Днес и утре италианският град Генуа и цяла Италия си спомнят за жертвите на рухването на „Моста Моранди”. В трагедията, разиграла се на 14 август 2008 г., загинаха 43 души, сред които цели семейства. Тази вече в театър „Карло Фениче” ще има безплатен концерт в памет на жертвите на рухналия мост, съобщава изданието „Дженова 24”. Проявата е под надслов „Не забравяй да летиш”. Концертът започва в 21 ч. и е всъщност рецитал на един от най-влиятелните и съвременни италиански пианисти и композитори Ремо Анцовино. Афишът за възпоменателната проява представлява роял, от клавишите на който политат ноти, превръщащи се в птици, символизиращи душите на жертвите на рухналия мост.
Утре в 11,36 ч. италианско време – часа, в който преди пет години в разгара на силна буря, се срути и стълб номер 9 на „Моста Моранди” и участък от пътното платно, който той крепеше, в Генуа ще бъде запазена минута мълчание, докато бият камбаните на всички църкви в генуезката епархия и отекват корабните сирени на генуезкото пристанище.
На мястото на трагедията ще има церемония в памет на жертвите, организирана от общинските власти на Генуа. На нея ще присъстват близки на загиналите и се очаква те да настояват правителството и парламентът на Италия да работят по приемането на законопроект за подпомагане на семействата на загиналите в трагедии, дължащи се на безхаберието и небрежността на обществените власти.
Предполага се, че на церемонията в Генуа може да дойде лично премиерката Джорджа Мелони. Миналата година тогавашният премиер Марио Драги пропусна проявата и прати един от министрите си да присъства.
По време на събитието ще бъдат представени напълно обновените пет кооперации в района на несъществуващия вече „Мост Моранди”. След рухването на моста преди пет години съдбата на жилищните блокове, в които живееха под наем основно работници, беше различна. Няколко от кооперациите, непосредствено под моста, бяха разрушени, за да може след това да бъдат взривени и самите останки от него. В резултат на което над 600 души бяха преместени да живеят на друго място. Пет кооперации в зоната обаче оцеляха и бяха тотално обновени от компаниите СПИМ и „Ирен смарт сълюшънс” по правителствена програма за подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради. В тези пет кооперации има общо 127 модерни и енергийно ефективни жилища, които ще бъдат отдавани под наем (между 300 и 450 евро месечно за апартамент от 60 квадратни метра). Властите се надяват, че в тези сгради ще дойдат да живеят студенти и пенсионери и че те ще допринесат за съживяването на зоната.
Освен този мини жилищен комплекс се очаква до края на 2024 г. в зоната, където едно време се издигаше „Мостът Моранди”, да се появи парк в памет на жертвите на трагедията. Проектът за облагородяване на района беше поверен чрез търг на архитектурното студио на италианския архитект Стефано Боери, известен с това, че превръща градските пространства и градските сгради в оазиси и вертикални градини. В парка ще има типични за средиземноморския район растителни дървесни видове, като бройката на видовете ще е 43, колкото са жертвите на рухналия мост. Ще има площи за отдих и разходка, пространства за спектакли, зона за игри и огромна кръгова алея, наречена „Червеният кръг”. Тя ще бъде от стомана и дърво, с дължина 1570 метра и широчина 6 метра.
Работата по създаването на парка в памет на жертвите започна през 2021 г. Но нещата се забавиха. Зоната за игри в парка ще се помещава в някои от сградите на генуезката фирма за чистота и сметосъбиране АМИУ. Едно време тези сгради, в това число и предприятие за събиране и третиране на отпадъци, се намираха под „Моста Моранди”. Предприятието рухна под тежестта на падналия участък от моста. А в останалите сгради на фирма АМИУ прокуратурата на Генуа временно обособи офиси, докато течеше доразрушаването на „Моста Моранди” и разследването на трагедията. След изтеглянето на прокуратурата от района, сградите ще бъдат ремонтирани. В тях освен зона за игри за деца и възрастни, ще има и библиотека. Целта е цялото пространство да се превърне в един модерен квартал на Генуа, отдаващ почит на жертвите на една огромна трагедия и щадящ природата. Кварталът ще бъде туптящо сърце на града, казват представители на архитектурните среди и на общинските власти.
