site.btaВкаменелости в музей в Чикаго разкриват подробности за най-ранната известна птица археоптерикс

Нов анализ на вкаменелост на археоптерикс с размерите на гълъб, намираща се в колекцията на музея "Фийлд" в Чикаго, разкрива редица неизвестни досега характеристики на най-ранната известна птица - пера, ръце, крака и глава, предадоха Ройтерс и АФП.

Екземплярът, открит в Южна Германия, е един от най-цялостните и добре запазени от 14-те известни фосила на археоптерикс, идентифицирани от 1861 г. насам. Откриването на първата вкаменелост от този вид, комбинация от черти на влечугоподобни и птицеподобни, предизвиква сензация, подкрепяйки идеите на британския естествоизпитател Чарлз Дарвин за еволюцията и показвайки, че птиците са произлезли от динозаврите, припомня Ройтерс.

Новото проучване анализира находката с помощта на ултравиолетова светлина, за да се разграничат меките тъкани, и с компютърна томография, за да се разберат най-малките детайли, които все още са вградени в скалата. Анализът показва, че 164 години по-късно може да се разберат повече подробности за съществото, изчезнало преди около 150 милиона години.

Изследователите са установили анатомични белези, които показват, че макар да е бил способен да лети, археоптериксът вероятно е изкарвал много време на земята и е можел да се катери по дървета.

Учените идентифицират за първи път при вкаменелост на археоптерикс наличието на пера на двете крила. Те са били към удължената раменна кост, в горната част на крилото. Птиците са еволюирали от дребни пернати динозаври, при които липсват пера. Откриването им при археоптерикса според изследователите предполага, че са еволюирали специално за летене.

„Въпреки че изучаваме археоптерикса повече от 160 години, много основна информация все още е противоречива. Дали е птица? Може ли да лети? Откритията подкрепят тълкуването, че отговорът и на двата въпроса е „да“, казва палеонтологът от музея “Фийлд” Джингмай О'Конър, водещ автор на изследването, публикувано в списание "Нейчър".

Археоптериксът се е отличавал с влечугоподобни черти като зъби, дълга и твърда опашка и нокти на лапите, наред с птицеподобни черти като крила, образувани от големи, асиметрични пера.

Меката тъкан на възглавничките на пръстите му изглежда,  че е била приспособена да прекарва голяма част от живота си на земята, което съответства на ограничените възможности за летене, които се предполага, че е притежавал археоптериксът, отбелязва Асошиейтед прес.

"Това не означава, че не може да гнезди. Може и доста добре. Но въпросът е, че... археоптериксът все още е прекарвал по-голямата част от времето си на земята“, казва съавторът на изследването Алекс Кларк, докторант по еволюционна биология в Чикагския университет и музея "Фийлд".

Меките тъкани на ръката предполагат, че първият и третият пръст са били подвижни и са могли да се използват за катерене.

Изследването на небцето на археоптерикса потвърждава, че черепът му е бил неподвижен, за разлика от много живи птици. Но има скелетни доказателства за първите етапи от еволюцията на черта, която позволява на клюна да се движи независимо от мозъка, както се наблюдава при съвременните птици.

Експонатът притежава единствен цялостен гръбначен стълб на археоптерикс, включително два малки прешлена в края на опашката, което показва, че е имал 24 прешлена, с един повече, отколкото се смяташе досега, отбелязва Ройтерс.

Миналата година музеят обяви придобиването на вкаменелостта, която според него е била в ръцете на редица частни колекционери, откакто е била открита някъде преди 1990 г.