ОБЗОР

site.btaВойната в Украйна и голямата геополитика: Путин не се е отказал от основната си цел, Западът иска да го спре, а Китай остава неясна величина

Войната в Украйна и голямата геополитика: Путин не се е отказал от основната си цел, Западът иска да го спре, а Китай остава неясна величина
Войната в Украйна и голямата геополитика: Путин не се е отказал от основната си цел, Западът иска да го спре, а Китай остава неясна величина
Президентите на Китай и Русия, Си Цзинпин и Владимир Путин, вдигат тост на среща в Кремъл миналия месец. Снимка: АП

Руският президент Владимир Путин не се е отказал от своите стратегически цели в Украйна, смятат редица западни политици и анализатори, въпреки че т. нар. специална военна операция, която Русия започна по негово нареждане в съседната държава преди 14 месеца, засега среща сериозни затруднения на фона на ожесточената съпротива, която оказват украинските въоръжени сили. Западът, воден от Съединените щати, полага огромни усилия да му попречи, налагайки тежки санкции на Русия и доставяйки оръжия на Украйна. Китай от своя страна остава неясна величина, като изпраща противоречиви сигнали, а позицията му до голяма степен е мъглява и обвита в общи фрази. Геополитическата логика обаче сочи, че Китай не би искал Русия да загуби, макар да внимава да не навреди на своя имидж и икономика.

Залогът на конфликта в Украйна е толкова висок именно защото той има ключово значение за преразпределението на силите на голямата геополитическа шахматна дъска. Западът, воден от Съединените щати, спечели Студената война и в началото на 90-те години на миналия век Пакс Американа, с глобализацията, бурното развитие на новите технологии и появата на интернет, бе смятана от мнозина за даденост. Знакова за господстващите възгледи по онова време бе знаменитата фраза на американския политолог Франсис Фукуяма за "края на историята", визираща окончателната победа на демокрацията и либерализма в световен мащаб. Съединените щати проведоха две военни операции срещу Ирак на Саддам Хюсеин, а Русия на практика само наблюдаваше как НАТО бомбардира нейния основен съюзник на Балканите Югославия. Северноатлантическият съюз бързо се разрасна, като прие за свои членове редица източноевропейски държави от някогашната съветска сфера на влияние.

Сега, 30 години по-късно, светът определено не е либералната демократична утопия, прогнозирана от Франсис Фукуяма. Путинова Русия отправи сериозно предизвикателство към Запада, като на първо време се опита да спре разширяването на НАТО в постсъветското пространство - с войната срещу Грузия през 2008 г., а след това - и с избухването на конфликта в Украйна през 2014 г. След това тя се намеси и в Близкия изток, с военната операция в Сирия през 2015 г., а по-късно - и в Африка, до известна степен подражавайки на съветската кампания за световно влияние, само че преследвайки не идеологически, а най-вече геополитически и икономически цели.

Най-голямото стратегическо предизвикателство пред САЩ обаче е Китай, както казаха в последно време редица американски политици и генерали. Азиатският гигант, който през последните десетилетия претърпява бурно икономическо развитие, предявява все по-открито претенциите си за глобално влияние. Съединените щати от своя страна засилиха опитите си да ограничат неговите стремежи, като приеха миналата година нова стратегия за Индо-тихоокеанския регион, където укрепват старите си съюзи и изграждат нови партньорства.

Високопоставени представители на САЩ и ЕС смятат, че руският президент все така няма да иска да преговаря дори при успешна украинска контраофанзива, написа вчера във всекидневната си сводка за хода на войната Институтът за изследване на войната.

Базираният във Вашингтон мозъчен тръст впрочем неведнъж е прогнозирал, че Владимир Путин няма да се откаже от голямата си стратегическа цел в Украйна, а именно - да отклони съседната страна от геополитическата орбита на Запада.

В. "Ню Йорк таймс" цитира в понеделник високопоставен европейски представител, че шансовете Путин "да отстъпи", в случай че дългоочакваната украинска контраофанзива се увенчае с успех, са "по-малки от нула". При такъв сценарий руският президент вероятно ще мобилизира повече войници, за да се бият в Украйна, прогнозирал той.

Помощник-министърката на отбраната на САЩ по въпросите на международната сигурност Селест Уоландър обобщи, че "много малко факти" навеждат на мисълта, че Путин ще промени стратегическата си цел да подчини Украйна "политически, ако не и напълно във военен план".

Тази констатация не е изненадваща. Руският президент знаково нарече през 2005 г. разпадането на СССР "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век" и ходовете му оттогава показват, че консолидирането на хватката на Москва върху постсъветското пространство е негов приоритет.

Това мислене до голяма степен отразява старото геополитическо схващане, че светът е арена на борба между източна евразийска сухоземна сила, т. е. Руската империя, и западна морска сила - първо Британската империя, а след това Съединените щати. За високия геополитически заряд на конфликта в Украйна, през която минава една от разломните плочи между Запада и Изтока, определено допринася и друг възглед, утвърдил се както в руската, така и в западните геополитически школи: че Руската империя не би била достатъчно жизнеспособна без Украйна.

Знакови в това отношение са думите, написани през 1994 г. от вече покойния американски държавник и политолог от полски произход Збигнев Бжежински, че "Русия може да бъде или империя, или демокрация, но не и двете едновременно... Без Украйна Русия престава да бъде империя, с Украйна, подкупена, а след това подчинена, Русия автоматично се превръща в империя."