Докато се оформя паркът, временно в района под рухналия „Мост Моранди” беше обособен малък мемориал, наречен „Горичка на паметта”. Горичката е разположена върху дървен кръгъл подиум, наподобяващ на огромна халка. Използваната дървесина за направата му е от повалени дървета от бурята „Вая” в Североизточна Италия през 2018 г. Диаметърът на подиума е 50 метра. Височината на цялата структура е 45 сантиметра и човек може да се качи на нея по стълбички. Широчината на структурата е 6,50 метра. В нея са „вградени” 43 дървесни вида от Средиземноморския район. Бройката отново съвпада с тази на жертвите. „Горичката на паметта” отново е дело на Стефано Боери.
Като цяло изграждането на парка в памет на жертвите на „Моста Моранди” ще струва 88 милиона евро. Властите са деблокирали досега 35 милиона евро от тази сума.
Рухналият преди пет години „Мост Моранди” бе открит официално на 6 септември 1967 г. от тогавашния президент на Италия Джузепе Сарагат. Проектът за него е дело на прочутия италиански инженер Рикардо Моранди, специалист по мостови съоръжения. „Мостът Моранди”, който е висящ мост от вантов тип, преминаваше над река Полчевера и официалното му име беше всъщност „Виадукт Полчевера”. Свързваше генуезките квартали Сампиердарена и Корниляно. Мостът имаше и още две неофициални имена – „Мост Кондоте” от името на фирмата, която го беше построила, и „Бруклинският мост”, защото наподобява на оригиналния Бруклински мост в Ню Йорк, припомня АНСА. „Мостът Моранди” беше дълъг 1182 метра, височината, на която се издигаше пътното платно беше 45 метра и той имаше 3 стълба с ванти, крепящи висящите му участъци – стълбове номер 9, 10 и 11. Тези стълбове-кули бяха високи 90 метра. Структурата на моста беше комплексна – прекомпресиран стамонобетон и обикновен стоманобетон.
През годините „Мостът Моранди” винаги е бил обект на дискусии, припомня АНСА. Налагали са се и сериозни дейности по поддръжката му. „Виадуктът Полчевера” още от началото се оказа проблематичен в различни аспекти”, разказва инженер Антонио Бренчих, асоцииран преподавател по конструкции от стоманобетон към Университета в Генуа.
Според Диего Дзопи, бивш председател на Съюза на архитектите в Генуа, а днес член на Националния съвет на италианските архитекти, основната грешка при проектирането и изграждането на моста е била, че преди 50 години всеки е вярвал във вечността на стоманобетона, а всъщност с течение на времето е станало ясно, че той не е вечен. В случая с „Моста Моранди” архитект Моранди е направил вантите, крепящи висящите участъци на моста от стоманобетон. Но при непрекъснатите вибрации, дължащи се на трафика по моста, който през десетилетията става все по-натоварен, бетонът се напуква и пропуска въздух, който стига до вътрешната метална структура и я корозира. По този начин се губи първоначалната функция на бетона, който трябва да предпазва стоманата. Поради тази причина „Мостът Моранди” винаги е изисквал сериозна поддръжка, която е била много скъпа, допълва експертът. Според него цяла Италия, построена през 50-те и 60-те години на миналия век има спешна нужда от обновяване. Опасността от срутване се подценява. Сградите, построени през онази епоха, вече са на възраст, в която стават рискови, Диего Дзопи, цитиран от АНСА.
През 2011 г. е бил изтогвен доклад относно състоянието на „Моста Моранди”, който е част от автомагистрала А10, която е доста натоварена и свързва Италия с Франция. В доклада се констатира цялостно влошаване на състоянието на моста заради натоварения трафик и се заключава, че той непрекъснато трябва да се поддържа.
