site.btaНационалната галерия представя нов тип художествено изживяване чрез първата си имерсивна изложба, посветена на една от най-значимите фигурив историята на българското възрожденско изкуство – Захари Зограф

ЗАХАРИ ЗОГРАФ

Имерсивна изложба

10 декември 2025–30 януари 2027

Вернисаж на 10 декември, сряда, от 16.00 до 18.00 часа

Квадрат 500, бул. „Васил Левски" 95

Националната галерия представя нов тип художествено изживяване чрез първата си имерсивна изложба, посветена на една от най-значимите фигури в историята на българското възрожденско изкуство – Захари Зограф. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, включва възпроизвеждане на негови религиозни и светски шедьоври, както и  визуализиране на елементи от творческия му процес.

Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.

Захари Зограф (1810–1853) от Самоков е централна фигура в прехода между църковната и светската живопис по пътя на европеизацията на българското изкуство. Изследователите го определят като изключително неординерна личност, отличаваща се със склонност към художествени експерименти и със смел подход към професионалните предизвикателства. Той рисува по натура портрети, растения, животни, голи тела, пейзажи и антични руини, а в църковните стенописни ансамбли въвежда образи на български и славянски светци, като редом с тях помества автопортрети и портрети на свои съвременници. Активно участва в борбата за църковна и национална независимост, подпомага издаването на книги и подкрепя инициативи за създаване на български училища.

В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.

Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета. 

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.

Медийни партньори: БТА / Българска телеграфна агенция и СОФ Кънект.

Описание на произведенията