Преводът ми даде неизброими познания в безброй области: литература, история, обществени науки, фолклор, религия, но като че ли най-важното беше задълбоченото опознаване на нашия собствен език, нещо, което дори оригиналното литературно творчество не може да предложи. Това казва Кръстан Дянков в едно от последните си интервюта пред Огнян Стамболиев през 2006 г.
Днес, 10 ноември, се навършват 90 години от рождението на големия преводач, журналист, есеист и очарователен бохем, какъвто го познаваха близките хора от обкръжението му.
„Кръстан умееше да освобождава и пространството край себе си, да го насища със смисъл, със звуци, картини и с една упойваща, само негова миризма, смесица от тютюн, хубав бърбън и елегантен парфюм“, спомня си за него литературният критик Емил Басат.
Преди всичко обаче името на Кръстан Дянков е свързано в българската литература с ярките му преводи на американските класици на 20-и век Джон Ъпдайк, Артър Милър, Тенеси Уилямс, Уилям Сароян, Уилям Фокнър и други.
„На моя скъп приятел Кръстан“, е написал Джон Ъпдайк върху копие от превода на романа „Кентавърът“, едно от забележителните преводачески постижения на Дянков. Автограф, който той с особена гордост показваше често на събеседниците си.
„Стилът на Кръстан беше еталон за качество – блестящ, безупречно елегантен, естетски изтънчен, художествено чувствителен като самия него, като облика и поведението му. Струва ми се, че в нашата култура задълго няма да има друго толкова цивилизоващо присъствие, пише за него един друг велик преводач от английски език“ – Александър Шурбанов.
Тънкият усет на Дянков към българския език го караше понякога да изпада в педантичност относно детайлите на преводния текст. При това той често влизаше в сблъсъци с колеги преводачи – мнозина си спомнят директните му пререкания с друг титан на превода – Спас Николов, също вече покойник. Пред смаяните и любознателни погледи на студенти през 80-те години двамата спориха дълго в една от аудиториите на Великотърновския университет как по-точно трябва да се преведе изразът to burn coals при процеса на добиване на дървени въглища - “горя въглища” или „правя въглища“. Победител в спора нямаше, така както не може да се отсъди чий превод на знаковата поема „Тигърът“ от Уилям Блейк е по-добър. Спас Николов подхожда така:
Тигре, Тигре, жива жар,
лумнал полунощен звяр,
кой ум вечен разчерта
твойта стръвна красота?
Вариантът на Кръстан Дянков е следният:
Тигър, тигър, лумнал с мощ
като факла в черна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?
За преводаческата си дейност Кръстан Дянков споделя: „Непреводими текстове няма! Българският език съвсем не е беден и неразвит, както твърдят някои. Той е много по-силен и по-богат, отколкото сме склонни да вярваме.“
Прецизен и брилянтен като преводач, Кръстан Дянков запазва богатството на езика, изследва думите до постигане на желания от него резултат. Предприема много пътувания из страната и записва в бележник различни диалектни думи и изрази, съставя си и собствени речници с по-необичайни думи, характерни за различните автори. Използва в работата си богата библиотека, включваща речници, справочници, енциклопедии. За начина му на работа разказва през 2016 г. неговият син Алеко Дянков в интервю за БНР: „Работеше по няколко часа на ден, когато не беше притиснат от срокове. Следобедите се срещаше с приятели в кафенето на писателите и там винаги около него се събираше шумна тълпа от писатели, преводачи, журналисти. Беше много общителен, не се затваряше в своята „кула от слонова кост”.
Кръстан Дянков е роден на 10 ноември 1933 г. в София. Майка му е наполовина чехкиня. Баща му Димитър Дянков пише поезия и успява да издаде няколко стихосбирки под псевдонима „Несретникъ“. Вдъхновен от баща си, Кръстан Дянков се привързва към художественото слово и пише собствена поезия.
