Италианският политически пейзаж претърпя радикална промяна през уикенда. На 15 юли националното събрание на десноцентристката партия "Форца Италия" избра италианския външен министър Антонио Таяни за партиен лидер. Постът бе вакантен от повече от месец, след като на 12 юни основателят на партията и неин единствен лидер Силвио Берлускони почина на 86-годишна възраст.
Изборът на Таяни е временно решение до партийния конгрес на „Форца Италия”, който ще се проведе догодина, най-вероятно преди изборите за Европейски парламент, насрочени за пролетта. На него ще бъде избран истинският нов партиен лидер.
Заседанието на партийното национално събрание на 15 юли протече като възпоменание за Берлускони. През цялото време неговото име не престана да се споменава от делегатите. Самият Таяни отдаде почит на "бащата" на "Форца Италия". Бе решено да се промени партийното лого, така че в него да фигурира и ликът на партийния основател. Ще има промяна и в текста на партийния устав и навсякъде, където се говори за партиен председател, терминът ще бъде заменен с партиен секретар, защото оттук нататък партията си остава само с един председател и това е нейният основател Берлускони, а всички останали лидери ще бъдат с титлата "секретар".
Изборът на Таяни не изненада никого. Самият той обаче до последно не се възприемаше като предопределен за лидерския пост. Таяни освен това напомня сега, че е временно на лидерския партиен пост до конгреса догодина. Той не изключва варианта дотогава да се откроят нови фигури в партията, които да се покажат като достойни за приемници на Берлускони.
Антонио Таяни е най-разпознаваемата в международен план личност от „Форца Италия”. Той е роден на 4 август 1953 г. в Рим. Завършва право в университета "Сапиенца" в столицата на Италия. Посещавал е военен курс за специализация в областта на противовъздушната отбрана в Борго Пиаве в областта Лацио и в даден момент е бил диспечер в радарна база в Сан Джовани Театрино.
Работи първоначално като журналист в изданията "Сетиманале" и "Джорнале". Работил е в новините на телевизия РАИ Уно. Бил е специален пратеник в Ливан, СССР, Сомалия.
В политиката влиза като член на Младежкия монархически фронт. През 1994 г. е един от съоснователите на "Форца Италия" на Силвио Берлускони. Става партиен координатор за областта Лацио. Същата година става депутат в италианския парламент. После става и говорител в първото правителство на Берлускони. През същата година се явява и като партиен кандидат на изборите за Европейски парламент и започна и политическа кариера на европейско ниво. По време на тази еврокариера той е евродепутат от 1994 г. до 2022 година. От май 2008 г. до юли 2014 г. е заместник-председател на Европейската комисия при председателството на Жозе Мануел Барозу. От юни 2008 г. до февруари 2010 г. в състава на същата ЕК той е първо еврокомисар за транспорта, а после от 2010 г. до 2014 г. е еврокомисар за предприемачеството и индустрията. От 2014 г. до 2017 г. е заместник-председател на ЕП. От 2017 г. до 2019 г. е председател на ЕП. Сега е и един от заместник-председателите на Европейската народна партия. Паралелно с това на национално ниво той е депутат в италианския парламент, от 2018 г. е заместник-председател и национален координатор на "Форца Италия", а от октомври миналата година е и вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Джорджа Мелони, лидерката на крайнодясната партия "Италиански братя".
В последните години именно на Таяни се падаше нелеката задача във "Форца Италия" да внася някои пояснения по спорните изказвания на Берлускони, свързани с Русия, с Владимир Путин, с Володимир Зеленски или с ролята на Запада във войната на Русия срещу Украйна. Именно Таяни трябваше да изтъква, че думите на Берлускони са били извадени от контекста, че партийният лидер не оправдава войната на Путин в Украйна и че иска постигане на мир. Таяни трябваше да преповтаря и евроатлантическата непоколебимост на "Форца Италия" след всяка възприемана като проруска и пропутинска изцепка на Берлускони, породила полемика и критики в ЕНП или в Киев. В даден момент дори миналата есен се говореше, че Таяни може да се размине с поста на външен министър именно заради изказванията на Берлускони, но в крайна сметка Мелони реши да гласува доверие на Таяни и го избра за дипломат номер едно на Италия.
