site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 11 ноември в историята

11 ноември 2023 г., събота, 45-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Мина, Виктор и Викентий. Св. мчца Стефанида. Преп. Теодор Студит изповедник.
Свети Мина е известен като чудодеен лечител и прочут със смелостта си воин, убит в Египет за Христовата вяра при император Диоклетиан (284-305). Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път. Свети Мина е закрилник и покровител на семейството, помага при беди, тежки болести и кражби. Покровител е на жените, затова към него са насочени молитвите им за здраве на дома, за деца. В народните представи свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници - от Архангеловден до Коледни Заговезни - времето, в което вълците бесуват и са най-дългите нощи.
Виктор бил войник при император Антонин (138-262) в Италия, който преследвал християните. Виктор отказал да принесе задължителната жертва на боговете и бил подложен на мъчения, но ги преминал невредим. При всички жестоки мъчения, на които е подложен Виктор, присъствала младата християнка Стефанида. Тя видяла слизащите от небето венци - за него и за нея, започнала да слави подвига на мъченика и заедно се удостоили с мъченическа смърт на 11 ноември 213 г.
Викентий бил дякон във Валенсия, Испания, при император Диоклетиан. Пострадал за вярата си и мъченически убит през 235 г.
През живота си Теодор често изцерявал болни. Бил хвърлен в тъмница, изпратен на заточение, след дълги страдания починал в 826 г. С молитвите при гроба му се извършвали много чудеса. На този ден празнуват Минчо, Мина, Минка, Виктор, Виктория, Викентий.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на охранителя и частната охранителна дейност. Отбелязва се с Решение 50 на Министерския съвет от 4 февруари 2010 г. в деня на църковния празник на св. Мина - 11 ноември. 

По света се отбелязва:

Денят в памет на загиналите във войните. Годишнина от Компиенското примирие (1918), което слага край на Първата световна война (1914-1918). Отбелязва се от 1919 г. като Ден на примирието във Великобритания, САЩ и страните от Общността на нациите (бивша Британска общност). След Втората световна война (1939-1945) е преименуван на Ден на ветерана в САЩ. Във Великобритания и в някои страни от Общността на нациите - на Ден в памет на загиналите във войните, като се отбелязва през втората неделя на ноември (най-близката до датата 11 ноември). В Германия от 1922 г. се отбелязва като Ден на националния траур в памет на загиналите във войните и диктаторските режими.

Националният празник на Ангола. Ден на независимостта (1975).

Националният празник на Полша. Ден на независимостта (1918).

На този ден в България:

1875 - В Гюргево е създаден български емигрантски революционен комитет - Гюргевски революционен комитет. Приемник е на Българския революционен централен комитет в Букурещ, който се разпада след неуспеха на Старозагорското въстание (1875). Основна цел на новия комитет е разработването на план за подготовка на въстание в България срещу османското иго през пролетта на 1876 г. (Априлското въстание). Основатели на Гюргевския революционен комитет са Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов,  Георги Измирлиев (Македончето) и др. На 11 ноември 1875 г. под председателството на Стефан Стамболов започват заседанията на комитета, продължили до 25 декември 1875 г. Изработен е план за въстание, насрочено за 1 май 1876 г., според който България е разделена на пет революционни окръзи с по един главен апостол и по няколко помощници. В началото на 1876 г. апостолите се прехвърлят в определените им окръзи в България и се заемат с подготовката на въстанието. С това Гюргевският революционен комитет се саморазпуска.

1913 – В Русе е пусната в експлоатация Захарната фабрика. За времето си е най-големият захарен завод в България. Предприятието е построено с концесия за 25 години, сключена между белгийски предприемачи и община Русе през 1910 г. През 1948 г. фабриката е национализирана и до 1990 г. носи името Захарен завод "Димитър Благоев"- Русе, а след 1990 г. е преобразувана под името "Захар Био" АД (от м. юли 2020 г. в несъстоятелност).

1928 - В София е учредено Дружеството на писателите - приятели на децата, по инициатива на писателите Стилиян Чилингиров, Емануил Попдимитров, Ран Босилек, Трайко Симеонов, Стоян Попов (Чичо Стоян), Светослав Фурен и Петър Димитров-Рудар и др. В началото на 30-те години на 20 в. се преименува в Дружество на детските писатели. Съществува до 1948 г.

1950 - Президиумът на 1-ото Народно събрание издава Указ 591 за създаване на Управление за държавно снабдяване и държавен резерв (дн. Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси"). През 1969 г. се преименува в Главно управление "Държавен резерв". С ПМС 44/19 март 1991 г. от 1 април 1991 г. се преобразува в Главно управление "Икономика на отбраната и държавен резерв" към Министерски съвет. С ПМС 203/26 октомври 1993 г. се закрива и се създава Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" към Министерски съвет (МС). С ПМС 152/13 юни 2001 г. се преобразува в Държавна агенция към Министерския съвет.