През 1951 г. Кръстан Дянков завършва Първа мъжка гимназия в София. Интересът към преводите започва със случайно попаднала му брошура за живота на френския учен и философ Блез Паскал, която искал да предостави на съучениците си. Желанието му след гимназията било да учи в Художествената академия, но не го приемат. През 1951 г. записва английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и завършва специалността „Американистика“, като е сред първите във випуска. Още като студент започва да чете и изучава произведения на американски писатели. Дипломната му работа е посветена на творчеството на Ърскин Колдуел, с когото Кръстан Дянков се запознава лично в началото на 60-те години на 20-и век, когато писателят посещава София. Кръстан вече е превел редица негови произведения. Още през 1957 г. три от преведените от него разкази на писателя са публикувани в списание „Пламък“. През 1959 г. в негов превод излиза романът на Ърскин Колдуел „Тютюнев път“.
Кръстан Дянков е един от основателите на Съюза на преводачите в България през 1974 г. Като преводач той остава верен на класическите американски автори. Негови са преводите на романите на Джон Стайнбек „Улица Консервна“ (1964), „Благодатният четвъртък“ (1965), „Пътешествия с Чарли“ (1965), на повестта „Джени, жена по природа“ (1966) на Ърскин Колдуел и сборника с разкази „На колене пред изгряващото слънце“ (1966), на романите на Джон Ъпдайк „Кентавърът“ (1967) и „Хроника на Уапшотови“ на Джон Чийвър (1970), на сборника с разкази „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света“ на Уилям Сароян (1971). Превежда произведения и на американските писатели Уилям Фокнър, Тад Уилямс, Дейвид Мамет, Робърт Фрост, Карл Сандбърг и др. Превежда и поезия от американски поети.
Една от мечтите на Кръстан Дянков е да бъде актьор или режисьор и да поставя преведените от него пиеси на Тенеси Уилямс. Той има много приятели в театралните и филмовите среди, канят го във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ да говори пред студенти за американската драматургия. В негов превод през 1984 година театралният режисьор и педагог Енчо Халачев поставя във ВИТИЗ пиесата "Камино реал" от Тенеси Уилямс. Освен Тенеси Уилямс Кръстан Дянков превежда пиеси на Артър Милър и Дейвид Мамет. Бил е драматург в театър "София". През февруари 1998 г., заедно с актрисата Катя Паскалева, поставя в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ пиесата „Скитница“ на Жан Клод ван Итали.
Съществена част от биографията му са журналистиката и фотографията. По покана на Димитри Иванов през 1957 г. Кръстан Дянков започва работа в отдел „Международна информация“ на БТА. Той е сред създателите на седмичните издания на БТА, където работи в продължение на 11 години до 1968 г. освен в „Международна информация“ и в списанията ЛИК и „Паралели“. От 1968 г. до 1979 г. Кръстан Дянков е заместник-главен редактор на сп. „Българско фото“, в което публикува статии, свързани с естетиката, етиката и историята на българското и чуждестранно фотоизкуство. Самият той много снима и оставя огромен архив с негативи. Заедно с Алберт Коен и Константин Халачев, Кръстан Дянков е сред съставителите на „Алманах на българската фотография“ (1975).
Бил е и редактор в сп. „Съвременник“. Член е на редакционната колегия на поредицата „Избрани романи“ в издателство „Народна култура“. Автор е на редица предговори и рецензии, голяма част от които са своеобразни литературоведски студии за съответния писател или произведение.
Кръстан Дянков умира внезапно на 5 март 1999 г. Неговият син, Алеко Дянков, също преводач, си спомня за своя баща: „От него научих колко е важно да обичаш езика, с който работиш, за да пресъздадеш по най-добрия начин това, което превеждаш, от чуждия на твоя език. Той беше много грижлив по отношение на думите, които използваше. Това беше най-важното за него.“
През 2007 г. в негова памет фондация „Елизабет Костова“ учредява годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, която се присъжда за превод от английски на български език на съвременен роман с висока литературна стойност.
/ТЖ/МГ/отдел „Справочна“
/РБ/
news.modal.text