Като външен министър Таяни много често преповтаряше през тези девет месеца на власт на кабинета на Мелони нейните позиции по редица въпроси. Той бе един от отявлените критици на руската агресия в Украйна, призоваваше за постигане на мир според условията, поставени от Киев, говореше за общ план за подпомагане на страните на произход и транзит на незаконната миграция към ЕС, обявяваше се за европейска перспектива за Западните Балкани. Относно Китай Таяни се обявяваше срещу настъплението на Пекин на африканския континент, но и разглеждаше Пекин като възможен посредник за намиране на изход от украинската криза, като същевременно предупреждаваше, че Китай не трябва да доставя оръжия на Русия. А относно участието на Италия в китайския мащабен инвестиционен план "Един пояс, един път" той се изказваше на няколко пъти скептично, че страната му не е спечелила нищо от това участие точно в момент, в който Джорджа Мелони обмисля дали Италия да прекрати догодина присъединяването си към китайската инициатива. Очаква се всички тези позиции Таяни да продължи да защитава и сега като партиен лидер.
Но основната му задача ще бъде да върне доверието във "Форца Италия" в навечерието на евроизборите. Едно време съставила четири правителства, в последното десетилетие партията, оглавявана само и единствено от харизматичния Берлускони, загуби привлекателност. До голяма степен причината за това беше именно лидерството на Берлускони, белязано от съдебни неволи и секс скандали, опетнили репутацията както на партийния лидер, така и на неговата формация. С напредването на възрастта на Берлускони партията показа и неспособност да достигне до младите в Италия, предпочитащи формации, оглавявани от по-млади лидери, като например "Италиански братя" на Мелони, или Демократическата партия на Ели Шлайн. Партийните лидерки на тези две формации ловко боравят с новите технологии, за да достигнат до младите избиратели, докато Берлускони едва в последните години преди смъртта си откри младежките социални мрежи като ТикТок и се опита да зариби в тях нови последователи, но опитът му не се увенча с успех. Мнозина последователи на партията не й простиха и решението да се включи в голямата коалиция на Марио Драги заедно с нейните основни естествени политически опоненти - Демократическата партия и "Движение 5 звезди". На последните парламентарни избори "Форца Италия" постигна незавиден резултат – под 9 процента. А едно време постиженията й бяха двуцифрени. Според данни от първата половина на юли на социологическите агенции Супертрендмедия, Ессе Ву Джи, Ипсос и Куорум "Форца Италия" има около 7 процента. За много кратко през юни, след смъртта на Берлускони рейтингът на партията превиши 11 процента, но последва рязък спад, което показва, че проблемите й са сериозни.
Таяни обаче няма харизмата на Берлускони и си остава в сянката на премиерката Мелони, така че задачата му на партиен лидер, който се опитва да увеличи партийния рейтинг, ще бъде трудна.
Освен това партията има над 90 милиона евро дългове към клана Берлускони и не се знае дали това няма да превърне най-голямата дъщеря на Берлускони и шефката на семейния холдинг "Фининвест" – Марина, в задкулисен партиен лидер, от който да зависят политиките, водени от Таяни.
Изборът на Таяни начело на "Форца Италия" стана броени дни, след като бе отворено завещанието на Берлускони и се разбра кои са неговите основни финансови наследници. Съгласно завещанието двете деца на Берлускони от първия му брак – Марина и Пиер Силвио поучават заедно контролния пакет акции във "Фининвест". Общо те имат 53 процента от акциите, а трите деца на Берлускони от втория му брак – Барбара, Елеонора и Луиджи, ще държат останалата част от акциите. Завещанието оставя и 100 милиона евро на последната спътница в живота на Берлускони – депутатката от "Форца Италия" Марта Фашина. Съгласно волята на милиардера тя получава и възможността да обитава имението на Берлускони в Аркоре край Милано.
Малко след като като медиите в Италия оповестиха как се разпределя имуществото на Берлускони, италианският сайт "Дагоспия" написа, че децата на Берлускони дали срок от 90 дни на Фашина да напусне имението в Аркоре. Там Фашина сега живее с членове на семейството си. Според започнати източници децата на Берлускони искали имението да остане само за тях. В него, в семейната гробница, е урната с праха на Берлускони. Децата на милиардера били склонни за Фашина да останат 100 милиона евро, но не и тя да се шири в семейния имот. А според някои източници децата на Берлускони дори обмисляли да поискат намаляване на сумата от 100 милиона евро, оставена от него на младата дама. Източници близки до партия "Форца Италия" казват, че сега е започнала нова фаза и Фашина не може да очаква тя да продължи да бъде на първо място, както едно време беше на първо място в живота на Берлускони. Източници от клана Берлускони обаче казват, че тези информации са неверни. Те припомнят, че на траурната церемония за Берлускони в Миланската катедрала Марта Фашина и Марина Берлускони се държаха за ръка, което показвало отличните отношения между двете. Източниците допълват, че отношения между всички деца на Берлускони и Фашина били отлични.