1952 - Екзекутирани са монсеньор Евгений Босилков (1900-1952), български католически епископ на Никополската епархия, и католическите свещеници Камен Вичев(1893-1952), Павел Джиджов (1919-1952) и Йосафат Шишков (1884-1952), осъдени по т. нар. католически процес. През 1952 г. са арестувани и обвинени в създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания, 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня. Съдебният процес срещу тях започва на 29 септември 1952 г. На 3 октомври 1952 г. Върховният съд произнася присъдите. На смърт чрез разстрел и пълна конфискация на имуществото им са осъдени Евгений Босилков, католически епископ на Никополската епархия, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев. За останалите 36 подсъдими присъдата е лишаване от свобода (от 1 до 20 години) и пълна конфискация на имуществата им. Осъдените на смърт са разстреляни в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. Епископ Евгений Босилков е обявен за блажен от папа Йоан Павел II на 15 март 1998 г., а отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев са обявени за блажени на 26 май 2002 г. от папа Йоан Павел II на тържествена меса в Пловдив. Католическата църква определя 13 ноември като Ден за поклонение на католиците от целия свят пред тяхното мъченичество.

1992 - Учредена е фондация "Атанас Буров", която съхранява идеите и делото на българския политик и банкер Атанас Буров за изграждане на демократична българска държава и просперираща икономика, основана на модерна финансова система и свободно движение на капитали. Фондацията отпуска стипендии "Буров"  и стипендии "Дамян Балабанов" (на името на учредителя на фондацията и неин първи изпълнителен директор) за студенти от български висши учебни заведения, които се обучават по икономически специалности, и стипендии за ученици от професионалните гимназии по икономика.

2001 - Първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България. От имащите право на глас 6 868 371 души гласуват 2 845 500 души. Избирателната активност е 41,5 процента. От  шестте кандидатпрезидентски двойки Георги Първанов и Ангел Марин получават 36,3 процента, следвани от Петър Стоянов и Нели Куцкова с 34,9 процента. Двете кандидатпрезидентски двойки се явяват на втория тур на изборите на 18 ноември 2001 г.
 
2002 - Излиза бр. 1 на в. "Над 55" - национален седмичник.

2008 - Софийският градски съд дава ход на делото за безстопанственост срещу шестима бивши ръководители на компанията "Топлофикация". Прокуратурата обвинява членовете на борда на дружеството Валентин Димитров, Илко Йоцев, Иванка Диловска, Георги Рогачев, Георги Ненков и Пламен Василев за безстопанственост в периода 2003-2006 г. Щетите за "Топлофикация" са около 2 млн. лв. - изразходвани са представителни пари, купувани са горива, сключвани са договори за рекламни материали.

2016 - На площадката в град Мартен край Русе премиерът Бойко Борисов, министърът на енергетиката Теменужка Петкова и румънският й колега Виктор Григореско, вицепремиерът Томислав Дончев и представител на ЕК откриват междусистемната газова връзка между България и Румъния с обща дължина 25 км, от които 15,4 км на българска територия, 7,5 км на румънска територия и 2,1 км подводен преход през р. Дунав - основен и резервен газопровод. С пускането в експлоатация на интерконектора се очаква газовата връзка България-Румъния да допринесе за диверсификацията на доставките на природен газ за двете страни. 

2018 -  В Сливен, Разград, Шумен и други градове в страната се провеждат протести срещу цените на горивата и увеличаването на данъци. Протестно шествие с близо хиляда автомобила блокира за кратко възлови булеварди в Пловдив.  За около час е блокирано движението по главния път Е-79 край Благоевград. Протестиращи от Търговище блокират главния път София-Варна.

2019 - Министърът на културата Боил Банов връчва най-високото отличие на Министерството на културата - "Златен век", на оперната певица Красимира Стоянова, на ректора на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив проф. Милчо Василев и на композитора, музикант и общественик Ценко Минкин за приноса им към развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и по повод на Деня на народните будители - 1 ноември.

2020 - Министерският съвет приема Национална стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, за периода 2021-2027 година.  Основната цел на стратегията е да бъдат надградени и продължени усилията за подобряване на превенцията, разкриването и противодействието на нередностите и измамите в приходната и в разходната част на бюджета на ЕС.

На този ден по света:

1837 - В Русия е открита първата жп линия от Петербург до Царское село.

1889 - Вашингтон е включен в състава на САЩ като 42-и щат.

1906 - Учреден е Американският еврейски комитет със седалище в Ню Йорк, САЩ.

1918 - Подписано е Компиенското примирие между Германия и страните от Антантата, с което завършва Първата световна война, започнала на 28 юли 1914 г. Примирието е подписано в гората край гр. Компиен, Франция, в железопътен вагон 2419Д, превърнат в подвижен кабинет от командващия съюзническите войски маршал Фердинанд Фош.
Войната започва на 28 юли 1914 г. и завършва официално в 11:00 часа (единадесетия час на единадесетия ден от единадесетия месец). Примирието е подписано малко след пет часа сутринта, но официалните представители, обзети от някакво поетично чувство, отложили влизането му в сила със шест часа, за да може това да стане в единадесетия час от единадесетия ден на единадесетия месец на 1918 г. За Антантата под документа се подписва френския маршал Фердинанд Фош, а от страна на Германия се подписва  Матиас Ерцбергер като представител на правителството. Германия се признава за победена и се задължава незабавно да изтегли войските си от окупираните територии. Останалите държави от Централните сили вече са капитулирали - България на 29 септември 1918, Османската империя на 30 октомври 1918 и Австро-Унгария на 3 ноември 1918 г. Войната се води между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България) и Антантата (военен блок между Великобритания, Франция и Русия и други държави, оформен през 1904-1907). Във войната участват 34 държави с общ брой на населението над 1 млрд. души. Мобилизирани са около 70 млн. души, от които около 10 млн. са убити и 20 млн. са ранени.

