Парламентът във Франция започна тази седмица да разглежда законопроект за контрола върху имиграцията, като, от една страна, са привържениците от левицата и част от президентското мнозинство, настояващи за смекчаване на правилата в секторите, където липсва работна ръка, а от друга - десницата, която критикува "призива да се даде глътка въздух" на нелегално пребиваващите в страната, предаде Франс прес.
Първоначалната цел на френския президент Еманюел Макрон беше да удовлетвори и двете крила на своята управляваща коалиция, която не е нито лява, нито дясна, като ускори експулсирането на някои мигранти и същевременно улесни получаването на разрешителни за пребиваване за тези, които работят в сектори, изпитващи трудности с намирането на работници. Законопроектът е в процес на разработване от миналата година. Обсъждането му беше отложено поради липса на достатъчно подкрепа в парламента, за да бъде приет.
Правителството твърди, че убийството на френски учител от предполагаем ислямистки екстремист от руски произход миналия месец е придало нов импулс на законопроекта за имиграцията, чието обсъждане в контролирания от опозицията Сенат започна на 6 ноември.
ЗАЩО ФРАНЦИЯ ОПИТВА ДА ПРИЕМЕ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИМИГРАЦИЯТА (ОТНОВО)?
Нарастващата подкрепа за крайната десница във Франция, Италия, Германия и на други места в Европа означава, че ограничаването на имиграцията се е превърнало в ключов политически въпрос, отбелязва Ройтерс.
През 2022 г. във Франция бяха регистрирани 155 773 молби за убежище, което е с 28 процента повече в сравнение с предходната година и се връща към нивата отпреди пандемията. Той е далеч под този на Германия, която регистрира 243 835 молби през 2022 г.
Миналия месец министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен и други министри от целия ЕС заявиха, че новите ислямистки нападения в Северна Франция и Брюксел подчертават необходимостта блокът да проверява по-щателно мигрантите и търсещите убежище и да експулсира по-бързо тези, които се считат за риск за сигурността.
Това е 29-ият законопроект за имиграцията, внесен във Франция от 1980 г. насам, и вторият, откакто Макрон беше избран за първи път за президент през 2017 г.
Правителството заяви, че мярката ще засили и ускори процеса на депортиране на чужденци, които се считат за "сериозна заплаха за обществения ред". В същото време Дарманен, който е смятан за един от най-дясно ориентираните членове на центристкото правителство на президента Еманюел Макрон, заяви, че проектозаконът дава възможност на хората, които са влезли във Франция без разрешение и "искат да се узаконят", посочва Асошиейтед прес.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАКОНОПРОЕКТЪТ?
Дарманен заяви, че законопроектът има за цел да бъде "гостоприемен към бавачката, сервитьора и берачите на плодове, като същевременно дава повече правомощия за експулсиране на нарушителите".
Той включва мерки, предназначени да се харесат на консервативните законодатели, за да бъдат спечелени техните гласове в парламента като например улесняване на експулсирането на мигранти без документи, отказване на социални помощи на тези, на които е наредено да напуснат, и премахване на съществуваща разпоредба, която не позволява на правителството да експулсира нарушители на обществения ред, пристигнали във Франция на възраст под 13 години.
ОСНОВНИТЕ СПОРНИ ВЪПРОСИ
Разпоредбата, която улеснява получаването на разрешение за пребиваване от мигрантите, които работят в сектори на икономиката с недостиг на работна ръка, се превърна в основен спорен момент.
Така нареченият член 3 раздели народните представители, особено в управляващата коалиция на малцинството на Макрон, но също и в консервативната партия "Републиканците", на която правителството разчита, за да постигне мнозинство от гласове и в двете камари.
Консерваторите и центристите в Сената постигнаха споразумение по член 3 на 7 ноември, като го замениха с разпоредба, която все още ще позволява на имигрантите без документи в ключови сектори да искат документи за пребиваване без разрешението на своите работодатели. Но ще има по-строги критерии за одобряване на легализацията.
Контролираният от консерваторите Сенат също така направи законопроекта по-дясно ориентиран, като премахна достъпа на мигрантите без документи до френската здравна система и ги замени с разпоредба, която ще позволява само спешна помощ.
Организации за защита на правата на човека, сред които и "Амнести Интернешънъл", твърдят, че законопроектът е атака срещу основните човешки права.
Дори и със сделка в Сената, текстът трябва да премине през долната камара на парламента, където поддръжниците на Макрон са разделени. Горната камара на парламента е доминирана от консерватори, които се противопоставят на предоставянето на законен статут на работници, които са влезли във Франция нелегално, като твърдят, че този ход ще създаде "ефект на привличане", който ще насърчи идването на повече мигранти.
Министър-председателката Елизабет Борн, говорейки в понеделник по радио "Франс ентер", отхвърли твърдението на консерваторите и заяви, че разпоредбата ще бъде в полза на "хора, които са на наша територия от години, които са добре интегрирани".
Очаква се дебатът да се разгори следващия месец в долната камара на парламента, Националното събрание, където центристкият алианс на Макрон няма мнозинство. Мярката ще изисква гласовете на консервативните депутати, за да бъде приета.
ПОТЕНЦИАЛНИ РИСКОВЕ И ПОЛЗИ ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО
По-малко от година преди изборите за Европейски парламент доверието в правителството по този въпрос е поставено на карта.
Неуспехът в намирането на сделка ще усложни способността на Макрон да прокара реформи преди края на втория си и последен мандат и може да убеди повече избиратели да се обърнат към други партии на бъдещите избори, включително към крайнодясната партия "Национален сбор".
Правителството на Макрон може да използва специални конституционни правомощия, за да приеме законопроекта. Но подобен ход би бил политически взривоопасен.
Една успешна сделка би била добре дошла за Макрон, а още повече за Дарманен, защото това ще увеличи шансовете му, ако се кандидатира за президент на следващите избори, отбелязва Ройтерс.
/ПТА/
news.modal.text