В даден момент в периода между смъртта на Берлускони и избора на Таяни за нов партиен лидер името на Марта Фашина се споменаваше и във връзка с евентуална нейна роля в политиката. На два пъти самият Таяни припомни, че Фашина няма нужда от специална роля в партията, тъй като тя вече я заема – тя е депутат в долната камара на италианския парламент. Фашина би могла да реши да се кандидатира и на евроизборите догодина. Тя е тази, която ще трябва да решава каква роля в политиката би искала да има, казват и други партийни представители. Самата Фашина досега не е направила никакви изявления.
Тези дни италиански издания съобщиха, че в последните месеци от живота на Берлускони Марта Фашина заедно с трима нейни партийни приближени – младите депутати Тулио Феранте, Стефано Бенини и Алесандро Сорте – се опитали да извършат вътрешнопартиен преврат и да поемат контрола върху партийните структури. Четиримата са се спрели само защото здравословното състояние на Берлускони рязко се влошило. След кончината на Берлускони, когато се заговори, че „Форца Италия” може да се разпадне и нейните членове да избягат в партията на Мелони, в дясната партия "Лига" на Матео Салвини или в центристки формации, италиански медии съобщиха, че Марина Берлускони и премиерката Джорджа Мелони са сключили пакт, според който да се запази статуквото. Мелони нямало да се опитва да привлича членове на "Форца Италия", а Марина щяла да гарантира безусловната партийна подкрепа за правителството. Според италиански медии съгласно този пакт Марта Фашина нямало да има никаква роля в решаване на съдбата на правителството и съответно в йерархията на "Форца Италия". Това са само слухове. Те не дават отговор на въпроса дали младата Марта Фашина би се задоволила само с ролята на получател на 100 милиона евро от Берлускони.
Фашина е родена на 9 януари 1990 г. в Мелито ди Порто Салво в областта Калабрия. Прекарала е детството си в Портичи в района на Неапол. Завършва университета "Сапиенца" в Рим, като се дипломира по специалностите литература и философия. Като по-млада е била модел и участвала в конкурси за красота, някои от които е печелила. Преди да влезе в света на политиката Фашина, подобно и на Джорджа Мелони и на Антонио Таяни, е работила като журналист. Тя е била сътрудник на редица издания, сред които и "Джорнале". После става част от пиар екипа на футболния клуб "Милан", преди време собственост на Берлускони. Кариерата на Фашина в политиката започва преди 10 години, когато става член на "Форца Италия" и участва в местните избори в Портичи. Пет години по-късно е избрана за депутат в парламента. Влиза в комисията по отбраната в долната парламентарна камара. Отговаря по въпросите на отбраната и сигурността в парламентарната група на "Форца Италия". Миналата година бе преизбрана за депутат. Според данни на портала "Оупънпарламенто", който следи участието на италиански депутати в гласуванията в пленарната зала, Фашина е отсъствала от близо 75 процента от пленарните вотове.
През 2020 г. Фашина стана партньорка в живота на Берлускони. През март 2022 г. двамата сключиха символичен брак на пищна церемония, която имаше всички атрибути на сватба – булчинска рокля, многоетажна торта, видни гости, музика и танци, размяна на халки, вричане във вечна вярност – но която няма никаква юридическа валидност.
Дали сега Марта Фашина ще стане онова лице във "Форца Италия", което би могло да породи интереса сред младите избиратели, предстои да се види. И ще допусне ли Антонио Таяни Фашина да отправя предизвикателства пред неговото партийно лидерство?
И докато се решаваше бъдещето на "Форца Италия" в ерата след Берлускони, изданията "Арт нюзпейпър" и "Артрибуне" съобщиха, че децата на Берлускони имат планове вилата "Сан Мартино" в Аркоре да се превърне в Музей на Силвио Берлускони. Там ще бъдат изложени всички произведения на изкуството от неговата богата колекция, но ще се проследи и пътят в политиката и бизнеса на милиардера. В някои от залите на бъдещия музей ще звучи и гласът на Берлускони, така както е запечатан той на записите на много негови политически изявления.
/ПТА/
news.modal.text