Украйна впрочем е много важна по няколко причини: заради своето географско местоположение (тя отваря или затваря пътя на империята към Европа и топлите морета), природни ресурси и население (40-милионната страна е втората най-многолюдна бивша съветска република след Русия).

Затова и смяната на властта в Киев като че ли бе главната цел на руската пълномащабна инвазия на 24 февруари 2022 г. Ако "освобождаването на Донбас" бе по-важно за Путин, Русия можеше да нанесе главния си удар именно там, още докато Западът не бе започнал своите ключови оръжейни доставки за Украйна.

След първоначалния неуспех на "специалната военна операция" агресивната реторика на Кремъл спрямо "режима в Киев" бе заменена с пропагандното твърдение, че Русия всъщност воюва срещу НАТО. И ако на терен руската армия е изправена срещу украинските въоръжени сили, то в геополитически план Западът, на първо място САЩ, наистина оказва решаваща военна помощ на Киев, като вече му достави оръжия за десетки милиарди долари. Особено важни например се оказаха американските реактивни системи за залпов огън "Хаймарс" (HIMARS), които според мнозина военни експерти са изиграли решаваща роля за спиране на руското настъпление миналата година.

Съединените щати увеличават помощта си Украйна в областта на сигурността, тъй като очакват, че Русия ще се опита да премине в офанзива, когато времето се подобри, каза във вторник за радио "Гласът на Америка" говорителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом Джон Кърби.

Вчера главнокомандващият обединените сили на НАТО в Европа генерал Кристофър Каволи заяви на изслушване в Конгреса, че украинските въоръжени сили ще получат навреме оръжията, от които се нуждаят, за предстоящото си контранастъпление, предаде Ройтерс.

Думите на висшия американски военен са поредното потвърждение за решимостта на Запада да подкрепя Украйна срещу Русия.

Голямата неизвестна на този фон остава позицията на Китай. Той призовава за мир и дипломатическо решение на конфликта. Какво обаче се крие зад тези общи пожелателни фрази?

Китайският президент Си Цзинпин е най-влиятелният световен лидер, който не осъди руската инвазия, отбелязва Ройтерс.

Путин посети Пекин в началото на февруари миналата година - броени дни преди да нареди на руската армия да нахлуе в Украйна. Тогава руският и китайският президент демонстрираха близост и обявиха, че страните им са свързани от "безгранична дружба".

Какво се крие зад тази гръмка формулировка обаче не е ясно, а в понеделник постоянният представител на Китай при Европейския съюз като че омаловажи нейното значение.

Освен това Вашингтон нееднократно предупреди Пекин да не оказва военна помощ на Москва, но в същото време призна, че няма доказателства за такава подкрепа. Според редица анализатори Китай е твърде обвързан икономически със Запада, за да рискува да си навлече санкции от негова страна.

И все пак каква е реалната позиция на Китай? Геополитическите интереси може би загатват до известна степен каква наистина е тя. А те съвпадат много повече с руските, отколкото с тези на Запада.

Първо, надали е случайно, че Путин отиде при Си в навечерието на инвазията. Някои коментатори впоследствие изтълкуваха това посещение като получаване на зелена светлина за започване на войната. Дори се появиха спекулации, че двамата президенти може да са договорили координирани действия за Украйна и Тайван - демократичният самоуправляващ се остров, за който комунистически Китай претендира, че е негова територия.

Това, което несъмнено обединява Путин и Си, обвинявани от Запада в авторитаризъм, е желанието да оспорят доминирания от Съединените щати световен ред.

Показателно е, че китайският президент направи своето посещение в чужбина, след като бе преизбран миналия месец за безпрецедентен, трети мандат на поста, именно в Русия. За разлика от турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, който също претендира за посредническа роля и се опитва да балансира между Владимир Путин и Володимир Зеленски, Си Цзинпин обаче не се срещна и с украинския държавен глава.

Да, Си най-накрая разговаря вчера по телефона със Зеленски - за първи път след началото на войната преди 14 месеца.

Така Киев изпълни една цел, към която публично се стремеше от месеци, отбелязва Ройтерс. Зеленски каза, че едночасовият разговор е бил "дълъг и съдържателен".

Пекин обаче изрично посочи, че двамата президенти са разговаряли по инициатива на украинската страна.

Китайски държавни медии цитираха Си Цзинпин, че страната ще изпрати в Украйна свои специални представители и ще разговаря с всички страни, стремящи се към мир. Не е ясно обаче какво се крие зад тази обща формулировка.

Показателно е, че Съединените щати реагираха предпазливо на новината за телефонния разговор.

Впрочем Западът посрещна със скептицизъм китайския мирен план от 12 точки, лансиран през февруари. Освен благопожелания за мир и "уважаване на суверенитета на всички страни", инициативата призовава за прекратяване на едностранните санкции - нещо, за което Русия отдавна настоява. Освен това, според западни държави китайският план може да послужи на Путин да си осигури примирие, при което руската армия да запази контрола си върху окупирани украински територии и едновременно с това да спечели време да се прегрупира, посочва Ройтерс.

И докато всяка от страните в конфликта продължава да отхвърля условията на другата, по всичко изглежда, че изходът от войната ще бъде решен на бойното поле, а не на масата за преговори. Това, което е сигурно, е, че руската инвазия в Украйна е вододел и ще доведе до разместване на геополитическите пластове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:20 на 16.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация