Най-тежкият въпрос пред Българската национална телевизия (БНТ) в момента е свързан със спортните права за двете футболни първенства 2026 и 2030 г. Това каза Емил Кошлуков - генерален директор на медията, на заседание пред парламентарната комисия по културата и медиите днес. Пред народните представители той даде информация относно актуални проблеми в дейността на телевизията.
Днес служители на БТА, БНР и БНТ протестираха с искане за повишаване на заплатите с минимум 15 процента. Протестът бе с наслов „Трудът в медиите има стойност".
„Знаете, че БНТ излъчва тези първенства. Участвахме на търга. За съжаление, не знаехме, че Законът за хазарта ще бъде променен и че няма да имаме тази възвръщаемост от реклама. И сега сме изправени пред буквално десетки милиони плащания, които частните телевизии не искат да сублицензират, не искат да си го споделим. Преди го правихме“, каза Емил Кошлуков.
По думите му правата за спортни събития са поскъпнали в пъти през последните години. Според него ако българските зрители искат да гледат безплатно тези първенства и олимпиади, държавата трябва да каже, че ще покрие правата им. „Аз имам само едно тежко притеснение и това е, че ФИФА може да ни осъди и да ни смачка по една от клаузите, ако провалим договора и българският национален отбор може да бъде наказан. Това ни е най-тежкото финансово бреме на врата в момента“, отбеляза генералният директор на БНТ.
Председателят на комисията по културата и медиите в Народното събрание Тошко Йорданов („Има такъв народ“) посочи, че е разговарял със служители на БНТ относно сваляне на две от програмите на телевизията от мултиплексите и съкращаване на програмите. „Близо един милион лева авторски права могат да бъдат спестени от продукция, която обективно погледнато никой не гледа“, смята той. По думите му от разговора със служителите в БНТ е излязло още предложението да се позволи по-голям процент комерсиална реклама.
„Тези пари от разпространението, ако бъдат спестени, те не са реални пари, защото ние ги нямаме. Ще падне дефицитът, защото сега се трупа дефицит“, обясни Емил Кошлуков. Той каза, че националната телевизия плаща милиони за права. „Евентуално, ако няма чак толкова излъчвани филми и права за плащане, ще намалим разходите към дружества за колективни права“, каза той. Дали трябва да има БНТ2 и БНТ3 – това е въпросът, допълни Кошлуков.
По време на заседанието на комисията днес Тошко Йорданов призова генералния директор на БНТ, както и генералния директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, който също говори пред народните представители, да отговорят до няколко дни какви оптимизации могат да бъдат направени в двете медии. Подкрепата на двамата генерални директори трябва да е чисто политическа, посочи Йорданов. „Те ако имат политическата подкрепа за такива спешни мерки, те ще ги направят спокойно“, каза той.
Относно предложението да се позволи по-голям процент комерсиална реклама Тома Биков (ГЕРБ-СДС) отбеляза, че според него най-големият натиск към частните медии е корпоративният. Нямам против да се увеличи този процент, но да е така, че да се направи невъзможен корпоративният натиск, каза той. „Според мен това е едно от най-ценните неща на обществените медии – те са свободни от корпоративен натиск. И между другото една част от хората, които работят в тях, журналистите, въпреки че са по-ниско заплатени, остават там, защото са свободни от такъв тип натиск“, отбеляза още Биков.
На заседанието присъстваха още членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) - Симона Велева, Габриела Наплатанова и Галина Георгиева.
„Знаем какво се случва в тези обществени медии. Следим ситуацията. Тези въпроси сега се повдигат, защото има този повод, но те не са толкова актуални. Тези проблеми са отдавна натрупани и в двете обществени медии. Разбира се, достойното заплащане на журналистите и на работещите в двете медии трябва да бъде подкрепено ведно с качествената журналистика“, каза Симона Велева, която е председател на СЕМ.
„Искам да призова много внимателно и деликатно да се подхожда по въпроса с решаването на казуса с финансирането на обществените медии и отделните техни пера, тъй като те действително са на първо място по обществено доверие. Международни изследвания го посочват това. И професионалисти работят там. Знаете, това е гръбнакът на медийния сектор“, отбеляза Габриела Наплатанова.
