site.btaНа 3 март Военното гробище-музей в Добрич отваря врати за поклон пред паметта на опълченците

BOBSTH 09:27:01 28-02-2017
MM0924BO.004
Добрич - Трети март - Военно гробище - музей

На 3 март Военното гробище-музей в Добрич отваря врати за поклон пред паметта на опълченците


Добрич, 28 февруари /Юлияна Христова, БТА/
На Трети март във Военното гробище-музей в Добрич ще бъде Ден на отворените врати за поклон пред паметта на опълченците от Добруджанския край,съобщават от общината.
В мемориалния комплекс в Алеята на опълченците, изградена за 100-годишнината от Освобождението на България от османско робство, са положени тленните останки на двайсет и двама поборници,посочват от музея. Сред опълченците от Добруджа, които са воювали на Шипка, Шейново, край Стара Загора и Казанлък, са Калчо Вълков, Васил Контаров, Петър Опълченов, Димитър Ковачев, Зиновий Дерменджиев,Иван Митев, Станьо Милев и редица други. Тленните им останки са пренесени във военното гробище от родните им места.
В Регионалния исторически музей се съхраняват реликви, свидетелстващи за бойния път на храбрите мъже, припомнят от културния институт. Запазени са сабята на Петър Опълченов, ятаганът и евангелие в кожена торбичка на Кузман Христов, което му е било дарено от руския император Александър II. В колекцията са и възпоменателна сребърно-златна чаша, подарена на Калчо Вълков за 25-годишнината от историческите сражения, както и ордени и медали, лични вещи на опълченците.



ред опълченците от Добруджа, които са воювали под командването на руски генерали, са Калчо Вълков, Васил Контаров, Петър Опълченов, Димитър Ковачев, Зиновий Дерменджиев, Атанас Диамандиев и редица други. В Регионалния исторически музей се съхраняват саби, ятагани и друго лично оръжие, ордени и медали на опълченците. Сред реликвите е евангелие в кожена торбичка, дарено от Цар Освободител - руския император Александър II, на опълченеца Кузман Христов.
Жители на Хаджи-оглу Пазарджик воюват като опълченци и по другите фронтове в страната. Сред нашите опълченци, които са родени в града и околността, можем да споменем имената на Димитър Ковачев, Кузман Христов, Иван Митев, Станьо Милев, Петър Петров и др. Бих искала да посоча също Зиновий Дерменджиев от днешното село Смолница, Васил Димитров от с. Курт-доман /дн. Василево, на негово име е кръстено селото/, Атанас Диамандиев от с. Малкоч /Селце/ и т.н. Почти всички опълченци от Хаджи-оглу Пазарджик се включват в опълчението през април и май 1877 г. Сред първите са Петър Алексиев, Йордан Станев, Димитър Ковачев, Зиновий Дерменджиев. Храбри мъже от нашия край участват в боевете при Казанлък, Стара Загора, Шипка и т.н., сражават се под командването на генералите Гурко и Скобелев. Заради своята храброст някои от тях са произведени в чин унтерофицер, ефрейтор, наградени са с Георгиевския кръст, получили са бойни и възпоменателни отличия. Интересен е фактът, че сред нашите опълченци има селяни, занаятчии, търговци, хора от интелигенцията. След Освобождението те се включват активно в стопанския и политическия живот на района. Например, Димитър Ковачев е адвокат и известно време е кмет на Добрич. Емануил Василев е кмет на с. Българево, като благодарение на него са построени църквата и училището там. Станьо Божилов е околийски началник в Добрич.
В нашите сбирки, посветени на този период от историята, се пазят на първо място лични оръжия на известни опълченци. Притежаваме, например, сабята на Петър Опълченов, ятаган на Кузман Христов, както и лични вещи на тези хора. Имаме също отличия за проявена храброст в боевете при Стара Загора и Шипка, тук са медалите на Калчо Вълков, Васил Драганов Контаров, документи, свързани с опълченците. Притежаваме едно евангелие в кожена торбичка, което е принадлежало на Кузман Христов и което му е подарено от руския император в Санкт-Петербург. Нашият опълченец е бил ранен при Шипка и са го изпратили за лечение в Санкт-Петербург, където той се застоява, оженва и тръгва на работа. Александър II, когато разбира, че има такъв човек, го кани при себе си и му подарява това евангелие. Притежаваме също един приветствен адрес на живите опълченци към генерал Столетов, написан 25 години след Освобождението на страната ни, по повод годишнината.

Реликвите, които пазим при нас, са дарени от преки потомци на опълченците, които вече, за съжаление, също не са между живите.







/ММ/