Тезата на професор Алберто Гранди за чуждия произход на редица приемани априори за типични италиански продукти, донесли популярност на страната и познати в цял свят, предизвика вълна от полемики, недоумение и учудване, но най-вече гняв у самите италианци, почувствали се обидени заради оскверняването на нещо свято за тях.
Професор Гранди е роден през 1967 година в Мантова и е доцент в университета в Парма, където преподава икономическа история и история на европейската интеграция. Преподавал е и история на храните. Той издава през 2018 г. книгата "Измислено наименование за произход: Лъжите на маркетинга за типичните италиански продукти", като впоследствие създава и успешен подкаст със същото наименование. Не те обаче предизвикаха медийния шум, неразбирането, заплахите към него и бързата реакция на правителството, което номинира италианската кухня за вписване в списъка за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО, а едно интервю за в. "Файненшъл таймс".
Алберто Гранди сякаш е призван да развенчава митове, позовавайки се на реални исторически факти и макар да е горд , че е италианец , той не се колебае да опровергава наслоените стереотипи, най-вече за типичните италиански храни и да твърди, че Италия се представя по погрешен начин пред света. Той даде специално интервю за БТА, в което разясни по-задълбочено тезата си.
Какво означава измислен произход? Според професор Гранди италианските продукти разказват стара, но невярна история, тъй като те не са се родили през Средновековието, а много по-близо до нас във времето и произходът им е плод на измислица.
Алберто Гранди развенчава митове, тъй като иска да разкаже италианската история (и в частност тази на италианската кухня) такава, каквато е, а не, както най-често се прави, по погрешен начин. По думите му допреди 60 години италианците са се хранели оскъдно и лошо и бидейки най-вече земеделци, това обикновено е ставало на полето, без да се превръща в сакрален ритуал, като са консумирали основно полента.
Професорът твърди, че идиличната картина на семействата, събиращи се около масата за неделния обяд също идва на много по-късен етап и е свързана с икономическия бум отпреди 50-60 години и замогването на италианците, което им помага да се почувстват добре и да превърнат храненето в своеобразен ритуал. Това според него е измислица, която продължава да битува в общественото съзнание.
От друга страна професорът иска да оспори традиционните убеждения и с чисто политически мотив, тъй като смята, че Италия дава грешна представа на света за себе си. "Ядосва ме фактът, че Италия се представя пред света най-вече с туризма и сирената си, а не като индустриализирана страна, каквато е, а това е опасно за икономиката, тъй като може да й нанесе щети", подчертава Алберто Гранди. Според него, макар и икономиката да се влошила през последните години по обективни причини, Италия разполага с отлична производствена структура, процъфтяващ и иновативен автомобилен сектор. "Защо не се говори, че Италия е страната, отбелязала най-добър растеж в ЕС след пандемията, а спорим за карбонарата и се интересуваме от ЮНЕСКО?", пита професорът.
Трансформирането на индустриализирана страна като Италия в огромен музей , не е правилният подход според него. Затова и Алберто Гранди намира кампанията с превръщането на осъвременената Венера от шедьовъра на Сандро Ботичели "Раждането на Венера" в посланик на туризма за проява на лош вкус, макар и да уточнява, че не е специалист в комуникациите.
Нека обаче да се върнем на темата с храната и по специално с пицата. Достоверен ли е неаполитанският й произход? Според професор Гранди тук отново се сблъскваме с поредната легенда с маркетингов привкус или измислена реклама, целяща да популяризира и продава продукта. Най-популярната версия е, че тя е създадена за кралица Маргарита Савойска в края на 19 век и затова носи нейното име, а съставките й изобразяват цветовете на италианското знаме.
Пицата обаче се появява доста години след пътуването през 1889 г. до Неапол на кралицата, твърди Алберто Гранди. Истината е, че пицата наистина тръгва от Неапол и от Южна Италия като цяло, но отначало тя е била много проста и с лошо качество. Много неаполитанци обаче емигрират в Америка в търсене на по-добър живот и там тя е обогатена с по-качествени продукти, придобива по-стереотипен вид и, завръщайки се в Италия, се превръща в символ на столицата на Кампания.
Алберто Гранди потвърждава наличието на истински "занаятчийски" продукти, но смята, че тяхното влияние върху икономиката е ограничено и те се губят на фона на голямото промишлено производство. "За какво занаятчийско пармиджано реджано можем да говорим, като всекидневно се произвеждат огромни партиди за пазара", отбелязва той.
Професорът опровергава и шумотевицата около популярната средиземноморска диета или по-точно казано средиземноморския начин на хранене, твърдейки, че малцина от сънародниците му се придържат към нея. Той изтъква и любопитно-парадоксалния факт, че италианците са на първо място в света по консумация на суши и на трето по консумация на дюнери (което по думите му се равнява на първо, тъй като в Германия има много турски, а във Франция - арабски емигранти).
Оказва се, че в действителност италианската кухня се консумира повече в чужбина, отколкото в самата Италия. Алберто Гранди обяснява този интерес към азиатската и турската кухня с вроденото любопитство на сънародниците си, които искат да пробват всичко ново и непознато. Едно любопитство, което помага да се подхожда иновативно и в индустрията. По думите му италианците са много добри в това да трансформират. "Да не си мислите, че зърното, което използваме за пастата е италианско, то идва от Канада и Австралия, ние просто умеем да подобряваме нещата", подчертава Алберто Гранди.
Именно заради вродената отвореност на италианците към света Алберто Гранди не разбира консервативния подход, целящ запазването на италианската идентичност, подет от правителството на премиерката Джорджа Мелони. "Не можем да затворим италианската идентичност във фризер и да не я променяме", подчертава професорът. Според него призивът за раждането на повече деца, които да заменят емигрантите е безсмислен, тъй като тези деца ще излязат на пазара на труда след едва 18 години. Това противоречи на изконната италианска гостоприемност и готовност за "смесване" с останалия свят. "Не може да се спре промяната, както не може да се спре морето с ръце, просто не е възможно", подчертава Алберто Гранди.
Променили ли са се първоначалните крайно отрицателни реакции към теориите на професор Гранди, успял ли е той да накара хората да се замислят, а не да реагират първосигнално и емоционално? "Нещо се раздвижва", твърди той, най-малкото започна дебат, който може да спомогне за изграждането на по-реална представа и по-добра осведоменост. Професорът отбелязва, че мнозина го търсят, за да изложи по-детайлно гледната си точка, което е знак за смекчаване на първоначалната враждебност и нежелание да се вникне по-дълбоко в темата.
"Аз не отричам италианската кухня и се гордея, че италианските стоки са харесвани в чужбина, включително и в България, но просто искам да разкажа реалната й история по правилния начин", заключава Алберто Гранди.
/СС/
news.modal.text
