Девет нови обекта, предложени за вписване в Списъка на световното наследство, бяха разгледани в програмата на 47-ата сесия на Комитета, председателствана от България, видя репортер на БТА.
В сутрешната сесия бяха приети обектите Ди-Гид-Бий (Камерун), планината Муландже (Малави) и палеопейзаж „Фая“ (Обединени арабски емирства), информират от пресцентъра на ЮНЕСКО в Париж.
Пейзажът Ди-Гид-Бий (Diy-Gid-Biy ) е разположен в Далечния северен регион на Камерун. Обектът включва шестнадесет археологически обекта в седем села. Известни като Ди-Гид-Бий (което на езика мафа означава „руини на резиденцията на вожда“), тези сухокаменни архитектурни структури вероятно са построени между XII и XVII век. Макар първоначалните им строители да остават неизвестни, районът е обитаван от народа мафа от XV век насам. Околният пейзаж включва земеделски тераси, жилища, гробници, места за поклонение и занаятчийски дейности, което свидетелства за дълбоката културна и духовна връзка между хората и тяхната среда, отбелязват в сайта на ЮНЕСКО.
„Обектът Муландже обхваща планинска верига в южната част на Малави, включително внушителната планина Муландже — един от най-големите инзелберги (островни планини) в света — и околната ѝ среда. Почитана като свещено място, обитавано от богове, духове и предци, планината има дълбоко културно и духовно значение. Нейните геоложки и хидроложки особености са тясно свързани с вярванията и културните практики на народите яо, манг'анжа и ломве. Чрез ритуали и традиции тези общности поддържат свещеността на мястото, което го превръща в културен пейзаж, изразяващ хармонията между хората и природата“, уточняват от екипа на Комитета.
Обектът на Обединените арабски емирства „Палеоландшафт Фая“ предизвика реакции в залата. В предварителната програма той бе отбелязан като „Не се препоръчва за вписване“ (Not recommended for inscription), но след почти едночасова дискусия бе приет.
„Палеоландшафт Фая“ е разположен между Персийския залив и Арабско море. Този обект съхранява доказателства за човешко обитаване от периода на средния палеолит до неолита (преди 210 000 – 6000 години). По думите на екипа археологическите пластове разкриват как ловци-събирачи и пастири са се адаптирали към екстремни климатични условия, редуващи се през хилядолетията. „Освен за препитание, ранните хора са използвали геоморфологичните особености на терена за добив на ресурси. Благодарение на разнообразните си водоизточници и суровини, Фая предоставя ценна информация за човешката устойчивост в хиперсухи среди“, пише в сайта на ЮНЕСКО.
Във втората част на сесията бяха разгледани обектите „Муриджуга“ (Австралия), императорските гробници на Сишя (Китай), Маратски военни пейзажи (Индия), мемориални обекти в Камбоджа, праисторически пещери и ансамбъл „Фалак-ол-Афлак“ (Иран) и горски парк „Селангор“, Малайзия.
Обектът на Австралия – Културен ландшафт Муруджуга (Murujuga) включва полуостров Бурруп, 42 острова от архипелага Дампиер и прилежащи морски зони. Ландшафтът е оформен чрез Лор — свещените разкази и правила, създадени от коренните общности Ngarda-Ngarli, традиционни стопани и пазители на мястото. „Обектът има изключително културно и духовно значение, свидетелстващо за над 50 000 години непрекъсната грижа и използване. Муруджуга е прочут със своите плътно концентрирани петроглифи с уникални мотиви, демонстриращи художествено и техническо майсторство“, разказват на сайта на ЮНЕСКО.
Обектът на Индия бе предварително отбелязан като „препоръчан за отлагане“ (Recommended for deferral), но също бе приет. Маратски военни пейзажи (Индия) включват дванадесет големи укрепления, основно в щата Махаращра и едно в Тамил Наду. Крепости като Райгад, Шивнери и Синдхудург са построени, разширени или адаптирани от маратите между края на XVII и началото на XIX век. Разположени в стратегически крайбрежни и планински зони, тези укрепления формират сложна отбранителна система, подпомагаща военната доминация, търговската защита и контрола върху територии. Тази мрежа играе ключова роля в издигането на маратите като значима политическа и военна сила, се казва в информацията от ЮНЕСКО.
Обектът на Китай – Императорски гробници на Си Ся, е разположен в подножието на южните склонове на планината Хелан в Нинся. Този некропол представлява императорското гробище на династията Си Ся. На сайта на ЮНЕСКО е посочено, че обектът включва девет императорски мавзолея, 271 подчинени гробници, северен архитектурен комплекс и 32 съоръжения за контрол на наводненията. „Основана от тангутите през 1038 г., династията просъществува до разрушаването ѝ от армията на Чингис хан през 1227 г. Разположена по Пътя на коприната, тя се развива като мултикултурна цивилизация, вдъхновена от китайските имперски традиции, с будизъм в основата си. Обектът отразява религиозното и социално-политическо наследство на тази епоха“, пише още там.
Обектът на Камбоджа – „Мемориални обекти: от центрове на репресия към места на памет и размисъл“ включва три места, свързани с нарушенията на човешките права по време на режима на червените кхмери в периода 1971–1979 г. Трите компонента отразяват различни етапи на репресията: бившия затвор М-13, Музея на геноцида в Туол Сленг (бивш затвор S-21) и Геноцидния център Чоеунг Ек (бивше място за екзекуции на S-21). След падането на режима обектите са съхранени и превърнати в места за памет. Музеят Туол Сленг съхранява богати архиви и колекции, основно документирани от Извънредните съдебни камари на Камбоджа, посочват още от Комитета.
Иран влиза в Списъка на световното наследство с Праисторическите обекти в долината Хорамабад. Обектът включва пет пещери и един скален подслон в тесен екологичен коридор, богат на вода, растителност и животински видове. Следи от човешко обитаване датират отпреди 63 000 години – от средния до горния палеолит. Обектите представят култури като Мустье и Барадостиан и дават сведения за ранната човешка еволюция и миграция от Африка към Евразия. Намерените декоративни предмети и усъвършенствани каменни оръдия отразяват когнитивното и технологично развитие на първите хора. Районът остава слабо проучен и предлага голям потенциал за бъдещи археологически открития, отбелязват на сайта на ЮНЕСКО.
Малайзия допълва Списъка с Горски парк към Института по горски изследвания (FRIM), Селангор. „Разположен на 16 км северозападно от Куала Лумпур, този обект представлява изкуствена тропическа гора, създадена върху деградирани земи от добив на калай през 20-те години на XX век. Включва научни, жилищни и обслужващи сгради, водоеми и екопътеки. Той е сред първите примери за успешна екологична реставрация, демонстрирайки как опустошена земя може да бъде възстановена като устойчива низинна тропическа екосистема с изследователска и образователна функция“, пише в сайта на ЮНЕСКО.
Както БТА писа, 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, председателствана от България, ще продължи до 16 юли в централата на ЮНЕСКО в Париж. В рамките на сесията България ще представи културни и природни елементи от своето наследство. На тазгодишната сесия Комитетът ще разгледа предложенията за 30 нови обекта за вписване и разширяване на два, които вече са в списъка, както и ще направи преглед на състоянието на опазване на 248 обекта, които вече са вписани в Списъка на световното наследство.
Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е създадена на 16 ноември 1945 г. България става член на 17 май 1956 г., а същата година е създадена и Националната комисия за ЮНЕСКО. Комисията координира дейности между българските институции и ЮНЕСКО.
Комитетът за световно наследство е един от двата органа, управляващи Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. Той е съставен от представители на 21 държави, избрани от 196-те държави - страни по Конвенцията.
/ВБ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