1918 - Провъзгласена е независимостта на Полша. В периода от 1772 г. до 24 октомври 1795 г. територията на Полша е разделена между Прусия, Русия и Австрия, като на практика след 1795 г. Полша престава да съществува като самостоятелна държава. През есента на 1915 г. по време на Първата световна война (1914-1918) голяма част от руската част на Полша е окупирана от Германия и Австро-Унгария, а на 5 ноември 1916 г. монарсите на двете държави обявяват манифест за създаването на самостоятелно Полско кралство в руската част на Полша. На 30 март 1917 г. след Февруарската революция в Русия временното руско правителство на княз Лвов признава правото на Полша на самоопределение. На 22 юли 1917 г. Юзеф Пилсудски, който воюва заедно със сформираните от него полски легиони на страната на Централните сили е интерниран, а неговите легиони са разформировани заради отказа му да положи клетва за вярност към императорите на Австро-Унгария и Германия. Във Франция, с подкрепата на държавите от Антантата, през август 1917 г. е създаден Полски национален комитет (ПНК), начело с Роман Дмовски и Игнаци Ян Падеревски, сформирана е и полска армия с главнокомандващ командир Йозеф Халер. През юни 1918 г. Полша официално е призната за страна, воюваща на страната на Антантата (военен блок между Великобритания, Франция и Русия и други държави, оформен през 1904-1907 г.). На 6 октомври 1918 г. Регентският съвет на Полша обявява създаването на независима полска държава, на 11 ноември 1918 г. предава на Юзеф Пилсудски командването на военните формации, а на 14 ноември 1918 г. му предава всички свои правомощия.

1937 - Японските войски превземат Шанхай по време на Втората китайско-японска война (1937-1945). Битката за Шанхай продължава от август до ноември 1937 г. От 1931 г. Китай и Япония са в период на непрекъснати конфликти, заради които Китай губи територии. След инцидента на моста "Марко Поло" до Пекин през юли 1937 г., когато Япония атакува китайски войски, китайският държавен глава Чан Кайши взема решение да поведе Китай в открита война срещу Япония без официално да е обявена такава.

1944 - Град Куманово в Македония е освободен от фашистката окупация от Българската народна армия по време на Втората световна война (1939-1945).

1951 - В Лос Анджелис, щата Калифорния, САЩ, продуцентската компания Бинг Кросби прави първата в света демонстрация на запис на видеокасета. Разработено от Джон Мълин и Уейн Джонсън през 1950 г., устройството дава размазани и неясни изображения, използвайки модифициран магнетофон Ampex 200 и стандартна аудиокасета от четвърт инч (0,6 см), движеща се с 360 инча (9,1 метра) в секунда.

1970 - Влиза в сила Международната конвенция за неприлагане на давност за военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, приета с резолюция A/RES/2391(XXIII) на Общото събрание на ООН от 26 ноември 1968 г.

1980 - Открита е Мадридската среща на държавите участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (от 1995 г. - Организация за сигурност и сътрудничество в Европа). Срещата продължава до 9 септември 1983 г. с участието на 33 европейски държави, САЩ и Канада. Приет е заключителен документ, който задължава държавите участнички да предприемат конкретни стъпки за укрепване на доверието и сигурността във военната област и разоръжаването.

1997 - В Грузия е приет закон, с който се отменя смъртното наказание.

2000 - При пожар във вагон на въжен влак в Алпите, минаващ през тунел, в курорта Китщайнхорн, близо до гр. Капрун загиват 155 души от общо 168 пътници, 13 са спасени. Въжената железница в алпийския курорт е построена през 1974 г и е една от първите, прокопани в планината.

2001 - В Доха, Катар, на специална сесия на Световната търговска организация Китай е приет за член на организацията. В сила от 11 декември 2001 г.

2002 - Учредена е международната награда "Глобална енергия“ за изключителни научни изследвания и научно-технически разработки в сферата на енергетиката. Наградата е учредена по инициатива на носителя на Нобелова награда по физика Жорес Алферов с подкрепата на водещи компании като "Газпром", "Сургутнефтегаз" и др.

2005 - В Либерия Елън Джонсън Сърлийф е избрана за президент на страната. Тя е шестата в света демократично избрана жена президент.

2012 - Американската технологична компания "Епъл" заплаща обезщетение от 21 млн. долара на Швейцарските федерални железници заради използването на дизайна на швейцарските гарови часовници за операционната система iOS6, заложена в мобилните устройства айФон (iPhone) и айПад (iPad). През септември 2012 г. националната жп компания на Швейцария обвинява „Епъл“  в нарушаване на правата на интелектуална собственост, тъй като циферблатът, въведен в устройствата на "Епъл" прилича на този на гаровите часовници. Дизайнът на гаровите часовници е разработен през 1944 г. от инженера и дизайнер Ханс Хилфикер и е един от символите на Швейцария.

2017 - В Дананг, Виетнам, в комюнике от срещата на високо равнище на страните от организацията Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) се посочва, че 11 тихоокеански страни постигат "фундаментално споразумение" да продължат с пакт за свободна търговия, след като САЩ се отказват от него. Името на договора е променено от Транстихоокеанско партньорство (ТТП) на Всеобхватно и прогресивно транстихоокеанско партньорство (ВПТТП).

