site.btaСлаба модернизация и неясно качество на труда са сред рисковете от вноса на работници от трети държави в България, смятат експерти

Слабата модернизация и неясното качество на труда са сред рисковете от вноса на работници от трети държави в България, заявиха експерти по време на кръгла маса. Те коментираха, че използването на нискоквалифициран труд може да забави технологичното развитие на бизнеса у нас. Друг проблем, който посочиха участниците в дискусията, е, че мигрантите изпращат спечеленото в родината си и тези средства напускат местната икономика.

Темата беше във фокуса на дискусия, организирана от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и Института за синдикални и социални изследвания и обучение (ИССИО). Събитието се състоя във Военния клуб в София.

Когато трудът е по-евтин, фирмите имат слаб стимул да инвестират в капитал, в автоматизация, нови технологии и повишаване на производителността, каза Георги Вулджев от ЕКИП. Едва 8,5% от фирмите в България са интегрирали изкуствен интелект към 2025 г., при 20% средно за Европейския съюз, посочи той.

Вносът на работници от трети държави доби сериозни мащаби и има изгледи, че в България той ще играе все по-голяма роля, коментира Вулджев. Той заяви, че страната ни е с един от олекотените режими за внос на работна сила. Вулджев отбеляза и законодателните предложения за увеличаване на квотите за работници от трети държави. Според него обаче преди да се пристъпи към промени, трябва да има подробен анализ за ситуацията в момента. Няколко институции – Агенцията по заетостта, дирекция „Миграция“ и Евростат, имат различни данни за броя на разрешителните, за това в кои сектори работят чужденците и какви заплати взимат те спрямо местните работници, каза още Георги Вулджев. Той отбеляза като риск и възможния ръст на сивия сектор.

Според Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) 46 000 чужди работници са получили достъп до пазара на труда у нас през 2025 г., посочи Вулджев. Това е увеличение с 28% само за една година спрямо 2024 г., добави също икономистът.

Атанаска Тодорова от ИССИО обяви, че от 86 държави са работниците, на които разчита българският бизнес. В Европа обаче вносът на работници от други държави е от по-малко страни, обясни тя. Тодорова обърна внимание на липсата на предварителна оценка за професионалните умения на работниците, които ще бъдат наети, и дали те ще извършат качествен труд. Тя обясни, че има случаи на проблем с културните различия, например работници мъже отказват да изпълняват задачи от жени. Тодорова призова да не се допуска и „социален дъмпинг“.

Културната интеграция е нещо, което не е за подценяване, смята и икономистът Григор Сарийски. По думите му, трябва по-сериозно да се анализира качеството на изработката от страна на чуждестранните работници. Строителният сектор е зависим от вноса на работна ръка от трети страни, каза той.

Интеграцията на работниците от трети държави е важна, за да не се стигне до проблеми, каквито се наблюдават в други държави, коментира икономистът Димитър Чобанов. У нас вече има доставчици на храна, с които се налага да говорим на английски език, защото те не знаят български, даде пример специалистът.

Въпреки очертаните рискове, участниците в дискусията бяха единодушни, че вносът на работници е необходим за определени сектори.