите години сме свидетели на един, бих казала феномен, защото успяхме да извлечем поуките и ползите от едно световно зло, каквото беше пандемията, и бързо се адаптирахме в новата среда. Независимо от сложната ситуация, в която се наложи да работим, не загубихме връзка с нашите читатели. Напротив, именно чрез това предизвикателство се обогатихме. Осъществяваме комуникация между библиотеката и потребителите във всички познати традиционни форми, като добавихме към тях и новите виртуални електронни формати, които да подпомогнат именно да не се загубва връзката с читателите. Реално, към настоящия момент ние продължаваме тази политика, защото се оказа, че тя е работеща. Дори в началото на тази година, поради недостиг на читателски места, се наложи да добавим още 20.  И така, те вече са 180 в деветте читални, които активно функционират в националната библиотека“, разказва доц. Александрова. 

От януари до април тази година, на място са дошли 32 хиляди читатели. Миналата година, през същия период, те са 21 хиляди. Това дава основание да твърдим, че библиотеките са необходими и стават все по-необходими на своите потребители, коментира доц. Александрова. 

Виртуалните посещения в библиотеката също бележат ръст. През 2022 година те са 53 хиляди, като до май са били 23 хиляди, а до май тази година са 36 273. Според директорът на НБКМ завишеният интерес се дължи на фактори като безплатните читателски карти, които библиотеката предлага от три години, както и на изключително добрата организация по отношение на възможностите за пребиваване в библиотеката.

„Много често в библиотеката идват наши читатели, които просто искат да работят тук, защото средата е предразполагаща. Разбира се, няма как да не посоча и фактора фонд. Библиотеката разполага с осем и половина милиона документа, които ние се стремим да разкриваме и да популяризираме по много и различни начини. И най важното е те качествено да бъдат предоставяни на читателите“, казва директорът на НБКМ.

 „Огромно удоволствие е да се видят пълни читални с преобладаващо млади хора, което е доста оптимистично в контекста на всички твърдения, че библиотеките нямат бъдеще, че те са умиращи институции“, допълва тя.

БОГАТСТВОТО НА БИБЛИОТЕКАТА

Книгохранилищата на националната библиотека пазят някои от най-ценните документи, ръкописи и книги в историята на писменото ни изкуство. Някои поединично, други – под формата на ценни колекции.

„Когато се създаде една колекция, каквато е например „Ориенталските сбирки“ или колекцията от старопечатни издания, или колекцията от славянски ръкописи, сама по себе си тя става едно цяло, което е с уникално съдържание и стойност. И точно по тази причина е изключително трудно да се открои нещо. Но естествено мога да спомена Ениниски апостол, който по последни датировки е от втората половина на X век. Не мога да не спомена Добрейшовото евангелие и Котленския препис на „История славянобългарска“, „Рибния буквар“ на Петър Берон от 1824. Също ориенталските ни сбирки, като самата колекция се определя като трета по големина в света - като обем, като съдържание. Това са уникални документи“, разказва директорът на НБКМ. 

Освен да съхранява това богатство, екипът на библиотеката има и още една мисия – да го популяризира. „В по-голямата си част, особено когато говорим за ръкописи, е ясно, че те са единствени. А ние носим отговорност не само да ги опазим, но и като говорим за тях и да ги популяризираме. Затова много активно работим в последните години по издаване на фототипни издания, с които да напомним за малко позабравени автори или за издания, които са в категорията „Безценни, ценни, редки“, но които няма как да бъдат видени по друг начин, освен чрез някои от съвременните форми“, разказва доц. Александрова.

Досега от националната библиотека са направили фототипни издания на разкази за деца на Ангел Каралийчев с илюстрации на Илия Бешков, на Аджарското четириевангелие от 1652 г., както и на празничния миней на Божидар Букович - „Подгоричанин“, което е от 1538 година. 