2020 - На 85-годишна възраст умира дългогодишният министър-председател на Бахрейн принц Халифа бин Салман Ал Халифа. Той поема поста на 15 август 1971 г. - на следващия ден след провъзгласяването на независимостта на Бахрейн, и оглавява правителството до смъртта си. Той е най-дълго управлявалият министър-председател в света до този момент.

2021 - В Кейптаун на 81-годишна възраст умира последният бял президент на Република Южна Африка Фредерик Вилем де Клерк. Той е президент на страната от 20 септември 1989 г. до 9 май 1994 г. През 1993 г. Фредерик Вилем де Клерк получава Нобелова награда за мир заедно с южноафриканския политически деец и общественик Нелсън Мандела за приноса му в премахването на системата на апартейда в Република Южна Африка.

2022 - В щата Колорадо, САЩ, е произведен референдум, на който гласоподавателите одобряват декриминализирането на употребата на психоделичните гъби от хора, навършили 21 години. По този начин Колорадо става вторият щат след Орегон, който въвежда система за законна употреба на вещества като псилоцибин и псилоцин - халюциногенните вещества, които се извличат от някои видове гъби. Законовите промени ще влязат в сила от 2024 г.

Родени на този ден българи:

Ангел Кънчев, революционер, деец на националноосвободителното движение (1850-1872).
През 1871 г. е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК) за помощник на Васил Левски в изграждането на Вътрешната революционна организация. Участва в основаването на комитетите в Русе, Троян и в Разградско. През м. март 1872 г. във връзка с подготовката на Първото общо събрание на БРЦК в Букурещ Ангел Кънчев на път към румънската столица е спрян на русенското пристанище от турски заптиета и за да не бъде заловен, се самоубива.

Ангел Спасов (Ангел Спасов Ралчев), художник и скулптор (1884-1974).
Създава поредица композиции и портрети, между които триптиха "Разпятие". Цялото му художествено наследство и библиотека се съхраняват в Художествена галерия "Илия Бешков" в Плевен.

Гео Крънзов (ист. име Георги Николов Крънзов), журналист, писател, режисьор и театрален деец (1905-1991).
Режисьор в театрите във Варна, Русе, Пловдив и Враца (1942-1951). Завеждащ сектор "Театри" при Комитета за наука, изкуство и култура (1951-1953). Заместник главен редактор на сп. "Театър"  (1954-1956). Директор и художествен ръководител на Драматичния театър в Сливен (1970-1971). Автор на книги и драми, сценарии за филми ("Под игото"), разкази, сценки и приказки за деца, статии, рецензии и критични бележки по въпросите на литературата и театралното изкуство. Автор е на пиесите "Земята в кърви" (1930), "Сватба" (1955), "Родопски войвода (Мехмед Синап, 1957), "Всеки си намира майстора" (1960), "Един неповторим ден" (1973) и др. Носител на орден "Народна република България" трета степен (м. ноември 1975), на орден "Георги Димитров" (м. декември 1985).

акад. Пантелей Зарев (ист. име Пантелей Йорданов Пантев), литературен критик, историк и теоретик (1911-1997).
Чл.-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1951). Член на Президиума на БАН (24 септември 1963-9 март 1968) и първи заместник-председател на БАН (9 март 1968-25 юли 1988). Първият главен редактор на сп. "Литературна мисъл" (от 1957). Преподавател по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947-1950), завеждащ катедра по теория на литературата в Историко-филологическия факултет на  университета (1950-1972), ректор на университета  (29 юни 1968-23 юни 1972). Председател на Съюза на българските писатели (8 юни 1972-25 декември 1979). Член на Държавния съвет (19 декември 1979-14 декември 1989). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (22 май 1963) във връзка със 1100-годишнината от създаването на славянската азбука и писменост, за принос в развитието на науката, образованието, литературата и изкуството, със званието "Народен деятел на културата" (1969) и с почетния знак на София по случай 90-ата годишнина от основаването на Софийския университет "Климент Охридски" (декември 1978). Лауреат на Димитровска награда (1959; август 1969). Носител на орден "Георги Димитров" (ноември 1971, 1981), на наградата "Паисий Хилендарски" за 1984 г. за труда му "Българска народопсихология" (май 1984), на орден "13 века България" (8 септември 1984).

Замфир Иванов (Фирко), журналист, поет и фотограф (1926-2005).
Бил е кореспондент на Българската телеграфна агенция и на столични всекидневници. Автор е на книгите "Истинският Трендафил Акациев" (2001), "Бележити журналисти от Сливен" (2004) и др. Удостоен със званието "Почетен гражданин на град Сливен" за приноса му в развитие на българската журналистика, фотография и туризма (31 март 2005 г., посмъртно).

