site.btaНа 11 август 1952 г. крал Хюсеин Първи става крал на Йордания след абдикирането на баща си

Хюсеин бин Талал, син на йорданския крал Талал бин Абдула от кралската династия на Хашемитите, се възкачва на престола на 11 август 1952 г., след като баща му абдикира поради влошено здравословно състояние и невъзможност да управлява.

На 20 юли 1951 г. принц Хюсеин пътува до Йерусалим с дядо си крал Абдула Първи, за да води петъчните молитви в джамията „Ал Акса“. Палестински атентатор със сепаратистки наклонности открива огън срещу двамата представители на Хашемитската династия, подтикван от слухове, че кралят възнамерявал да подпише мирно споразумение с новосъздадената Израелска държава. Нападателят убива Абдула, а Хюсеин е прострелян, но не фатално.

В същия ден Талал бин Абдула е провъзгласен за монарх. Той прекарва 10 месеца в швейцарско психиатрично заведение, преди да наследи трона от Абдула Първи. Управлението му продължава малко повече от година, но под знака на вътрешни междуособици и липса на подкрепа от страна на народа и правителството.

Тогавашният министър-председател на Йордания Тофик Абу ал Худа свиква извънредно заседание на Националното събрание (двукамарен парламент), за да обсъди с депутатите евентуално сваляне от трона на крал Талал поради психическо заболяване. Ал Худа твърди, че състоянието му е необратимо, позовавайки се на медицински доклади и по-късно през деня парламентаристите единодушно приемат като необходима мярка свалянето от власт на монарха. Офицери от Националната армия подозират, че заседанието, свикано от Ал Худа във връзка с абдикацията на владетеля, е било заговор с цел детронирането му.

Тогава 17-годишният Хюсеин, първородният син на Талал, който в момента на абдикацията на баща си учи в Лондон, се налага да се завърне в родината си, за да изпълни държавния си дълг и да оглави монархията. До навършване на пълнолетието му остават десет месеца, според мюсюлманското летоброене, затова до 2 май 1953 г. управлява под опеката на Регентски съвет. Той се състои от трима души – министър-председателя, председателя на Сената (Горната камара) и председателя на Камарата на представителите (Долната камара).

В бюлетините на БТА „Международна информация“ и „Международна информация – Служебен“ четем за абдикирането на крал Талал и възкачването на престола на крал Хюсеин:

Очаква се крал Талал да абдикира днес

Бейрут, 10 август 1952 г. /АП/ Добре осведомени среди, близки до правителството в Аман, заявиха днес тук, че болният крал на Йордания крал Талал ще абдикира в следващите 48 часа.

Абдикацията на крал Талал вероятно ще бъде оповестена в понеделник в парламента, който е свикан на извънредна сесия, която ще се състои при закрити врата.

В съобщения, получени преди това, се казва, че парламентът вероятно е свикан, за да се занимае със здравословното състояние на крал Талал.

Коронният съвет на Йордания в последно време проучваше въпроса за окончателната дата, когато престолонаследникът принц Хюсеин ще може да поеме кралските прерогативи. Според мюсюлманския календар принцът-престолонаследник ще навърши 18 години на 2 май идната година (1953 г.).

Очаква се, че абдикацията на крал Талал ще предизвика известни размествания в тронния съвет, който след абдикацията ще се превърне в Регентски съвет.

В такъв случай ще бъде неудобно на правителството да остави фамилията на Хашемитите извън Регентския съвет, тъй като Конституцията гласи, че един от фамилията трябва да заеме трона.

Представителите от фамилията на Хашемитите, които евентуално биха влезли в Регентския съвет, са: братът на крал Талал – емир Наиф, който е в изгнание, чичото на Талал - емир Саид, който понастоящем се намира в Лондон, и емир Абдул Иллах, който изпълнява длъжността регент на Ирак.

Счита се, чe министър-председателят Тофик Абу ал Худа е неприязнено настроен и към тримата, и се предполага, че той ще настоява да няма представител от фамилията на Хашемитите в Регентския съвет.

***

По абдикацията на крал Талал

Париж, 11 август 1952 /Франс прес/ Както съобщава британското радио, провъзгласяването на принц Хюсеин за крал на Йордания бе решено след издаването на лекарския доклад относно здравословното състояние на крал Талал. По-нататък британското радио съобщава, че веднага е бил съставен Регентски съвет от трима членове, който се е заклел незабавно. Регентството ще управлява до навършване пълнолетието на принца.

***

Решение на Народното събрание и на Сената на Трансйордания за отнемане кралските пре­рогативи на Талал

Среден изток, 11 август 1952 г. /Радио – арабска емисия – 17:30 ч./ Радио Аман съобщи, че по решение на Народното събрание и на Сената Талал престава да бъде крал на Трансйордания, като на негово място за крал се провъзгласява малолетният му син принц Хюсеин.

Радио Аман изтъква, че съгласно чл. 24 от Конституцията, в случай че кралят стане неспособен поради умствени при­чини да изпълнява кралските си задължения, тронът минава автоматично в полза на престолонаследника. Днес с медицински удостоверения е било потвърдено, че поради умствени недостатъци Талал не може да продължава да бъде крал на страната.

Поради малолетието на крал Хюсеин днес в 16 ч. се създаде Регентски съвет със следния състав: Ибрахим Хашим, Сюлейман Тукан и Абдулрахман ал Аршида.