Библиотеката е правила електронни издания на тефтерчетата на Левски, Ботев и Раковски, защото те се съхраняват в трезора на Българската национална банка (БНБ). Дигитализирали са и илюстрираното издание на „Под игото“ от Иван Вазов. 

„Аз за себе си съм се убедила, че като кажа цифрата осем и половина милиона екземпляра, това е респектиращо, но какво точно включват тези осем и половина милиона? Всъщност, това е стремежът ни – да разкриваме съдържанието на нашите колекции, а това е и акцентът във всички изложби, които ние подготвяме. В повечето случаи това са документи, които досега не са били публично показвани“, казва още директорката на библиотеката.

РЕСТАВРАЦИЯ НА КНИГИТЕ

От 2016 година библиотеката разполага с камера „Аноксия”, в която изданията престояват четири седмици. През това време всички живи микроорганизми, които пребивават в документите, се унищожават. Същността на този метод се състои в изтеглянето на кислорода и насищането на камерата с азот. След това се извършва обезпрашаване на книгите. 

Екипът ежедневно наблюдава в какво състояние са колекциите, кога е необходима намеса. „Най ценните ни ръкописи са в специални хранилища, където се поддържа и се регулира температура, влажност, светлина и и се осигурява постоянна среда за пребиваване и поддържане на добро състояние на тези документи“, обяснява доц. Александрова.

Август е официално почивен за библиотеката, в който не работим с читатели и извършваме превантивни дейности по дезинфекция на книгохранилищата, обезпрашаването на фонда. В стремежа за опазване на книгите за по-дълго време НБКМ се отказва от традиционните методи, в които се използват канцерогенни препарати, опасни за здравето на хората, а също така оставят следи по книгите.

„Изцяло се ангажирахме с екологични методи, които прилагаме, като например спиртни разтвори с чаено масло, които имат доказано много силно антибактериално действие и по този начин обработваме и самите помещения и стелажите, и съответно и книгите“, разказва доц. Александрова. 

Дигитализацията е един от най-удачните методи за съхраняване и разпространяване на библиотечни екземпляри. „Това е най сигурният начин, когато се ползват електронните документи и дигитализираните издания, да се предпазят оригиналите“, казва още тя.

ДАРЕНИЯ

В националната библиотека ежегодно се получават много дарения, както от частни лица, така и от институции. „През изминалата година са постъпили дарения от 23 институции, от 42 частни лица. Общата стойност е около 53 хиляди лева. Това, което мен ме впечатли, е дарението, което получихме от наследниците на професор Александър Чирков. Това са около 200 ценни издания, предимно научна литература, дарения от личната библиотека на професор Иван-Асен Златаров“, разказва доц. Александрова.

Дарение НБКМ получава и от бившия директор на библиотеката Вера Ганчева, която в завещанието си е посочила националната библиотека. Става въпрос за 268 заглавия.

В НБКМ ИМА КЪТОВЕ НА 12 ДЪРЖАВИ

В НБКМ вече има книжни кътове на двадесет държави. „Започнахме тази инициатива много спонтанно през 2021 година, когато открихме кътове на Словения, Нигерия и Азербайджан. Оказа се, че това е един изключително добре работещ метод за осигуряване на активен международен обмен, защото всички тези книги, които са подредени в кътовете, влизат във фонда на библиотеката. Всеки вече се стреми да покаже нещо различно, нещо нетрадиционно, нещо, което да е специфично за държавата. И така виждам, че има конкуренция между отделните държави, които превръщат всеки кът в  празник за библиотеката и е много елегантен начин за постъпване на издания, които по друг начин трудно биха влезли в библиотеката. За много от тях ние не знаем“, разказва директорът на НБКМ. При обособяването на всеки кът се подписват меморандуми за сътрудничество между националните библиотеки, с които България изпраща свои издания в чужбина. 

