site.btaНастоятелят на руската църква Архимандрит Вассиан: Нищо не може да помрачи нашия празник и вярата в побеждаващото добро!

/Оля Ал-Ахмед, БТА/

09.05.2020 г.

Пандемията е сериозно изпитание на нашата вяра и на нашата гражданска отговорност и съвест. Нищо не може да отнеме от вярващия човек най-главното и същностното – вярата в побеждаващото добро, вярата в Божията любов, която ни се явява в цялата си пълнота чрез Христовото Възкресение, казва Негово Високопреподобие Вассиан.

Архимандрит Вассиан  е свещенник и настоятел на Руската православна църква, Представител на Московския и на цяла  Русия патриарх при Българския патриарх, настоятел на храма Свети Николай Мирликийски Чудотворец, известен като Руската Църква в София.

Въпрос: Ваше Високопреподобие, на 9 май храмът на Свети Николай Чудотворец ще отбележи своя престолен празник. Какви са особеностите при празнуването тази година?

Отговор: Да, на 9 май отбелязваме деня на пренасяне на мощите на свети Николай от град Мир Ликийски в град Бари, което събитие датира от 1087 година. В Русия този празник се нарича Никола Пролетни и се празнува повсеместно. Светител Николай е особено почитан светия в целия православен свят. Нашият храм е посветен на този велик светия и всяка година на 9 май ние отбелязваме нашия престолен празник. Същевременно, на 6 декември, в деня на представянето на Свети Николай ние имаме още един престолен празник. Освен това, всеки четвъртък в нашия храм се чете Акатиста на Свети Николай. Обикновено на храмовия празник нашият храм се пълни с богомолци.

За съжаление, тази година вирусната епидемия засегна и живота на Църквата, духовенството и вярващите, промени значително обичайния начин на живот на всички хора без изключение. Това се отрази не само в ограничаване на извършваните богослужения в обичайния за празника мащаб. Разбираемо е, че без надлежно съблюдаване на санитарните мерки, включително социалната дистанция и дезинфекция на помещенията, е невъзможно да се минимизира разпространението на заболяването. Измени се не само външната страна на църковния живот, но и съдържанието на самите молитви. Така например, на всяка Литургия в храма се отправя молитва, с която вярващите усърдно молят Бога да защити всеки един човек от тежката вирусна инфекция, или както се казва на църковно-славянски език – от „губителното поветрие”. Пандемията е сериозно изпитание на нашата вяра и на нашата гражданска отговорност и съвест.

Но ние вярваме, че Господ Бог ни изпраща изпитания според силите ни и че след дните на скръб несъмнено ще дойдат радостни дни. Даже празникът Пасха – денят на духовната победа на доброто над злото не бе помрачен от тези сурови изпитания. Нищо не може да отнеме от вярващия човек най-главното и същностното – вярата в побеждаващото добро, вярата в Божията любов, която ни се явява в цялата си пълнота чрез Христовото Възкресение.

Празникът на Свети Николай, който винаги съвпада с дните на Светата Пасха, е голяма утеха за вярващия човек. В крайна сметка Свети Николай е бърз помощник и велик чудотворец. Тази година при съблюдаване на всички необходими санитарни мерки ние отново ще почетем паметта на този  Божий угодник. Бих искал да отбележа, че ние трябва да почетем добродетелите и тези особени качества, с които Светителят Николай е угодил на Бога. Известно е, че Свети Николай Чудотворец се е отличавал с особено милосърдие и отзивчивост към нуждаещите се хора. И ако ние в деня на почитането на този светия окажем помощ не само на нашите близки, роднини и познати, а по възможност станем съпричастни към съдбата на всеки един човек, който се нуждае от подкрепа, то това би било най-доброто почитане на светеца.

Въпрос: Историята на Руския храм-подворие в София датира вече повече от сто години. Какъв е приносът за развитието на отношенията между Руската и Българската православни църкви през тези години?

Отговор: Общоизвестно е, че историята на взаимоотношенията на нашите Православни църкви датира от повече от хиляда години. И винаги е имало братски взаимоотношения и взаимна помощ. Що се отнася до историята на нашия храм-подворие, то тя представлява видимо въплъщение на изпитанията, сполетяли Православната църква през последните повече от сто години. Великото освещаване на храма е извършено през м. Септември  1914 г. в условията на вече започваща Първа световна война. Чинът на освещаване на храма е извършен от Доростолския и Червенски мотрополит Василий, който през това време замества тежко боледуващия глава на Българската православна църква Екзарх Йосиф I.

