site.btaПолитическите изборни сметки започват да се отразяват на помощта за Украйна

Когато руският президент Владимир Путин е разпоредил пълномащабната инвазия в Украйна миналата година, той вероятно си е правил сметката, че т. нар. специална военна операция ще приключи за броени дни. Вместо това войната продължава вече близо 20 месеца и краят й не се вижда.

В свой анализ по темата, публикуван на сайта му, американският мозъчен тръст Институт за изследване на войната коментира, че Путин е смятал, че НАТО е слаба. Сметките му обаче се оказаха погрешни, като Западът изненадващо бързо и единно започна да помага на Украйна, давайки й възможност първо да спре руското настъпление към Киев, а след това дори да премине в контранастъпление през юни тази година. Това нямаше как да се случи без западната военна помощ, включваща съвременни оръжия на стойност стотици милиарди долари.

Съединените щати на президента демократ Джо Байдън са основният донор на Украйна, далеч пред всички останали. Досега САЩ са отпуснали над 110 милиарда долара военна и икономическа помощ на Киев. През уикенда обаче Конгресът, контролът върху който е поделен между демократите и републиканците, отхвърли нов пакет помощ в размер на 6 милиарда долара, приемайки закон за временно финансиране на федералното правителство, предаде АП. Това развитие е отражение на яростните вътрешнополитически борби във Вашингтон.

Някои републиканци смятат, че подкрепата за Украйна трябва да бъде обвързана с повече средства за американската гранична охрана, а други настояват изобщо да бъде прекратена, отбелязва Би Би Си.

Агенция Блумбърг пише за засилващо се усещане, че помощта на Вашингтон за Киев ще намалее.

Байдън е обещал да предостави скоро на Украйна още 24 млрд. долара, но това на практика зависи от развоя на вътрешнополитическите събития. Редица прозападни анализатори дори смятат, че Путин се надява войната да се проточи до президентските избори в САЩ през ноември догодина и те да бъдат спечелени от републиканеца Доналд Тръмп, а той на свой ред да се върне към изолационистката политика от първия си президентски мандат 2017-2021 г. и така косвено да окаже решаваща подкрепа на Русия. Това е твърде хипотетичен сценарий, но безспорно предстоящите избори в най-голямата политическа и икономическа сила в света вече са в сметките на всички страни в конфликта, макар до гласуването да остава повече от една година.

От другата страна на Атлантика, Киев може да е на път да загуби още един съюзник: Словакия, коментира Би Би Си.

Парламентарните избори в граничещата с Украйна държава от Европейския съюз и НАТО бяха спечелени от левоцентристката партия "Смер - Социална демокрация" на Роберт Фицо. Бившият премиер популист е смятан от мнозина за проруски и антиукраински настроен, тъй като по време на предизборната кампания обещаваше да прекрати военната подкрепа за Киев, отбелязва Би Би Си.

Партията на Фицо все пак няма да има мнозинство в новия словашки парламент и ще трябва да търси съюзници за управляваща коалиция.

Ако "Смер" успее да състави правителство, това ще означава, че в 27-членния Европейски съюз вече ще има две държави - Словакия и Унгария на премиера Виктор Орбан - готови да наложат вето на по-нататъшни колективни действия на ЕС в подкрепа на Украйна.

А друга съседка на Украйна - Полша, влезе наскоро в спор с нея заради евтиния внос на украинско зърно, който ощетява полските производители. В Полша също предстоят ключови парламентарни избори - на 15 октомври.

Тези търкания обаче не бива и да се надценяват, тъй като държавите от региона последователно са сред най-твърдите поддръжници на Киев.

Това важи с особена сила за Полша, която има историческа вражда с Русия. И двете водещи политически сили в страната - управляващата консервативна партия "Право и справедливост" и либералната Гражданска коалиция - на практика са твърди поддръжници на Украйна въпреки дълбоките си различия по редица въпроси.

Неслучайно полският президент Анджей Дуда омаловажи миналия месец спора с Украйна за зърното.

Тепърва ще се разбере дали потокът от оръжия към Киев ще продължи да тече с пълна сила. Войната в Украйна обаче вече е "част от пейзажа", ентусиазмът от първите месеци вече е в миналото и помощта не е гарантирана, особено в дългосрочен план.

Предизборните политически сметки със сигурност не са от полза. Още повече че светът е изправен и пред други неотложни проблеми като високите цени на храните и климатичните промени.

Показателно е, че за разлика от миналата година, Украйна не бе автоматично на първо място в дневния ред по време на общополитическите дебати в рамките на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк миналия месец.

Вчера, на изнесена среща в Киев на министрите на външните работи на страните от ЕС, ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел все пак каза, че е предложил Украйна да получи догодина до 5 млрд. евро в рамките на многогодишно сътрудничество по линия на европейски механизъм, предаде Ройтерс. А на същата пресконференция украинският външен министър Дмитро Кулеба предупреди, цитиран от Франс прес, че Русия "отделя огромни ресурси", за да предизвика разделения между съюзниците на Киев, и призова Запада да не играе по нейните правила.

Броени часове по-рано впрочем говорителят на Кремъл Дмитрий Песков спомена за умора в западния лагер от подкрепата за Украйна, отбелязва АФП.

Играта за Украйна ще е дълга, прогнозира Би Би Си и посочва два ключови фактора: евентуална изборна победа на Тръмп, който може да прекрати американската помощ за Украйна, и потенциално трудното споразумение между съюзниците за компромиси, каквито може да са необходими за политическо решение на конфликта.

"Залогът в Украйна е много по-голям от самата Украйна. Става въпрос за стабилността и предвидимостта на света", подчерта още вчера Дмитро Кулеба.

Или казано с други думи, ако иска да запази своята доминираща позиция в света, Западът ще трябва да продължи да помага на Украйна, за да не позволи на Русия да спечели войната и да постави началото на процес на дълбоко разместване на геополитическите пластове.