Две години по-рано, през 2009 г. в друго изследване, се прокрадва хипотезата за контролирано разрушаване на „Моста Моранди”. Според нея ще са нужни между 8 и 12 месеца, за да бъде разрушено и премахнато напълно съоръжението. За целта временно ще бъдат евакуирани обитателите на блоковете под него. Но при тази хипотеза е било отчетено, че към онзи момент трафикът по моста се е увеличил четирикратно за последните 30 години. Прогнозирало се е, че той ще се увеличи с още 30 процента през идните 30 години. В изследването се отчитало също, че освен с Франция, мостът е част от пътната мрежа, свърваща Италия и с Испания, и евентуалното му контролирано премахване ще породи сериозен риск за автомобилния трафик в целия регион.
Още през 1981 г. самият инженер Моранди говори за влошаване на състоянието на вантите на стълб номер 9 на „Моста Моранди”, като казва, че това се случва по-бързо от предвиденото и че това влияе на стабилността и на сигурността, припомня „Кориере дела сера”. През 1993 г. е укрепен стълб 11, но не и стълбове номер 9 и 10.
На 7 юли миналата година започна делото за рухването на „Моста Моранди”. След дълго разследване подсъдимите се оказаха 59. Те са основно ръководни кадри и технически експерти от компаниите „Аутостраде пер л’Италия” и СПЕА. Сред тях са бившите ръководители на двете компании Джовани Кастелучи и Антонино Галата. "Аутостраде пер л'Италия" е фирма-концесионер, отговаряща за магистралните пътища в страната, а СПЕА е инженерното дружество, натоварено с контрола и поддръжката на пътната мрежа, в това число и на мостовите съоръжения. Очаква се процесът за рухването на моста да продължи до три години.
Двете гореспоменати компании отърваха директен процес срещу тях, защото постигнаха извънсъдебно споразумение, по силата на което да изплатят 30 милиона евро обезщетения за причинените жертви. Повечето от близките на жертвите се съгласиха да получат обезщетения. Само семействата на две от жертвите се отказаха от тази възможност и предпочетоха да са конституирани като граждански страни по делото. Според Ийгъл Посети, председател на Комитета за възпоменание на жертвите на „Моста Моранди” извънсъдебното споразумение не оневинява двете фирми, а напротив потвърждава вината им за трагедията, нищо че в крайна сметка те няма да се явяват на дело и да бъдат осъдени. Отделно магистралният концесионер предостави още около 30 милиона евро на жертвите. Така сумата за обезщетения нарасна до 60 милиона евро. 205-те роднини на жертви, приели да бъдат обезщетени, получиха средно по около 300 000 евро, като в някои случаи някои от жертвите имаха по 10-15 роднини, на които бяха изплатени компенсациите, припомня в. „Република“.
По процеса конституираните граждански страни са 350, сред които физически лица, асоциации, компании. Сред последните са основно фирми от зоната на трагедията. Заради рухването на „Моста Моранди” Генуа се оказа за известно време разделена на две в един обичайно натоварен участък. Бизнес активността на много компании намаля поради тази причина и те понесоха загуби.
Миналия месец за три дни, процесът, който тече по принцип в Генуа, се пренесе в Рим. Целта беше на него да свидетелства Франческо Пизани. Той е в напреднала възраст и здравето му не позволява да стигне до Генуа. Бивш ученик на инженер Моранди е. През 2010 година е бил нает от компанията „Аутостраде пер л’Италиая”, за да изготви проект за обновяване на стълб номер 9 на „Моста Моранди” (стълба, който рухна на 14 август 2008 година). Този проект в крайна сметка така и не е осъществен.
„Мостът Моранди” бе една бомба със закъснител. Всеки можеше да чуе тиктакането на механизма, но никой не знаеше кога ще избухне", заяви миналата година Валтер Котуньо един от прокурорите по делото. Той посочи конкретно компаниите "Аутостраде пер л'Италия" и СПЕА като главни действащи лица в трагедията. Според Котуньо двете компании са си давали сметка за риска от рухване на моста, но са се стискали да финансират дейностите по поддръжка, за да има пари за дивиденти за акционерите.