***

Борбата за контрол над Трансйордания между американските и английските империалисти

Бейрут, 12 август 1952 г. /ТАСС/ Според печата Парламентът в Трансйордания е свалил от престола крал Талал I и е провъзгласил за крал неговия син принц Хюсеин. До 2 май 1953 г., когато Хюсеин ще стане пълнолетен, страната ще бъде управлявана от Регентски съвет. (…) Победата е била спечелена от английските империалисти, които постигнаха да бъде отстранен от властта привърженикът на американския империализъм Талал още в началото на юни т.г., когато бе създаден Регентски съвет, под предлог че „крал Талал не може да управлява страната във връзка с тежкото психическо заболяване (шизофрения)“. Уместно е да се напомни, че според съобщението на сирийския вестник „Ал Фаиха“ самият Талал, който се намирал тогава в Париж, е заявил, че всичките опити да бъде той отстранен от властта са заговор от страна на англичаните.

Английският империализъм в своята борба против проникването на американското влияние в Трансйордания се опира на трансйорданското правителство, възглавявано от Тофик Абу ал Худа, на привържениците на бившия регент на Трансйордания емир Наиф (по-малкия брат на Талал), както и на агентурата на управляващите среди на Ирак, която действа на територията на Трансйордания, за да създаде изгоден за англичаните блок на Хашемитските кралства на Ирак и Трансйордания.

Самият принц Хюсеин, провъзгласен за крал, доскоро е живял и се е учил в Англия.

***

Из разговора на кореспондента на „Ройтерс“ С. Тейлър с новия трансйордански крал Хюсеин

Лозана, 12 август 1952 г. /Ройтерс/ Най-новият крал Хюсеин I ми заяви днес, че желае да спомогне за „прокарването на коренни реформи в управлението на Трансйордания и да вдигне бариерите, отделящи краля от народа“. (…)

Учебната година на 17-годишния принц в училището „Хароу Пъблик Скул“ в Англия бе прекъсната с внезапното му повикване в родината, за да заеме трона на баща си крал Талал.

С едно решение на парламента в Аман вчера Хюсеин бе провъзгласен за крал. Със същото решение неговият баща крал Талал бе детрониран поради умствено заболяване. Ще бъде установен Регентски съвет, който ще функционира до идния месец май, когато младият крал ще навърши пълнолетието си. По време на разговора си, който имах с новия крал на чаша кафе в неговата стая в хотела, той каза: „Има толкова много неща, които могат да бъдат направени за Трансйордания, а аз имам още толкова много работи да уча“. Неговото желание е да пристигне в страната си, колкото се може по-скоро, за да добие практическа представа за новата роля, която ще има да играе в обществено-политическия живот на страната си. Той възнамерява да се завърне в Аман след една седмица, обаче точната дата все още не е определена.

По-нататък крал Хюсеин ми каза: „В момента нямам никакви планове, а само няколко идеи. Първо бих желал да видя в какво състояние се намират нещата в Аман и как бих могъл да помогна. Трябва първо да се аклиматизирам, да посетя заседанията на Регентския съвет и да се запозная с начина на тяхната работа. Аз искам да допринеса за цялостното реформиране на системата на управление в моята страна. Искам да осигуря на моя народ много по-големи възможности за образование, отколкото е имал досега. Искам моят народ да има почти всички необходими условия, за да може да оползотвори своята интелигентност и прекрасни качества“. Съвсем искрено той продължи: „Всички пречки, които съществуват между гражданите и мен, трябва да бъдат премахнати. Аз искам да отида между тях и да се запозная с тях“. Въпреки че съзнава, че мъчно би могъл да мине в страната си като непознат, той се надява да посети всички краища на Трансйордания тихо и неофициално. Също така той желае да проучи основно един от най-трънливите въпроси за Трансйордания – този за арабските бежанци.

След това разговорът ни премина върху периода от неговото образование в британското училище, което той трябваше така неочаквано да напусне. Той каза: „В „Хароу“ аз опознах един живот на трудности, научих се да се грижа сам за себе си и свикнах да преживявам без много неща, които при други обстоятелства бих считал за необходими. Отначало ми беше доста трудно, когато трябваше да се смеся с другите момчета. Те гледаха на мен като на нещо, различно от тях. Не знаеха как да ми говорят, нито пък аз знаех как да им говоря“.

При напускане на училището той е знаел, че няма да се върне повече там, защото ще трябва да заеме мястото на баща си. Когато стана дума за баща му, погледът на младежа се помрачи. „Това, което се случи с моя баща – каза той – би могло да се случи във всяко семейство. Напоследък не съм чувал нищо за него. Не зная дали той ще дойде в Лозана за по-нататъшно лечение“.

На въпроса ми какво би желал да бъде, ако не трябваше да стане крал на Трансйордания, той отговори, че би желал да бъде летец, и то във въздушните сили на Трансйордания.

Когато стана дума за нуждата на Трансйордания от силни въздушни и сухоземни сили, както и за стратегическото положение на неговата страна в Близкия изток, младият крал още веднъж изрази твърдото си решение да служи на страната, която ще управлява. „Аз се гордея с моята страна – каза той – и съм пълен с надежди за бъдещето. Аз имах желание да отида за една кратка подготовка в Сандхърст (британско военно училище). Много бих искал въпреки всичко да мога все пак да отида там за известно време. Но засега аз искам да служа на моята страна – това е единствената ми цел в живота“.

Хюсеин управлява Йордания до смъртта си на 7 февруари 1999 г., а негов наследник е крал Абдула Втори.