site.btaПозиция на "България Може" за увеличаването на военните разходи на 5% от БВП до 2035 г.

България се ангажира към НАТО да увеличи военните разходи на 5% от БВП до 2035 г. Това повдига редица въпроси – политически и финансови. Политическите са:

•  Защо не беше проведена по-активна дискусия в обществото – включително и с непредставени в Народното събрание партии и формации, която да покаже дали е налице консенсус относно това решение?

•  Военните разходи ли представляват първостепенен приоритет за това правителство?

•  Една от най-често посочваните ползи от членството на България в еврозоната е участието на българските представители при вземането на решенията в рамките на Еврогрупата (Съвета на министрите на финансите от държавите от еврозоната) и в Европейската централна банка. В случая като член едновременно на НАТО и на ЕС България трябваше да не приеме този ангажимент, както направи Испания. Освен това няколко държави от ЕС следват политика на твърде високи бюджетни дефицити и/или държавни дългове и за тях тази мярка не би следвало да се прилага. Има ли официално становище от страна на правителството по този въпрос?

Възникналите финансови въпроси са:

•  Колко ще струва на държавния бюджет това решение?

•  Осигурено ли е финансиране на допълнителните разходи, които е необходимо да бъдат извършени, за да се изпълни този ангажимент?

•  Кога се очаква да започне увеличаването на разходите за отбрана над предвидения за 2025 г. дял?

•  По какъв начин ще бъде решен проблемът с изоставащото изпълнение на приходната част на бюджета за 2025 г.?

Колко ще струва на България тази мярка?

Ангажиментът за достигане разходите за отбрана до 5% от БВП и поддържането на това съотношение за неограничен период от време след това излиза далеч извън мандата на настоящото коалиционно правителство. То изпитва трудности да ограничи дори настоящия дефицит, който към май т.г. е 1,2% от БВП, а така към него се прибавят нови разходи, без да се посочи устойчив източник на приходи. Точно такава бюджетна практика допринесе за настоящия дефицит и разумното управление означава тя да бъде избегната.

Планираните военни разходи за 2025 г. са около 2% от очаквания брутен вътрешен продукт. В настоящата неблагоприятна ситуация изпълнението на приходната част на бюджета изостава и поради това е вероятно да се наложи актуализацията му преди края на годината.

Опцията да бъдат признати за насочени към военните способности разходите, индиректно свързани с отбрана – например такива за инфраструктура и технологии с двойно използване в размер до 1.5% от БВП, означава, че всъщност спрямо текущото състояние необходимото увеличение е около 1.5% от БВП.

Според параметрите от бюджета и очакванията на Министерството на финансите за БВП за 2025 г. военните разходи вместо почти 4.4 млрд. лв. би трябвало да са над 7.6 млрд. лв. или с почти 3.3 млрд. лв. по-високи (ако се приеме, че се извършват такива с двойно използване), за да се изпълни това изискване. Тоест това е минималната сума, която трябва да се прибави за всяка година на изпълнение към останалите разходи.

Оценката на въздействието се изразява в сравнението между алтернативния и базовия сценарий. Алтернативният е с по-високи военни разходи, а базовият е при настоящото съотношение – около 2% от БВП.

Допълнителните военни разходи представляват фискален стимул и ще допринесат за увеличаване на номиналния БВП с почти 6% в дългосрочен период от 2035 г. нататък. След това обаче те няма да имат принос за повишаване темпа на дългосрочен растеж.

Същевременно без други промени във фискалната политика ежегодните дефицити ще означават постоянно натрупване на нов дълг. Така при алтернативния сценарий съотношението между държавния дълг и БВП ще е вече с около 2 п.п. по-високо към 2035 г., а към 2045 г. вече ще е с почти 13 п.п. по-високо отколкото би било без по-високите военни разходи, като с течение на времето негативният ефект става все по-голям. Въздействието е отрицателно, защото дългът би се увеличил, без да допринася за ускоряване на икономическия растеж.

Такава политика е неустойчива и не трябва да бъде приложена без компенсиращи мерки. Бюджетната консолидация е необходима и понастоящем, за да се пречупи тенденцията на дефицити и това да се случи преди стартирането на програмата за по-високи военни разходи. Следователно  вече са необходими разходни и вероятно приходни мерки, които да свият дефицита с над 3% от БВП до края на 2028 г.

След това допълнително трябва да бъдат свити разходи и/или осигурени устойчиви приходи за около 1.5% от БВП, така че да не се позволи подобна политика да застрашава устойчивостта на публичните финанси.

Ако не бъде предприета консолидация, понастоящем липсва фискално пространство, а с течение на времето то ще се свива допълнително и няма да позволи подобна политика. Този проблем не е само за България – той се отнася за голяма част от държавите от ЕС.

Друг много важен въпрос е по какъв начин ще се изразходват допълнителните средства за отбрана? Вероятно немалка част ще представляват увеличаване на възнагражденията на персонала и увеличаване на числеността му. Към момента на пазара на труда е налице дефицит на кадри. По-високите заплати и наемането на допълнителни служители ще влоши допълнително ситуацията. Така ще бъдат изтеглени ресурси от по-производителни дейности, което ще се отрази негативно върху икономиката.

Освен това останалите наети в обществения сектор ще имат стимул да поискат на свой ред увеличения на заплатите си, което ще означава дори по-голямо нарастване на бюджетните разходи и неефективността.

Политиката по доходите на правителствата ще означава шок и за частния сектор, който ще трябва да повишава заплати поради натиск и без това да се обуславя от по-висока производителност.

Общият растеж на разходите за  труд от своя страна ще бъде фактор за по-висока инфлация.

Проблем ще бъдат и обществените поръчки, които ще се правят за отбраната – досегашният опит показва, че са налице съмнения относно оптималността на избора на техника и прозрачността на процедурите. Крайният резултат е запазване на ниската ефективност и създаване на допълнителни възможности за корупция поради значително увеличения бюджет.