Петър Караангов, писател, поет и преводач (1931-2020).
Главен редактор на издателство "Български писател" (1964-1968), и на сп. "Пламък" (1980-1983). Първи заместник генерален директор на Държавно обединение  "Българска кинематография" (1972-април 1980). Директор на Народна библиотека "Кирил и Методий" (април 1983-януари 1990). Главен секретар на Съюза на българските писатели (29 март 1989-1991). Автор е на стихосбирките "Сезоните и нашата улица" (1960), "Участие" (1964), "Като музиката вечер" (1973), "Зимни недели" (1984) и др. Автор текстовете на много естрадни хитове, сред които "Топъл дъжд" на група LZ и Силвия Кацарова, "Любовта е море" на Лили Иванова, "Бяла песен" на Паша Христова, "Закъснели срещи" на Георги Минчев и др. Превежда поезия на полски и руски поети. Носител на орден "Народна република България" втора степен (ноември 1981), на Националната Вазова награда на община Сопот и Министерство на културата (1998), на Националната литературна награда "Изворът на Белоногата" на община Харманли (2010), на Годишната награда на Съюза на българските писатели за поезия за "Прах от песен" (19 май 2011), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството (19 май 2011). Почетен гражданин на Сандански.

митрополит Дометиан (светско име Димитър Попвасилев Топузлиев), църковен деец (1932-2017).
На 10 март 1959 г. е ръкоположен в йеродяконски чин и е назначен за епархийски дякон, проповедник и певец при храма "Св. Богородица" в Стара Загора. Протосингел на Великотърновската митрополия (1 януари 1963-февруари 1967), протосингел на Софийската митрополия (1 септември 1969-1 ноември 1970). Главен секретар на Светия Синод (1 ноември 1970-1 март 1979). На 15 декември 1974 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата знеполски. Управляващ Акронската епархия на Българската православна църква в САЩ (1 март 1979-март 1983). Викарий на Софийския митрополит (1 април 1983-юли 1987). Видински митрополит (2 август 1987-18 септември 2017). Носител на почетен знак "Стефан Стамболов" за принос към държавността и духовността за "дългогодишната му родолюбива и високонравствена деятелност за укрепване и съхраняване на националния дух и вярата на българите в справедливостта и добродетелността" (30 януари 2015).

проф. Иван Харалампиев, езиковед (1946).
От 1974 г. е преподавател във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" в Катедра "Обща лингвистика и старобългаристика". Ректор на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (6 май 1999-17 май 2007). Председател на Общото събрание на университета (17 май 2007-2011). Има над 150 публикации по различни въпроси на българския език, сред които "Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски" (1990), "История на българския език" (1992), "Строители на стария български книжовен език. Търновска книжовна школа" (1995), "Бъдещето на българския език от историческо гледище (Върху морфологичен материал)" (1997, тт изд. 2000, ттт разширено изд. 2006), "История на българския език" (1999), "Историческа граматика на българския език" (2001) и др. Автор е на повече от 15 книги, учебни помагала, студии, статии и рецензии. Почетен гражданин на Велико Търново (22 март 2006).

Николай Петков, алпинист (1958).
Участва в двете национални експедиции за връх Еверест (8848 м) в Хималаите, като изкачва върха на 9 май 1984 г. по т. нар. Жесток път заедно с Кирил Досков и на 20 май 2004 г. заедно с Дойчин Боянов. Николай Петков е първият българин изкачил Еверест два пъти и обходил и трите ръба на най-високия връх в света - Западния, Югоизточния и Североизточния.  Във височинния алпинизъм има успешни изкачвания на още три осемхилядници - Дхаулагири през 1997 г., Нанга Парбат през 2006 г. и Хидън Пик през 2009 г. На върхове над 7000 м има шест изкачвания. Класиран е на второ място в анкетата за "Алпинист на 20-ти век в България" след алпиниста Христо Проданов. Бил е президент на Българската федерация по алпинизъм. Почетен гражданин на София (17 септември 2019).

Евтим Костадинов, юрист и политик (1959).
Работи в системата на Министерството на вътрешните работи (1980-1997). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-5 април 2007). От 5 април 2007  г. е председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Елизабет Колева, състезателка по художествена гимнастика и треньорка (1972).
На Европейското първенство за девойки през 1987 г. в Атина, Гърция, е абсолютна европейска шампионка. От световни първенства печели един сребърен и един бронзов медал. От европейски първенства печели два златни и един бронзов медал. След края на състезателната си кариера Елизабет Колева започва работа като треньорка в клуб "Славия" и в клуб "Левски" в София. През 2006 г. основава собствен клуб по художествена гимнастика "Елизабет - Ритмика". От 2012 г. е  член на Управителния съвет на Българската федерация по художествена гимнастика.

Кирил Десподов, футболист (1996).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Литекс" (Ловеч) и ЦСКА (София). Футболист на България за 2018 г.

На този ден са родени и:

Парацелз (ист. име Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм), немски лекар и философ (1493-1541).
Бори се против схоластиката, за поставяне на медицината на научна основа, като приема, че всички процеси в организма са химически. Полага основите на ятрохимията - направление в химията и медицината, според което болестите се лекуват с химични вещества чрез поддържането на дадено ниво на течностите в човешкия организъм (1525-1660).

Степан Крашенинников, руски географ и изследовател (1711-1755).
Изследовател на Сибир и полуостров Камчатка (1737-1741). Автор е на книгата „Описание на земята Камчатка“ (1756).

