site.btaРъководителят на археологическите разкопки на древния град Хераклея Синтика описва съдбата на града и неговите жители в книга

Ръководителят на археологическите разкопки на древния град Хераклея Синтика доц. д-р Людмил Вагалински описва съдбата на града и неговите жители в онлайн издание. Научният разказ е публично достъпен.

Безплатният достъп до двутомната книга е с цел да достигне до повече хора, каза в интервю за БТА доц. Вагалински. В нея са събрани резултатите от 15 години археологически разкопки – от 2007 г., когато започва мащабното проучване на обекта, до 2021 г. В този период е разкрита голяма част от форума на Хераклея Синтика, а с това и част от нашата история, разказа пред репортер на БТА доц. Вагалински. 

Увлекателният разказ събира на едно място научни факти, установени по време на работата на терен, но и 764 илюстрации, събрани на 330 страници. Текстът е подходящ както за специалисти, така и за хора с интерес към археологията и историята, за които това не е специалност и професия. В книгата са описани възникването и етническият състав на Хераклея Синтика, религията и некрополите, разкритата архитектура и административното устройство, както и стопанското развитие на античния град.

Книгата е достъпна на сайта на научното списание Archeologia Bulgarica, чийто основател и главен редактор е доц. Вагалински. 

Пред БТА доц. Вагалински разказа и за последните проучвания в най-южната част на хълма Кожух, проведени през 2021 г. Резултатите от тези проучвания допълват историята на Хереклея Синтика, като дават повече информация не само за ранните векове на нейното съществуване, но и за живота на хераклейците след пети век. Вследствие на две силни земетресения градът замира, но проучванията отпреди две години дават информация и за съдбата на местните хора през шести век. По думите на доц. Вагалински това е било изненада, тъй като населението, останало тук, е било сравнително заможно. Изненадата е от факта, че шести век е бил труден, посочи доц. Вагалински. 

Хераклея Синтика все още крие тайни. Площадът на града не е напълно разкрит, тепърва ще се допълват знанията за хераклейци и от акропола. 

През всички години на археологически проучвания съм се опитвал да не се разпиляваме, колкото и да ме е теглило вътрешното научно любопитство, то е почти детско, но трябва да го овладява човек и сме работили системно по начин, по който да разкрием архитектурата компактно, каза още доц. Вагалински. „Колкото и научното ни любопитство да ни кара да разкриваме повече и повече, бяхме много обрани, за да спасим и да запазим този град, защото когато го разкриеш от земята и го оголиш, а не можеш да го консервираш и да го реставрираш, само с аварийна реставрация не става“, каза още ръководителят на археологическите разкопки на древния град край Петрич. 

Следва интервю с доц. д-р Людмил Вагалински:

Доц. Вагалински, защо решихте тази книга да бъде достъпна и публикувана онлайн безплатно?

За да достигне до повече хора. 

Какво се открива в нея като съдържание?

Открива се всичко: как са живеели неговите хора, какво, кога и защо им се е случило, въпроси, които вълнуват хората. Градът нашумя напоследък и съм се постарал да поднеса резултатите от смляна научна информация по един лесен за усвояване начин и от хора, които не са специалисти, които не са историци, не са археолози. Надявам се да се е получило. Но вътре е събрано абсолютно всичко от нашите проучвания. Те са водещи, защото иначе за града се знае много малко, тоест затова е история чрез археология. И нещо повече: историята на този град е разказана на фона на историята на целия регион и в някаква степен и в рамките на древния, античен свят на гръко-римската цивилизация и на тракийската древност.

Ръководите разкопките от самото им започване през 2007 г. Разкажете за тях.

Когато започнахме през 2007 г. по желание на община Петрич там беше една гола поляна и склонове на хълма. Не се виждаше нищо, освен тук-там разхвърляни камъни, тук-там натрошена керамика, нищо не се виждаше на терена. Знаехме, отдавна се знае, че има голямо селище, през 2002 г. въз основа на един надпис, спасен от иманярите от правоохранителни органи, щастливо спасен, установихме, преди да започнем разкопките, че става въпрос за Хераклея Синтика, но абсолютно нищо за града, освен много малко от писмените исторически извори.

Всички тези разкопки като че ли разкриха един магичен свят.

Хубаво го казвате, в тази книга не съм се опитвал да създавам митологии и някакви свръхинтерпретации, книгата лежи върху научни факти и затова е с толкова много илюстрации. Илюстрациите са 764 на 330 страници, цветни, те са вторият том от текста. Самият текст, изложението е първият том, е 124 страници в А4 формат. 

Като ръководител на разкопките какво ви впечатли като човек, като археолог?

Аз имам дълъг стаж в археологията, работил съм на различни обекти из цяла България – от Дунав до южната ни граница, при Черно море също имаме край Дебелт един много голям римски град – Деултум.

Това, с което Хераклея Синтика продължава да ме изненадва, е богатството и разнообразието на материалната култура. Това кътче на България в района на Сандански и Петрич е доста различно, там тракийските древности са се смесили много рано и са повлияни от класическата гръко-римска древност, защото този район много рано влиза в кръга на класическата гръко-римска цивилизация чрез древните македони и по-късно чрез Рим. 

Римската държава стъпва в това ъгълче на България двеста години по-рано, отколкото в останалата част. Провинция Тракия, която обхваща голяма част от България, е създадена 200 години, след като това ъгълче на България вече е част от Рим. Да не говорим за древните македони, които трайно се установяват, не просто инцидентно, както имаме на други места във вътрешността на България. Това прави културата, археологическата древност в района страшно интересна, това е един етнически коктейл, много е богато, всяка година намирахме не само интересни артефакти, а интересна информация, която стои зад тях.

Не познавам друг такъв обект в България, не защото аз работя в него, а защото това е опитът ми, а той не е малък в областта на античната археология. Това е много впечатляващо и се радвам, че успяхме да разкрием една значителна част, най-вече от неговия център, която е, може да се каже, и най-интересната, за да могат да видят хората от района и многобройните туристи една богата култура, която е на наша територия. Ние трябва да се радваме, че имаме това, да го опаковаме все по-добре и да го представяме все по-добре. Част от моето задължение като учен беше не просто да разкрия, а да разкажа в една достъпна, но научно издържана форма с години и научни доказателства историята на града такава, максимално изтеглена от научните ни резултати. Затова и книгата е публично достъпна. Това е част от нашата история и научавайки за тези хора, ние разбираме нещо и за себе си - те не са се изпарили, а са си оставили нещо в част от нас, не само като биология, но и като култура. Това вече не е митология. Хората оставят своите следи в нас и тук на Балканите това е много очевидно.