Франция, Германия, Гърция, Турция, Русия, Италия, Мексико, Ямайка и Панама допълниха Списъка на световното наследство със свои обекти във втората част от днешната програма на 47-ата сесия на Комитета, председателствана от България, видя репортер на БТА.
Франция добавя в Списъка обекта си „Мегалити от Карнак“ и крайбрежието на Морбиан. От пресцентъра на ЮНЕСКО отбелязват, че този обект в Бретан обединява изключително плътна концентрация на мегалитни структури от неолита (ок. 5000–2300 г. пр. Хр.), хармонично вписани в геоморфологията на местността. „Каменните конструкции са подредени в съответствие с терена и водните пътища и демонстрират задълбочено разбиране за природната среда. Гравираните изображения и съпътстващите артефакти подчертават културната сложност на обществата, обитавали тази част на европейското атлантическо крайбрежие“, посочват те.
След вписването на обекта генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле каза: „Тези изключителни обекти все още имат много да ни разкрият. Включването им в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО представлява най-висока форма на признание за тяхната безценна стойност, както и ангажимент да бъдат защитени и предадени на бъдещите поколения“.
Дворците на крал Лудвиг II Баварски: Нойшванщайн, Линдерхоф, Шахен и Херенхиемзее в Германия е сериен обект от четири дворцови комплекса в алпийската част на Бавария, изградени между 1864 и 1886 г. по поръчение на крал Лудвиг II. „Създадени като лични убежища и въображаеми светове, дворците отразяват романтичния и еклектичен дух на епохата. Вдъхновени от замъка Вартбург, Версай, германските приказки и оперите на Вагнер, те съчетават исторически стилове с авангардни технологии от XIX в. Хармонично вписани в природната среда, днес те функционират като музеи и важни културни символи“, отбелязват от пресцентъра.
Обектът на Гърция - „Минойски дворцови центрове“, също бе приет в Списъка. Той се състои от шест археологически обекта на остров Крит, датиращи между 1900 и 1100 г. пр. Хр. Те представят минойската цивилизация – една от водещите праисторически култури в Средиземноморието. Дворците са изпълнявали административни, икономически и култови функции и се отличават с напреднала архитектура, градоустройство и живописни фрески. Те свидетелстват за ранни форми на писменост, морски търговски мрежи и културен обмен, и разкриват сложната социална структура на минойците, посочват на сайта на ЮНЕСКО.
Турция добавя в списъка „Сардис и лидийските тумули на Бин Тепе“. Сардис е бил столица на лидийците – влиятелна цивилизация от желязната епоха (VIII–VI в. пр. Хр.), прочута с богатството си и въвеждането на монетното производство. Градът се отличавал с укрепена градска структура, селища, светилища и некрополи. Бин Тепе включва едни от най-големите тумулни гробници в света. Лидийците развиват собствен език и религия, и са обстойно описвани в гръцки, римски и средновековни източници. След падането на царството, Сардис запазва значението си под персийско, гръцко, римско и византийско управление, отбелязват от пресцентъра на Комитета.
Скални рисунки в пещерата Шулган-Таш от Русия също влезе в Списъка. „Разположена в Южния Урал, в Башкортостан, пещерата Шулган-Таш съдържа изключителна колекция от къснопалеолитни скални рисунки. В карстовия масив край реките Белая и Шулган се намират зали и камери на две нива, украсени със сцени на мамути, вълнести носорози, бизони, коне и бактрийска камила, както и с антропоморфни фигури и абстрактни мотиви – включително характерните „трапецовидни фигури на Капова“. Археологическите находки разкриват не само художествения процес, но и ежедневието на праисторическите обитатели на региона“, разказват от пресцентъра на ЮНЕСКО.
Обектът на Италия – „Погребални традиции в праисторическа Сардиния: Domus de janas“, също бе приет. Този сериен обект включва комплекс от подземни гробници и некрополи, разположени на територията на остров Сардиния, създадени между V и III хилядолетие пр.н.е. „Известни като Domus de janas („Къщи на феите“), тези изсечени в скалата гробници отразяват погребалните практики, духовните вярвания и социалната еволюция на праисторическите общности. Структурите се отличават със сложна архитектура, символични украси и фигурални мотиви, които свидетелстват за променящите се отношения между живите и мъртвите в общество, преминаващо към по-сложни форми на организация. Те представляват най-мащабният и най-богат пример за подземна погребална архитектура в Западното Средиземноморие, с около 3500 подобни обекта, разпръснати из целия остров“, отбелязват от пресцентъра на ЮНЕСКО.
„Пътят на уиксарика през свещени места до Уирикута“ (Tatewari Huajuye) в Мексико включва 20 свещени обекта, разпростиращи се на повече от 500 км през пет щата в Североизточно Мексико. Тази мрежа от пътеки свързва места, които са от основно значение за духовните и културни практики на народа уиксарика. Маршрутът започва в планинската верига Сиера Уичол и достига до пустинята Уирикута в щата Сан Луис Потоси, преминавайки през свещени места в щатите Наярит и Дуранго. Той подкрепя ритуали, свързани с предците, земеделието и благоденствието на общността. Познат още като Tatewari Huajuye – „Пътят на нашия дядо Огън“, той носи дълбоко духовно и екологично значение, отбелязват от екипа на ЮНЕСКО.
Ямайка добави в списъка Археологически комплекс от XVII век в Порт Роял. Той се намира в устието на залива Кингстън, в югоизточната част на Ямайка. През XVII век градът е бил ключов английски пристанищен и търговски център в Карибите. През 1692 г. силно земетресение поглъща значителна част от града под вода и пясък. Днес надземните и подводни останки разкриват изключително добре запазена картина на колониалния живот. По думите на екипа Порт Роял е бил важен център за трансатлантическата търговия, включително търговията с роби от Африка, и е разполагал с дълбоководно пристанище и шест отбранителни форта – някои от които в момента се намират под вода. Археологическите разкопки разкриват цялостна градска структура с жилищни, религиозни и административни сгради – свидетелство за британското колониално присъствие в региона.
Обектът на Панама - Колониалният трансистменски маршрут от XVI век насам Панамският провлак се утвърждава като стратегически глобален коридор, улесняващ придвижването на стоки и хора между Иберийския полуостров и териториите на Испанската корона в Америка, Филипинския архипелаг и Канарските острови. Този сериен обект включва укрепени селища, исторически градове, археологически обекти и пътища, използвани за прекосяване на провлака и за свързване на Карибско море с Тихия океан. Те отразяват ключовата роля на маршрута в глобалната търговия и комуникации до средата на XVIII век, посочват на сайта на ЮНЕСКО.
Документите на Полша бяха върнати за доработка, а предложенията на Португалия и Непал бяха върнати за цялостна преработка.
Както БТА писа, в първата част на програмата днес бяха приети за вписане обекти от Корея, Таджикистан и Виетнам.
Девет нови обекта, предложени за вписване в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, бяха приети вчера в програмата на 47-ата сесия на Комитета.
Както БТА писа, 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, председателствана от България, ще продължи до 16 юли в централата на ЮНЕСКО в Париж. В рамките на сесията България ще представи културни и природни елементи от своето наследство. На тазгодишната сесия Комитетът ще разгледа предложенията за 30 нови обекта за вписване и разширяване на два, които вече са в списъка, както и ще направи преглед на състоянието на опазване на 248 обекта, които вече са вписани в Списъка на световното наследство.
Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е създадена на 16 ноември 1945 г. България става член на 17 май 1956 г., а същата година е създадена и Националната комисия за ЮНЕСКО. Комисията координира дейности между българските институции и ЮНЕСКО.
Комитетът за световно наследство е един от двата органа, управляващи Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. Той е съставен от представители на 21 държави, избрани от 196-те държави - страни по Конвенцията.
/ВБ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