Екзарх Йосиф определя това събитие като начало на братското единение на двете православни църкви, тъй като за първи път след провъзгласяването на Българската Екзархия през 1872 г., Свещеният синод на Руската православна църква се обръща към главата на Българската православна църква с молба лично да освети посолския храм в София, което от своя страна свидетелства за стремежа към възстановяване на каноническото общение.

Когато революционните събития и гражданската война помитат Русия, българският народ, въпреки трудностите след войната, дава на руските емигранти сърдечно гостоприемство. В тежките за Руската църква 20-те и 30-те години на миналия век Българската църква по всякакъв начин я подкрепя. Така например, през 1922 година синодът на Българската православна църква определя извършването на особени молитвени прошения за спасение на руската църква и руския народ.

Руският храм в центъра на българската столица става място за духовно утешение и намиране на душевен покой за руските емигранти. Добър наставник и пастир за много хора, загубили отечеството си, роднините, близките и приятелите става архиепископ Серафим (Соболев), прославен в лика на светийте преди четири години от Руската и Българската православни църкви. Светителят Серафим успява да обедини около храма много вярващи, търсещи в православната вяра отговор на многото вълнуващи ги въпроси. Не само руските емигранти, но и вярващите в Българската православна църква се обръщат към Свети Серафим за молитвена помощ, като винаги намират при него необходимата подкрепа. Храмът винаги е бил наистина място за духовно утешение. Нашият храм е бил обичан и почитан както от жителите на град София, така и от жителите от различни крайща на България.

Когато през 30-те години надвисва опасност от закриване на храма от страна на съветското правителство, българските власти успяват на предвидят желанието на руската православна община на нашия храм и не допускат неговото закриване, както и възможното му разоряване. Важна роля в това изиграва Българската православна църква, която оказва на храма „Свети Николай” истинска братска загриженост и покровителство. Благодарение на позициите на Българската православна църква храмът „Свети Николай” никога не е бил закриван. И ние разбира се сме изключително благодарни на българските архиереи, духовенство и вярващи за тяхната помощ и подкрепа в тези сложни за нашия храм времена.

Въпрос: Можете ли да ни разкажете подробно за ролята на руската църковна емиграция през ХХ век и връзката й с Българската православна църква.

Отговор: Руската църковна емиграция в България остава едно забележимо явление в духовния живот на страната, давайки й цяла плеяда от изключителни богослови, пастири, архипастири и укрепваща вековните връзки на Руската и Българската църкви.

Сред постреволюционната емиграция забележителна част представляват свещенослужителите, преподавателите богослови и църковните активисти – миряните. Значителен принос в развитието на българското духовно образование имат руските богослови – професор Николай Никанорович Глубоковский, който става един от създателите на богословския факултет при Софийския университет през 1923 година, професор-протопрезвитер Александър Петрович Рождественский, професор Михаил Емануилович Поснов, протопрезвитер Георгий Иванович Шавелский и други.

Архиереите на Руската православна задгранична църква са първите иерарси, които встъпват в евхаристийно общение с Българската екзархия.

От своя страна, българските църковни власти свободно привличали руски свещеници, разпределяли ги в манастири, като учители в богословски училища и семинарии, предоставяйки им всевъзможна помощ за основаването на руски църкви и руски православни общности на места, където има руски емигрантски общности, руски училища и части на руската армия. Светият синод на Българската екзархия позволи създаването на независими руски общности и манастири.

Най-видният представител на руската църковна емиграция е, разбира се, архиепископ Богучарски Серафим (Соболев), погребан в криптата на нашата църква, канонизиран от Руската и Българската православни църкви през 2016 г., който е особено почитан в България

Въпрос: Тази година се навършват 75 години от победата над фашизма. В Русия Денят на победата се отбелязва на 9 май, както и престолния празник на Руския храм в София.

Отговор: Всъщност мисля, че това съвпадение на дати не е случайно. Името на Свети Николай с право може да се свърже с победата и триумфа на доброто над злото. Свети Николай покровителства не само православни войници. Той е бърз ходатай за всички, които молитвено се обръщат към него за помощ в най-трудните житейски ситуации.

Руска Църква в София

/ПП/