Фьодор Достоевски, руски писател (1821-1881).
Автор е на романите "Бедни хора" (1845), "Бели нощи" (1849), "Записки от мъртвия дом" (1861), "Унижените и оскърбените" (1861), "Престъпление и наказание" (1866), "Играчът на рулетка" (1866), "Идиот" (1867), "Бесове" (1873), "Юноша" (1874), "Кротката" (1876), "Братя Карамазови" (1879) и др. В периода от декември 1872 г. до пролетта на 1874 г. издава в. "Гражданин", където публикува "Дневник на писателя".

адм. Албърт Маркам, британски мореплавател (1841-1918).
Участвал е като заместник-командир в експедицията на кораба "Алърт" (1875-1876). Плавал е в акваторията на островите Нова Земя в Северния океан (1879).

Густав Шести, крал на Швеция от 29 октомври 1950 г. до 15 септември 1973 г. (1882-1973).

Рене Клер (ист. име Рене-Люсиен Шомет), френски режисьор (1898-1981).
Режисьор е на филмите "Красавиците на нощта" (1952), "Големите маневри" (1955) и др.

Виктор Иванов, съветски художник плакатист (1909-1968).
Носител на Държавната награда на СССР (1946, 1949).

Хауърд Фаст, американски писател (1914-2003).
Автор е на романите "Спартак" (1953), "Емигрантите" (1977) и др.

Рой Дженкинс, британски политик (1920-2003).
Министър на вътрешните работи на Великобритания (23 декември 1965-30 септември 1967; 5 март 1974-10 септември 1976). Министър на финансите на Великобритания (30 ноември 1967-19 юни 1970). Председател на Европейската комисия (6 януари 1977-6 януари 1981).

Кърт Вонегът, американски писател (1922-2007).
Автор е на разкази, есета и на 19 романа. Първият му роман "Механично пиано" излиза през 1952 г. Следват романите  "Сирените на Титан" (1959), "Майка нощ" (1961), "Котешка люлка (1963), "Бога да Ви поживи, мистър Розуотър" (1965), "Кланица 5" (1969), "Закуска за шампиони" (1973), "Фарс или никога повече самота" (1976), "Затворникът" (1979), "Галапагос" (1985), "Синята брада" (1987), "Фокус бокус" (1990),"Времетръс" (1997) и др. Автор е на сборниците с разкази "Добре дошли в Маймунарника" (1968), "Кутийка за енфие от Багомбо" (1977), "Армагедон в ретроспекция" (2008), "Виж пилето" (2009), "Докато простосмъртните спят" (2011), "Късметът на смотаняка" (2013) и др. Автор е на сборниците с есета "Без невинност" (1984), "Съдби по-лоши от смъртта" (1991), "Безотечественик" (2005) и др.

Карлос Фуентес, мексикански писател (1928-2012).
Автор е на романите "Районът на кристалния въздух" (1958), "Смъртта на Артемио Крус" (1962), "Смяна на кожата" (1967), "Старият гринго" (1985), "Кристобал Донато" и др. Носител на Мексиканската национална награда за литература (1984). Носител на наградата "Сервантес" за най-престижно литературно отличие на испански език (1987). Носител на  най-високото френско отличие за чужденци - ордена на Почетния легион (1992). Носител на наградата за литература "Принцът на Астурия" (1994).

Ханс Магнус Енценсбергер, немски писател, поет, есеист, драматург и преводач (1929-2022).
Автор е на книгата с поезия "В защита на вълците от овцете" (1957). През 2003 г. той е в основата на преиздаването на анонимните мемоари "Една жена в Берлин", които описват многобройните прояви на насилие от страна на съветските войници по време на престоя им в германската столица в края на Втората световна война (1939-1945). Носител на литературните награди "Хайнрих Бьол" на гр. Кьолн (1985), на Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства (1987), на наградата "Ерих Мария Ремарк" (1993), на наградата "Хайнрих Хайне" на гр. Дюселдорф (1998), на наградата "Лудвиг Бьорне" (2002), на испанската награда "Принцът на Астурия" (2002), както и на италианската награда "Premio d'Annunzio" (2006) за цялостно творчество.

Биби Андерсон, шведска актриса (1935-2019).
Биби Андерсон започва кариерата си през 1950 г. в реклама, заснета от режисьора Ингмар Бергман. Тя изпълнява една от първите си роли в киното във филма "Усмивки от една лятна нощ" (1955) на Ингмар Бергман. Тя е играла в 11 филма на режисьора, сред които са "Седмият печат" (1957), "Поляната с дивите ягоди" (1957), "Сцени от съпружеския живот" (1973), "Персона" (1966). Носителка на наградата на кинофестивала в Кан за най-добра женска роля във филма "На прага на живота" (1958) и на "Сребърна мечка" от Берлинския филмов фестивал за най-добра женска роля във филма "Любовница" (1963).

Даниел Ортега, никарагуански политик (1945).
Президент на Никарагуа  от 10 януари 2007 г.

Деми Мур, американска актриса (1962).
Участвала е във филмите "Призрак" (1990), "Неприлично предложение" (1993), "Доблестни мъже" (1992), "Редник Джейн" (1997), "Стриптийз" (1996), "Ангелите на Чарли: Газ до дупка" (2003), "Мистър Брукс" (2007), "Алената буква" (1995), и др.

Леонардо Ди Каприо, американски актьор (1974).
Участвал е във филмите "Титаник" (1997), "Плажът" (2000), "Бандите на Ню Йорк" (2002), "Авиаторът" (2004), "Кървав диамант" (2006), "Завръщането" (2015) и др. Носител на две награди "Златен глобус" (2005, 2014). Носител на награда "Оскар" (2016).