В тази насока бяха и показанията по време на делото, дадени от Джани Мион, който едно време е бил член на административния съвет на „Аутостраде пер л’Италия” и на холдинга „Атлантия”, контролиран от италианския бизнес клан Бенетон и контролирал на свой ред концесионера на магистралите „Аутостраде пер л’Италия”, приватизиран през 1999 година. Под натиска, породен от трагедията с „Моста Моранди” кланът Бенетон в крайна сметка отстъпи дяла си в "Аутостраде пер л'Италия" на италианската държава през май 2021 година срещу 8 милиарда евро. На съдебно заседание по процеса, през май Джани Мион заяви, че е предупредил ръководството на „Аутостраде пер л’Италия” и на СПЕА през 2010 г. за първоначален дефект на „Моста Моранди” и е настоял за външна оценка за сертифициране на годността на съоръжението. Било му отговорено, че двете фирми ще си направят самосертифициране, вместо да се доверят на външен оценител.
Едва през 2015 г. „Аутостраде пер л’Италия” поръчва на СПЕА да изготви проект за комплексно укрепване на моста. Две години по-късно СПЕА предупреждава за деформации на вантите на стълб номер 9 и препоръчва той да е под постоянно наблюдение. Същата година в края на октомври магистралният концесионер иска от министерството на инфраструктурата разрешение за извършване на ремонтни дейности на моста. Едва на 11 юни през 2018 г. министерството издава указ, с който одобрява проекта за интервенция на моста. Това е само два месеца преди трагедията, отбелязва „Кориере дела сера”.
Междувременно през февруари 2018 г. в протокол от заседание в министерството на инфраструктурата се посочва, че корозията на стълбове номер 9 и 10 на моста са предизвикали редуциране с до 20 процента на металните кабели във вантите. Министерството е знаело за рисковете, написа след трагедията сп. „Еспресо”, публикувайки въпросния документ.
Констатацията на следователите, извършили разследването за причините за рухването на моста, пък гласеше: „Между откриването на съоръжението през 1967 г. и рухването му през 2018 г., тоест 51 години по-късно, не са били извършвани и минимални интервенции за поддръжка, за да бъде укрепен стълб номер 9 на моста, рухнал в деня на драмата".
Разрушаването на „Моста Морадни” сред частичното му срутване беше една сложна и скъпа многоетапна операция, включваща контролирани взривове, която приключи на 28 юни 2019 г.
Сега на мястото на „Моста Моранди се издига ново съоръжение. Това е мостът "Сан Джорджо". Проектът за него беше дар за Генуа от световноизвестния архитект Ренцо Пиано, който е роден в града. Новият мост бе построен в периода 2019-2020 г. от компаниите "Итал фер", "Финкантиери" и "Уибилд". Официално съоръжението бе открито на 4 август 2020 г., като на церемонията присъстваха президентът на Италия Серджо Матарела, ръководството на парламента, тогавашният премиер Джузепе Конте, управата на град Генуа и областната управа на Лигурия, където се намира Генуа. Новият мост отново е част от магистрала А10. Издига се на 45 метра височина, широчината му е близо 31 метра, а дължината 1067 метра. Мостът е с класическа структура - пътно платно върху колони (общо 18), а материалът е стоманобетон.
За кратко миналия декември за „Моста Моранди” се заговори и във връзка с разследване срещу калабрийската мафия Ндрангета. Прехващане на телефонни разговори между мафиотски босове извадило наяве разговор от март 2020 г., в който се споменавало за жълт хладилен камион, паднал при рухването на моста, в който имало 900 килограма хашиш, които трябвало да бъдат прибрани от мафиотите по някакъв начин, писаха италиански издания. Подслушването на телефонните разговори доведе тогава до ареста на близо 80 души. Но разследващите трагедията с „Моста Моранди” припомниха, че сред пострадалите при рухването превозни средства е имало само три камиона, от които нито един не е бил жълт хладилен камион, за който медиите казаха, че се е говорело в разговора между мафиотите. Така че спекулацията, че може да има мафиотска следа в срутването на моста рухна набързо.
/ГГ/
news.modal.text