За целта се избират предимно двуезични - на български и английски език. „Такива, които представят България, нашите природни забележителности. Които презентират нашето архитектурно историческо наследство, свързани със столицата София. И също така специализирани издания в областта на библиотечното дело и разбира се, тези издания, които са обект на важен интерес от страна на наши партньори, фототипни издания“, казва тя.

РЕМОНТИ

В последните години бяха направени редица ремонти на библиотеката, за да се подобри състоянието й и условията и за книги. Предстои обществена поръчка за централна климатизация на библиотеката. „Надявам се, скоро да има бюджет. Надявам се, да има и яснота дали ще може да реализирана тази поръчка“, казва директорът на НБКМ.

По думите й ремонтните дейности са много трудна задача, защото националната библиотека е паметник на културата и видът й не трябва да бъде променян. Освен това,  има задължителното условие, че тя не може да бъде затваряна и трябва да се направи всичко възможно да се осигури комфортна среда за пребиваване на читатели.

„Сумите, които се предоставят от държавата за капиталови разходи, са извън бюджета в библиотеката, защото това е огромна сграда и не би могло от бюджетни средства да се извършват тези ремонти. Това също става в резултат на изключително активна работа на всички нива с институции, с политици, с хора, от които от които зависи всичко това, на които разясняваме, обясняваме какво ни е необходимо и защо го искаме“, казва директорът на НБКМ.

ТЪРСЕНЕ НА НОВА СГРАДА

На библиотеката й е необходима нова сграда, в която да съхранява новите издания, които ежегодно постъпват под покрива й. „Ние се задъхваме в това пространство. Постъпленията, които са годишно на база закона за депозита, като добавим към това и покупките и даренията, общият брой варира между 60 и 70 000 нови книги, които влизат в библиотеката, които ние трябва да подредим и да съхраним. И действително това е един все по-належащ проблем“, казва доц. Александрова.

„Сега сме насочили своето внимание в търсене на нова сграда, в централната част на града, която да бъде използвана и за събития, и за книгохранилище. Разбира се, по никакъв начин не пренебрегваме статута и значението на настоящата сграда. Между другото, тази година се навършват 70 години от откриването на тази сграда, но, за съжаление, тя вече е крайно недостатъчна“, допълва директорът на националната библиотека.

ГОДИШНИНА

Освен тази годишнина, през 2023 година националната библиотека празнува и 145 години от създаването си през 1878 година. „Кулминацията на нашите чествания ще бъде през декември, защото официално тогава е открита библиотеката – Софийската публична библиотека по-късно – Народна библиотека, а сега сега вече Национална библиотека“, казва доц. Александрова.

Работи се по подготовката на сборника „Перли в короната“ по името на рубрика, която екипът на библиотеката прави последните години за поддържане интереса на читателите в пандемичната обстановка. „На сайта всяка седмица се предоставяше информация за ценни документи, които се съхраняват в колекциите на националната библиотека. Този сборник ще презентира именно част от съкровищата, които ние притежаваме“, казва тя.  

Друго издание, което ще се издаде по повод годишнината, е антологията „Стихопади“, включваща 145 произведения на български автори, представяли до момента творчеството си в клуб „Писмена“ на библиотеката. 

Организира се и изложба с най-значимите дарения за 2023 година. „Това ще бъде поредна изложба, с която ние традиционно благодарим на дарителите през изминалата година. Разбира се, тя ще бъде под мотото на 145 годишнината“, допълва тя. 

Доц. д-р Красимира Александрова е специалист по библиография. Завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Специализира културен мениджмънт в Нов български университет. Доктор по иновации е в управлението на обществената библиотека. Хоноруван преподавател е в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии, където заема длъжността „доцент“. Била е ръководител на Лабораторията по библиотечни технологии, комуникации и информиране - LibLab. Носител е на награди. Директор е на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" от 2016 г. Удостоена е със званието почетен професор, с решение на академичния съвет на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) за принос в областта на културата и библиотечното дело.

/ДД/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:39 на 28.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация