site.btaАджерпрес: Румъния иска да бъде част от стратегически проекти за производство на лекарства, каза румънският евродепутат Влад Войкулеску

Румъния иска да бъде част от стратегически проекти за производство на лекарства, за което ще способства приемането на Закона за критичните лекарства, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес. Страната би искала справедлив механизъм за разпределение в случай на фармацевтична криза, каза в Страсбург евродепутатът от Съюза за спасение на Румъния Влад Войкулеску, докладчик в сянка на групата „Обнови Европа“ по това законодателство.

Войкулеску отбеляза, че новото законодателство, по което законодателният орган на ЕС ще представи преговорната си позиция на 2 декември, се основава на няколко обстоятелства, включително „изчезването на определени лекарства от пазара почти постоянно и не само в страни като Румъния, България или Унгария, но и в страни, които могат да си позволят малко повече“.

В брифинг за румънски журналисти евродепутатът обясни, че става дума за „много евтини лекарства, които са на пазара от 30, 40, 50 години и които не могат да бъдат заменени“.

Изведнъж може да се окаже, че „стотици или хиляди деца или възрастни, страдащи от рак, от други патологии, които не могат да бъдат лекувани. Световната здравна организация нарича тези лекарства жизненоважни. (...) Последиците са драматични“, заяви бившият румънски министър на здравеопазването.

Друга категория проблеми е свързана с факта, че производството на генерични лекарства, за които маржът на печалба обикновено е много по-нисък и които се произвеждат от повече компании в сравнение с иновативните, „през последните 15 години се е преместило до голяма степен към Китай, Индия“.

Освен това Войкулеску каза, че 80% от активните съставки в генеричните лекарства, които представляват 80% от общото количество, „също се произвеждат в Китай или в Индия“.

„По принцип, ако избухне търговска война или какъвто и да е конфликт между САЩ и Китай и Европа трябва да избере страна – и си представяме коя страна би заела – съществува голям риск 80% от активните съставки за 80% от лекарствата внезапно да станат недостъпни. Това е друга голяма уязвимост“, предупреди Войкулеску.

Третият проблем, който законът се опитва да реши, е склонността на страните да се запасяват с лекарства.

(...) През последните години страни като Германия наложиха стратегически резерви за доставки. По-точно, ако една фармацевтична компания иска да продава в Германия, тя трябва да задели половината от годишното си договорено количество - еквивалентно на шестмесечни доставки - в склад, предназначен за Германия, недостъпен за други пазари. По този начин Германия гарантира шестмесечна консумация на лекарства по всяко време. Франция, Финландия и други страни също са приели подобни мерки“, обясни румънският евродепутат.

Отговорът, който въпросният закон дава на този проблем, е „да имаме общ склад, а Комисията да държи ключа“, въз основа на предварително установен механизъм, който е справедлив за всички. „Значи имаме нужда от 100 000 броя лекарства, (но) имаме (само) 60 000, нека ги разделим справедливо според населението, така че всяка държава да има достъп до тези лекарства.“

От друга страна, Войкулеску отбеляза, че законодателството относно критичните лекарства предлага частични решения на тези уязвимости.

„Говорим за европейски стратегически проекти, които биха могли да се възползват от финансиране от ЕС. На ниво Съюз вече признахме съществуването на проблеми и уязвимости. Следователно някои от тях трябва да бъдат решени колективно – например фактът, че повечето активни вещества се произвеждат в Китай и Индия. Част от това производство или поне капацитетът за неговото производство трябва да бъде преместен в Европа. Но такива производствени мощности не могат да бъдат изградени без финансиране и други форми на подкрепа“, обясни Войкулеску.

В новото законодателство се говори за средства, които биха могли да бъдат насочени към стратегически проекти, инициирани от няколко страни членки, както и за различни улеснения, като например облекчаване на правилата за държавна помощ или даване на приоритет на енергийните доставки.

Също така, новото законодателство регулира освен евентуалното решение на стратегически проекти и това на централизираните обществени поръчки.

Комисията каза, че ако поне девет страни обединят сили, за да закупят лекарство, те могат да го направят доброволно, а не по задължение. В този случай Комисията осигурява техническия секретариат, което е от решаващо значение. „Съвместните преговори винаги са по-ефективни – можете да осигурите по-ниска цена или да постигнете по-добра сделка. Някои компании избягват пазари като България или Румъния, защото нашите цени трябва да са по-ниски, което подкопава ценообразуването в по-богатите страни“, обясни румънският евродепутат.

По повод предложението на Комисията за необходимостта от девет страни за съвместна покупка на лекарства, Влад Войкулеску каза, че предлага прагът да бъде намален на три.

„Изглежда, че се движим към компромис от поне пет страни. Предложих и включване на страни кандидатки, имайки предвид Молдова, и това беше прието. Вероятно все още ще е необходимо двустранно споразумение, но то е просто формалност. На практика, когато Румъния и четири други държави решат да закупят лекарство заедно, Молдова ще може да се присъедини към пакета и да се възползва от по-ниски цени и по-добри условия“, обясни евродепутатът от „Обнови Европа“.

„Би било чудесно, ако Румъния рано или късно бъде част от тези стратегически проекти. Ако можехме да пренесем производство в Румъния, би било чудесно за Румъния да има този механизъм за справедливо разпределение в случай на криза с наличните лекарства, този ключ към склада, за който говорих, и това е въпрос на преговори (...)“, каза Войкулеску.

Войкулеску добави, че потенциалните партньори на Румъния в проекти по новото законодателство вероятно ще бъдат „източни страни и по-малки държави“.

„Държави като Франция, Германия или Швеция имат много строги разпоредби и по същество дават приоритет на собственото си население, след като вече са взели мерки за безопасност. Те обикновено предпочитат да нямат регулации на европейско ниво, тъй като сами управляват своите нужди. За разлика от тях, много по-малки и по-бедни държави твърдят, че „ние сме семейство, имаме нужда от общ механизъм“, обясни Войкулеску.

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)