site.btaПреразпределителните плащания не противопоставят едрите с малките земеползватели, смята министър Димитър Греков
BOBSTH 16:05:00 31-03-2014
NZ1604BO.004
Димитър Греков - интервю /и видео/
Преразпределителните плащания не
противопоставят едрите с малките
земеползватели, смята министър Димитър Греков
София, 31 март /Людмила Спасова, БТА/
Няма опасност и не бих искал да противопоставям едрите с
малките земеползватели с новите преразпределителни плащания,
казва в интервю за БТА министърът на земеделието и храните проф.
Димитър Греков.
По думите му те с нищо не биха накърнили онова, което е
създадено от по-едрите производители, напротив. С
преразпределителните плащания ще дадем стимул на по-малките,
както и на недофинансираните и уязвими сектори в земеделието,
смята министърът.
Следва пълният текст на интервюто.
- Въпрос: Многократно в изявленията си посочвате като
приоритет в политиката на МЗХ за следващия програмен период
2014-2020 г. подкрепата за малките ферми и дребните стопанства.
Друг Ваш приоритет са "няколкото недофинансирани и уязвими
сектори"? Как точно ще се погрижите за това?
- Отговор: Действително малките ферми са много важен проблем
за развитието на българското земеделие. Това, което е направено
досега, не трябва да се отрича. През последните 23 години
българското земеделие направи такава крачка, която сигурен съм,
няма да направи и през следващите 23 години.
През следващия програмен период - от 2015 год., основно за
няколкото недофинансирани отрасли като животновъдството,
зеленчукопроизводството - полско и оранжерийно, трайните
насаждения и лозята, трябва да се отдели от преразпределителното
плащане. На земеделските производители не са им необходими само
средства, те се нуждаят от нормални условия както за
отглеждането на животните, така и за стопанисването на земята.
Днешната кръгла маса в БТА по темата "Проблеми и перспективи
пред земеползването в България" е изключително актуална и по
въпрос, който е трябвало да се реши много по-рано.
- Защо според Вас с въвеждането на преразпределителните
плащания субсидиите стават по-справедливи?
- Досега преразпределителните плащания бяха само за 3,5
процента, а за преходната 2014 г. - те са 6,5 на сто. За
следващия период стават 13 процента, което е доста по-високо.
Отделно от това за протеинови култури ще се дават 2 процента.
Тези средства, които ще се отделят, ще отидат именно при
изоставените от предишни години отрасли. Затова, убеден съм, те
ще бъдат малък стимул за тях.
- Споделяте ли опасенията на едрите зърнопроизводители, че
със смяната на системата на плащане ще се стимулира изкуственото
раздробяване на земеделските земя с цел да се вземат повече
субсидии, и че това е форма на "наливане на пари и в "сивата
икономика"?
- Точно обратното се цели с това преразпределително плащане,
предвиждащо за първите 300 дка да се получава завишено
подпомагане, както и подпомагането на малките ферми.
Първото условие, което ще залегне в това ново
разпределение, е подпомаганите да бъдат регистрирани земеделски
производители, да си плащат данъчния пакет от осигуровки. Така
че голяма част от тези средства - чийто размер около 1250 евро е
изключително малък - не може да помогне на един земеделски
производител да стартира. Това може само да му позволи да
просъществува, да излезе от сивия сектор, да бъде
здравноосигурен, да се води в регистрите на МЗХ и в различните
производства. Така държавата в лицето на МЗХ ще има точна
представа за хората, които се занимават с тези производства, за
да осигури помощта към тях.
Няма опасност и не бих искал да противопоставям едрите с
малките земеползватели. Те с нищо не биха накърнили онова, което
е създадено от по-едрите производители, напротив.
- Сред обявените от Вас приоритети беше и възстановяването
на хидромелиоративната система, изграждането на нови и
по-модерни съоръжения, защото едва 10 на сто от напоителната
система на страната е запазена. Докъде стигнаха усилията Ви в
тази посока?
- Не напразно това е определено като приоритет и в
програмата на правителството. Не само климатичните промени ще
наложат да ползваме напоителните системи и съоръженията за
повишаването на добивите, но и ще решим и големия проблем с
добива на повече продукция и по-високите добиви. Част от
системите са унищожени в съществуващите кадастрални карти като
съоръжения - проблем, който ще се свърже и с основния проблем за
комасацията на земята, разискван на днешната кръгла маса в БТА.