Филип Лам, немски футболист (1983).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия, сребърен медал от Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария и два бронзови медала от световни първенства - през 2006 г. в Германия и през 2010 г. в Република Южна Африка.

Жоржиньо Вайналдум, нидерландски футболист (1990).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия и сребърен медал в Лигата на нациите през 2019 г. в Португалия. С "Ливърпул" (Англия) печели турнирът Шампионска лига (2019), Суперкупата на УЕФА (2019) и Световното клубно първенство (2019).

Това е денят на смъртта на:

Виктор Адлер, австрийски политик (1852-1918).
Основател на Австрийската социалдемократическа работническа партия (1 януари 1889) и неин председател (1889-1918).

Йосафат Шишков (светско име Роберт Матей Шишков), български католически свещеник (1884-1952).
Ръкоположен за свещеник на 11 юли 1909 г. Бил е учител в колежите "Св. Августин" в Пловдив и "Св. Михаил" във Варна. Бил е директор на малката семинария "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Ямбол, като в същото време е бил свещеник и в латинската ямболска енория. През 1949 г. е назначен за енорийски свещеник във Варна. През м. декември 1951 г. е арестуван във Варна и привлечен като обвиняем в процеса "срещу шпионската и заговорническа католическа организация в България, работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания" (29 септември - 3 октомври 1952). Осъден на смърт чрез разстрел и пълна конфискация на имуществото му. Разстрелян в Софийския затвор в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. На 26 май 2002 г. папа Йоан Павел Втори го обявява за блажен заедно католическите свещеници Камен Вичев и Павел Джиджов. Заедно с католическия свещеник Евгений Босилков, провъзгласен за блажен на 15 март 1998 г., паметта им се почита на 13 ноември като Ден за поклонение на католиците от целия свят пред тяхното мъченичество.

Камен Вичев (светско име Петър Вичев), български католически свещеник (1893-1952).
Ръкоположен е за свещеник от източен обред в Цариград на 22 декември 1921 г. Учител по философия и директор по учебната работа в колежа "Свети Августин" в Пловдив (1930-2 август 1948), а след това е отговорник на Семинарията в Пловдив. През 1948 г. е провъзгласен за областен викарий на българите успенци. През нощта на 4 юли 1952 г. е арестуван и привлечен като обвиняем  в процеса срещу шпионската и заговорническа католическа организация в България (29 септември - 3 октомври 1952). Той е признат за виновен в създаването на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания. На 3 октомври 1952 г. Върховният съд на Народна република България го осъжда на смърт чрез разстрел и пълна конфискация на имуществото му. Разстрелян е в Софийския затвор  в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. На 26 май 2002 г. папа Йоан Павел Втори го обявява за блажен заедно с католическите свещеници Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Заедно с католическия свещеник Евгений Босилков, провъзгласен за блажен на 15 март 1998 г., паметта им се почита на 13 ноември като Ден за поклонение на католиците от целия свят пред тяхното мъченичество.

Артури Виртанен, финландски биохимик (1895-1973).
Разработва метод за консервиране на зелен фураж, като добавя солна и сярна киселина към прясно окосената трева (1928). Носител на Нобелова награда за химия за 1945 г. за неговите изследвания и открития в областта на земеделието и храненето и специално за неговия метод за консервиране на зелен фураж.

Пенка Икономова, българска актриса (1898-1988).
Играла е в Народния театър в София (1926-1929), в Драматичния театър в Русе (1930-1931), в Драматичния театър в Пловдив (1931-1935), в Драматичния театър във Варна (1935-1936; 1937-1941), в "Художествения театър" в София (1936-1937), в Народния театър в София (1941-1956). Изнася първия рецитал в България под заглавие "Вечер на българската поезия" (1934). Участвала е във филмите "Под старото небе" (1922), "Големанов" (1958), "Кратко слънце" (1979) и "Барабанчикът и неговата жена барабанчица"(1980).  Авторка е на книгата "Благодаря ти, живот" (1976). Носителка на орден "Народна република България" първа степен (1973).

Евгений Босилков (светско име Винченцо Босилков), български католически епископ на Никополската епархия (1900-1952).
Ръкоположен е за свещеник през 1924 г. Апостолически администратор на Никополската епархия (1946-1947), епископ на Никополската епархия (1947-1952). В процеса срещу "шпионската и заговорническа" католическа организация в България, работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания (29 септември - 3 октомври 1952) е осъден на смърт чрез разстрел и пълна конфискация на имуществото му. Разстрелян е в Софийския затвор  в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. с католическите  свещеници Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. През 1999 г. Върховният касационен съд отменя смъртната присъда. Обявен за блажен от папа Йоан Павел II на 15 март 1998 г. На 13 ноември се отбелязва Ден за поклонение на католиците от целия свят пред мъченичеството на монсеньор Евгений Босилков, Никополски епископ, и на българските католически свещеници Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков.

Михаил Куприянов, съветски художник (1903-1991).
Носител на Държавната награда на СССР (1942, 1947, 1949, 1950, 1951, 1975).

