site.btaПроучване, проведено от "Глобсек", отчита силни прозападни настроения в Централна и Източна Европа; България прави изключение в някои отношения

Проучване на общественото мнение в Централна и Източна Европа, проведено от базираната в Братислава неправителствена организация "Глобсек" (GLOBSEC), отчита засилване на прозападните настроения в региона като цяло. България прави видимо изключение в някои отношения, показва анализ на резултатите от анкетата, направен от Института за глобални анализи и представен днес на международна конференция в София.

Конференцията бе посветена на разработването на ефективни стратегически комуникации за държавна и обществена устойчивост. Това е изключително важно в наши дни, когато дезинформацията и информационните атаки са навсякъде, особено на фона на войната на Русия срещу Украйна и между Израел и "Хамас", подчерта Кристофър Неринг, старши сътрудник в Института за глобални анализи.

Проучването е проведено от "Глобсек" в България и още седем държави от Централна и Източна Европа - Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. В нашата страна през март тази година е била анкетирана представителна извадка от 1000 български респонденти въз основа на стратифицирана многостепенна случайна извадка под формата на телефонно интервю, осъществено с помощта на компютър. Профилите на респондентите са представителни за България по пол, възраст, образование, местоживеене и големина на населеното място.

Проучването отчита засилване на подкрепата за членството в Европейския съюз и НАТО и осъзнаване на заплахите от авторитарните режими от страна на обществата в Централна и Източна Европа. В същото време хората в региона остават уязвими за дезинформацията.

Анализът, направен от Института за глобални анализи, обаче отчита някои различия в обществените настроения в България: по-ниска привързаност към ЕС и НАТО (макар че подкрепата за членството в двете организации остава стабилно над 50 процента); по-малко критично отношение към Русия; най-слабо усещане измежду населението в осемте държави, че Москва и Пекин представляват заплаха; най-висока подкрепа за авторитарните лидери и вкоренени консервативни и антизападни възгледи.

71 процента от анкетираните българи искат страната да остане част от Европейския съюз (втори най-нисък резултат след Словакия). Въпреки високата подкрепа за членството в ЕС, 70,7 процента от българските респонденти имат усещането, че съюзът диктува на България какво да прави. Освен повече от половината българи (55,6 процента) се страхуват от въвеждането на еврото.

Що се отнася до отношението към НАТО, мнозинството от българските респонденти (57,8 процента) искат страната да остане част от алианса. Този дял обаче е най-нисък именно в България (наред със Словакия - по около 58 процента, за сравнение в Полша е 94 процента, а в Румъния и Унгария - по 89 процента). Освен това българите са на последно място, когато става въпрос за солидарност със съюзниците - само 44 процента от анкетираните в страната искат тя да се намеси, ако някой съюзник от НАТО бъде нападнат (Член 5 от договора за НАТО гласи, че атака срещу една държава от алианса ще се разглежда като нападение срещу всички страни от организацията).

Друга тенденция: повече българи смятат, че Русия е по-важен стратегически партньор от Съединените щати (съответно 25,6 срещу 19,9 процента). Институтът за глобални анализи обяснява отчасти предпочитанията към Русия с общата история и културната близост.

Само 34 процента от респондентите в България възприемат Русия като заплаха. Унгария е единствената друга държава, където този дял е под една втора (48 процента). За сравнение на това мнение са 88 процента от респондентите в Полша и 84 процента от анкетираните в Литва.

Съответно 85 процента от респондентите в Полша и 79 процента от тези в Литва смятат, че отговорност за войната в Украйна носи Русия. На другия полюс, това мнение споделят само 44 процента от анкетираните в Словакия и 40 процента от тези в България (в България е най-висок делът на респондентите, според които отговорност за войната носят Украйна, която "потиска" рускоезичното население, или Западът, който "провокира" Русия - съответно 17 процента и 34 процента).

Отново по същия модел, България е единствената държава, където подкрепата за предоставяне на военно оборудване на Украйна е под една втора (49 процента). За сравнение този дял е 93 процента в Полша и 89 процента в Литва. Освен това подкрепата за украинските бежанци е най-ниска сред българските респонденти (52 процента). Предпоследна е Словакия (59 процента), а на първите места са Унгария, Латвия и Полша (съответно 90, 82 и 81 процента)

Освен това в България е най-нисък делът на респондентите, които възприемат Китай като заплаха - само 15 процента. Два пъти повече българи виждат в сътрудничеството с Пекин икономически възможности и технологичен напредък (съответно 31,5 и 32,1 процента).

