Високопоставени експерти по външна политика от различни западни държави призоваха ЕС, САЩ и Великобритания да бъдат по-критични към президента на Сърбия Александър Вучич във връзка с ескалацията на конфликта между Косово и Прищина, съобщиха косовски и албански медии, като се позоваха на вестник „Тагесшпигел“.
„Опитите на Сърбия да провали демократичните избори в Косово трябва да бъдат публично осъдени като външна намеса и трябва да бъдат предприети конкретни действия, чрез които Сърбия да бъде държана отговорна“, пише в писмо, цитирано от КосоваПрес. Негови автори са председателят на комисията по външни работи на Бундестага Михаел Рот, председателят на комисията по външни отношения в Сената на американския Конгрес Боб Менендес, както и от председателите на комисиите по външни работи на Чехия, Украйна, Ирландия, Естония, Латвия и Литва.
В писмото си те призоваха „международната общност да се поучи от миналото ни (в Европа) и да не води на Балканите политика с център Белград“. Те подчертаха, че Косово е суверенна държава и функционираща демокрация, което трябва да служи като основа за общата политика за справяне с настоящата криза.
„Липсата на натиск върху Сърбия след произволното арестуване на тримата косовски полицаи и неуспехът (на Сърбия) да понесе отговорност за атаките над силите по сигурността на НАТО (в Косово) КейФОР подчертават настоящата липса на безпристрастие (от страна на международната общност – бел. ред.) при разглеждането на такива проблематични точки“ се казва още в писмото.
„ЕС и САЩ водят мека политика със Сърбия, страна кандидат за член в ЕС, от страх, че Белград може да се ориентира към Русия. Въпреки това правителството на (сръбския президент Александър) Вучич не участва в санкциите към Москва“, пише в края на писмото на експертите по външна политика.
Напрежението между Косово и Сърбия нарасна в края на май покрай встъпването в длъжност на етнически албански кметове в четири общини, населени предимно със сърби, в Северно Косово. Кметовете бяха избрани на местните избори през април при избирателна активност от 3,5 процента, тъй като сърбите бойкотираха вота. На един от протестите на косовските сърби се стигна до сблъсъци между протестиращи, полиция и военни на мироопазващите сили на НАТО в Косово КейФОР, при които бяха ранени около 30 войници от КейФОР и около 50 косовски сърби.
За нападенията над КейФОР, полицията и журналисти в края на май косовската полиция задържа няколко косовски сърби, а Сърбия – трима косовски полицаи, което Косово нарече „отвличане“. Тримата полицаи бяха освободени в края на юни.
Заради ситуацията в Северно Косово в края на юни Европейският съюз наложи мерки срещу Косово. Те включват временно спиране на работата на съвместните комисии между ЕС и Косово, създадени на базата на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, неизпращане на покани до официални представители на Косово за срещи на високо ниво, спиране на двустранни посещения, с изключение на онези, които имат за цел да се съсредоточат върху справянето с кризата в северната част на Косово в рамките на диалога между Косово и Сърбия, подпомаган от ЕС.
Косово предприе стъпки за деескалация съгласно споразумението между ЕС и косовското правителство от Братислава и настоява за премахване на наказателните мерки, наложени от ЕС.
Напрежението между Сърбия и Косово продължава, откакто Косово обяви независимост през 2008 г., която Сърбия не признава.