Янис Рицос, гръцки поет и обществен деец (1909-1990).
Автор е на стихосбирките "Трактор" (1934) и "Пирамиди" (1935), на поемата "Епитафия" (1936). Творчеството му обхваща 100 поетични сборника, 9 романа, 4 театрални произведения, пътеписи и др. Участвал е в Национално-освободителния фронт на Гърция (ЕАМ) и Народно-освободителната армия на Гърция (ЕЛАС) по време на нацистката окупация на Гърция (1941-1944). През ноември 1973 г. участва в студентските прояви срещу хунтата в Атинския политехнически университет. Носител е на първата Държавна награда за поезия (1956) за поемата си монолог "Лунната соната", преведена на 20 езика. Носител е и на Международната Димитровска награда (1975), наградата "Алфред дьо Вини" (1975), Международната Ленинска награда "За укрепване мира между народите" (1977) и др.

Павел Джиджов (светско име  Йосиф Джиджов), български католически свещеник (1919-1952).
Ръкоположен за свещеник от латински обред на 26 януари 1945 г. Бил е учител в колежа във Варна, а по-късно е домакин в колежа "Свети Августин" в Пловдив. Арестуван и привлечен като обвиняем в процеса срещу "шпионската и заговорническа" католическа организация в България (29 септември - 3 октомври 1952). Той е признат за виновен в създаването на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания. На 3 октомври 1952 г. Върховният съд на Народна република България произнася присъдата му - смърт чрез разстрел и пълна конфискация на имуществото му. Разстрелян е в Софийския затвор  в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. На 26 май 2002 г. папа Йоан Павел Втори го обявява за блажен заедно с католическите свещеници Камен Вичев и Йосафат Шишков. Заедно с католическия свещеник Евгений Босилков, провъзгласен за блажен на 15 март 1998 г., паметта им се почита на 13 ноември като Ден за поклонение на католиците от целия свят пред тяхното мъченичество.

Ясер Арафат (Рахман Абдул Рауф Арафат ал Кудва ал Хюсейни), палестински политик (1929-2004).
Председател на Изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) (4 февруари 1969-11 ноември 2004). Председател на Централния комитет на палестинското национално движение за освобождение "Ал Фатах" (31 май 1980-11 ноември 2004). След признаването с резолюция на Общото събрание на ООН на Държавата Палестина на 15 декември 1988 г. Ясер Арафат е утвърден на 2 април 1989 г. от Централния съвет на ООП за президент на Държавата Палестина. След подписването на 13 септември 1993 г. във Вашингтон, САЩ, в присъствието на президента на САЩ Бил Клинтън на мирно споразумение между Израел и ООП от Ицхак Рабин и Ясер Арафат за установяване на частична автономия в района на Ивицата Газа и Ерихон и след неговото ратифициране от Израел на 23 септември 1993 г. и от Централния съвет на ООП на 12 октомври 1993 г. от 5 юли 1994 г. Ясер Арафат е ръководител на Палестинската автономна власт. След произведените на 20 януари 1995 г. избори за Съвет на автономията той полага клетва като президент на Палестинската автономна власт (12 февруари 1996-11 ноември 2004). Носител на Нобелова награда за мир за 1994 г. 

Иван Нанев, български актьор и поет (1931-2013).
Играл е в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе. Актьор в трупата на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" (1962-2013). Автор е на няколко стихосбирки, сред които "Завръщане", "Ехото ме вика", "Предчувствие".

Стефан Гецов, български актьор (1932-1996).
Играл е в  Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас (1954-1955), в Народния театър "Иван Вазов" (от 1955). Участвал е във филмите "Цар Иван Шишман" (1969), "Наковалня или чук" (1972), "Опак човек" (1973), "Снаха" (1976), "Сами сред вълци" (1979),  "Хан Аспарух" (1981), "Под игото" (1990) и др. Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (1965-1970). Депутат в 6-ото Народно събрание (1971-1976). Член на Изпълнителното бюро на Комитета за изкуство и култура (16 декември 1972-20 май 1977). Член на Изпълнителното бюро на Управителния съвет на Съюза на артистите в България (25 декември 1973-22 ноември 1977). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1969), на орден "Георги Димитров (13 август 1982), на Димитровска награда (юни 1962, август 1969), награда за мъжка роля на Съюза на артистите в България (1988) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (22 май 1963), "Народен артист" (май 1965). Почетен гражданин на Пловдив (октомври 1965). Почетен гражданин на Стара Загора (1969).

Георгий Юнгвалд-Хилкевич, съветски режисьор (1934-2015).
Режисьор-постановчик на Одеската киностудия (1966-1990). Режисьор е на филмите "Д' Артанян и тримата мускетари" (1979), "Затворникът от замъка Иф" (1988), "Новогодишен романс" (2003) и др.

Фредерик Вилем де Клерк, южноафрикански политик (1936-2021).
Министър на пощите, телекомуникациите, социалното обезпечение и пенсиите на Република Южна Африка (1978-1979). Министър на енергетиката на Република Южна Африка (1980-1982). Министър на вътрешните работи на Република Южна Африка (1982-1985). Президент на Република Южна Африка (20 септември 1989-9 май 1994). Носител на Нобелова награда за мир за 1993 г. заедно с южноафриканския политически деец и общественик Нелсън Мандела за приноса му в премахването на системата на апартейда в Република Южна Африка.
/КГ/АЯ/