В България е най-висок делът на респондентите, които виждат заплаха в западните общества и техния начин на живот - 30,4 процента. Следва Словакия, а в останалите държави този дял е значително по-нисък.

Все пак повече от половината българи (59,7 процента) не възприемат западните ценности като заплаха. Това обаче важи и за Русия - 53,2 процента от българите споделят същото мнение и за нея. В Унгария този дял е още по-висок - 57,6 процента.

Най-популярният западен лидер в България е френският президент Еманюел Макрон (57,4 процента от анкетираните имат положително мнение за него) Въпреки това страната ни е на първо място сред осемте държави и по одобрение за трима авторитарни лидери - руския президент Владимир Путин (32,1 процента), председателя на Китайската народна република Си Цзинпин (35,6 процента) и унгарския премиер Виктор Орбан (48,3 процента).

Съответно подкрепата за правата на ЛГБТ общността е най-ниска в България - 21 процента, макар да се наблюдава известен ръст от 2020 г., когато тя е била едва 13 процента. В Литва този дял е 22 процента, а в Словакия - 28 процента (тук обаче има рязък спад от 38-те процента през 2020 г.). На другия полюс е Чехия (подкрепа от 72 процента), следвана от Унгария (56 процента) и Полша (54 процента).

Едва 31 процента от анкетираните българи имат доверие в медиите в страната. Този дял е по-нисък само в Унгария - 27 процента. На другия полюс е Литва с 53 процента.

Участниците в конференцията в София наблегнаха на връзката между недоверието в медиите и успеха на руската пропаганда и дезинформация.

Стратегическите комуникации са един от начините за противодействие на фалшивите наративи, каза посланикът на Германия в България Ирене Планк. Тя подчерта важното значение на истинската информация и отбеляза, че съществуват много канали за нейното разпространение - от държавните телевизии до социалните мрежи.

Грузинският изследовател от Атлантическия съвет Гиви Гигиташвили обърна внимание как Русия залага на консервативната реторика, за да разпространява своите послания. По-конкретно в Грузия, където 80 процента от населението са православни християни, свързаните с Москва медии и политици представят в негативна светлина ЛГБТ общността и я свързват със западните ценности, обясни той.

Гигиташвили посочи превенцията като успешен метод за борба с дезинформацията. Полското правителство знаеше, че в страната ще дойдат милиони бежанци от съседна Украйна и че Русия ще се опита да се възползва от това, за да настрои негативно полската общественост. Затова то подготви населението на Полша, като му обясни защо е важно да бъдат приети тези хора, даде пример той.

Анализът на Института за глобални анализи отчита още две любопитни тенденции в България: младите респонденти и тези с висше образование не са настроени по-прозападно в сравнение със своите по-възрастни и необразовани сънародници. Така например 71 процента от българите между 18 и 34 години смятат, че ЕС диктува на страната, а повече от половината от най-младите искат силен лидер. 43 процента от респондентите със средно или висше образование винят за войната Украйна или Запада, а на практика равен дял от анкетираните с университетско и начално (или без) образование (съответно 27 и 26 процента) предпочитат Русия като стратегически партньор.

Даниела Мунтяну, директор на изследователския отдел в Евроатлантическия център за устойчивост в Румъния, обясни на пръв поглед може би учудващите различия в обществените нагласи в съседната страна с факта, че румънското общество по традиция е прозападно настроено. Президентът на центъра д-р Овидиу Раецки на свой ред посочи историческия опит на Румъния.

В отговор на въпрос на БТА защо обществените настроения в Словакия, където парламентарните избори наскоро бяха спечелени от партии, искащи военната помощ за Украйна да бъде прекратена, са най-близки до тези в България и се различават от тези в съседна Чехия например, словашката изследователка Яна Казаз от "Глобсек" каза, че става въпрос за "перфектна буря" (уникална комбинация от редица фактори). Тя изброи образователната система, разликата в историческия опит например от Полша, влиянието на инспирираното от Русия панславянско движение през 19-и век в борбата срещу унгарската власт, носталгията сред по-възрастните хора по социализма и реториката на определени политици.