site.btaИзкушенията и духовната борба на човека във всяка епоха са едни и същи, каза Варненският митрополит Йоан

„Христос и в тази, и във всяка епоха е един и същ, изкушенията и духовната борба на човека са едни и същи. Следователно нашият мързел, леност, или нежелание след смъртта ни ще бъдат изобличени, защото имаме призив да бъдем съвършени като нашия Отец“. Това каза Варненският и Великопреславски митрополит Йоан в проповедта си към миряните на храмовия празник на църквата „Св. прпмчк Прокопий Варненски“. Божествена света литургия той отслужи заедно с Врачанския митрополит Григорий и свещеници от Варненска епархия. 

По думите на архиерея смъртта на мъчениците е изключително важна за всеки век на Светата Църква. Отговорност на светците е да предадат благата на вярата, любовта, милосърдието, решимостта, дръзновението. Достатъчна е паметта за тях, за да получим вечна полза, каза той и припомни, че през ХХ век броят на християнските мъченици е по-голям от общия за всички предишни времена. 

„Днес сме събрани, защото тачим паметта на светците, на онези, които са пострадали заради Христос и са ни дали пример. Светиите не са свръхчовеци, те са като всички нас, но ги отличават три неща - изобилната любов към Христос, внимателното и старателно изпълняване на Христовите заповеди и готовността и желанието, ако се наложи, да умрат за Богочовека. В тази решимост ние виждаме техния живот“, посочи архиереят. 

В проповедта си той добави, че светиите са истинските благодетели на Църквата и затова Св. Прокопий е намерил своите човеци в различно време, място и с различно призвание, които са положили камъка за храма във Варна, помогнали са с финанси или труд за изграждането и освещаването му, както и за оживяването му за редовен богослужебен живот. 

Архиереят припомни, че Св. Прокопий Варненски е възпят като „новия Петър, просиял на българската земя“. Според него, в житието му личат две думи, които го характеризират - отчаяние и покаяние. Бил е възпитан в християнството от младини и 20-годишен решава да приеме монашество на Света гора. „Само че бащата на лъжата няма да престане да нашепва мисли против монашеството на този, който го е приел и тук се явява моментът на проникване на отчаянието у младия човек, напускането на светата обител, връщането в света, отстъпването от светата вяра и приемането на ислямското изповедание“, каза митрополит Йоан. Според него това е довело светеца до голямо страдание заради отстъплението му и той се обръща към духовник с искане да да бъде отново миропомазан, да приеме светите дарове и да стане мъченик за вярата. Духовникът му казва, че мъченичеството е последното кръщение, защото кръвта, която се пролива, измива всеки грях, но трябва човекът да е готов да издържи. Животът на Св. Прокопий завършва през 1810 г., по време на Руско-турската война 1806-1812 г., когато се налага бързото напускане на турските гарнизони от града. Той е бит, вързан и влачен по земята, след което е посечен с меч от предател и отстъпник от вярата на 25 юни, припомни той. 

След литургията, Врачанският митрополит Григорий също се обърна с думи към миряните, призовавайки да помним и призоваваме Св. Прокопий, за да ни помага. Двамата архиереи осветиха коливо, което бе раздадено на хората. Бе извършена лития около храма, водена от Представителния духов оркестър на Военноморските сили.