Като правителство нашата цел е големите водоснабдителни
канали да достигнат до големите площи, без да имаме проблеми със
собствеността. Категорично заявявам, че това няма да попречи на
собствеността на хората. Поливните системи така ще бъдат
структурирани, че да не пречат на земеползването.
- Голяма част от българските фермери все още нямат яснота за
отделните програми и форми на подпомагане. Друг голям проблем е
този с изготвянето на проекти по различните мерки. Много фирми
печелят от това на "гърба" на фермерите, като не винаги са
коректни в изготвянето на проектите.
Създаде се една специална гилдия, която се нарича
консултанти, изземваща и употребяваща голяма част от средствата
на българските земеделски производители. Какви мерки ще
предприемете в тази посока?
- Въпросът с консултантския бизнес е изключително актуален.
Ако в предишния период консултантите бяха необходими, защото
земеделските производители не бяха готови да усвояват
европейските средства, сега българският производител не е
същият. Хората, които се занимават със земеделско производство,
са изключително грамотни и могат сами да се справят. Не на
всички обаче им е било възможно да получат това образование и
компетентност, което налага все още ползване на консултантски
услуги. За съжаление обаче ще трябва да намалим средствата за
тези услуги и повечето от средствата да отиват именно при
земеделските производители.
С агенцията за подпомагане на младите фермери и за съвети в
земеделието ще се стремим - обединявайки ги в областни дирекции
по земеделие и на по-ниско ниво - в общинските служби - да се
изготвят проекти, които успешно да се реализират.
ПРСР в новия програмен период ще бъде насочена не само към
устойчивото развитие на българското земеделие, но и към новите
подотрасли и отрасли, забравени във времето. От края на май до
септември ще имаме новите мерки по ПРСР, които ще бъдат насочени
към типичното и традиционно българско земеделско производство.
- На дневен ред излиза и един стар проблем, свързан със
зеленчукопроизводството. Скоро ще дойде сезонът и ще ни залеят
домати и краставици от Гърция и от Македония, които са
субсидирани и по-евтини, а родните производители ще изхвърлят
продукцията си. Има ли и за този стар проблем някакви ново
решение?
- Проблемът наистина е стар и досега не е направено много за
решаването му. Една стъпка в тази посока сме направили миналата
година. Свързана е със създаването на митнически инспектори,
които да следят придружаващата документация на вноса - кой
произвежда, до кого е доставката и т. н. Отделно БАБХ следи за
качеството и сертификатите на животинската и земеделската
продукция, които трябва да са изрядни. Това, за което работим и
би разрешило проблема, е да накараме нашите
зеленчукопроизводители да се сдружават. Успяхме да се договорим
с търговските вериги да приемат българската продукция, на -
подчертавам - определени обединени и сдружени български
производители. Защото малките производители - с малкото
количество с неидентифициран произход и опаковка - не могат да
се появят в една международна верига, която предоставя стоката
си не само у нас, а и навън.
Затова моят призив към българските производители е да се
сдружават, както и да създават борси за предлагане на
продукцията си директно на пазара.
- Наближават Великденските празници и по традиция питаме
министъра: Ще има ли на пазара у нас достатъчно българско
качествено месо и яйца и козунаци, и на какви цени трябва да
бъдат те?
- Ще има достатъчно количество българско, изключително
качествено и вкусно агнешко месо, яйца с гарантиран произход, а
предполагам - и добри козунаци. За цената обаче пазарът определя
каква да бъде тя - както от търсенето, така и от предлагането.
Подчертавам отново обаче - има достатъчно българско месо, и
призовавам да избираме българската продукция, което ще стимулира
в известна степен и земеделските производители, гарантиращи
своето качество.
* * *
Интервюто с министър Греков може да бъде "изтеглено" от
сайта на БТА: http://www.bta.bg/bg/video.
/НЗ/
NZ1604BO.004
Димитър Греков - интервю /и видео/
Преразпределителните плащания не
противопоставят едрите с малките
земеползватели, смята министър Димитър Греков
София, 31 март /Людмила Спасова, БТА/
Няма опасност и не бих искал да противопоставям едрите с
малките земеползватели с новите преразпределителни плащания,
казва в интервю за БТА министърът на земеделието и храните проф.
Димитър Греков.
По думите му те с нищо не биха накърнили онова, което е
създадено от по-едрите производители, напротив. С
преразпределителните плащания ще дадем стимул на по-малките,
както и на недофинансираните и уязвими сектори в земеделието,
смята министърът.
Следва пълният текст на интервюто.
- Въпрос: Многократно в изявленията си посочвате като
приоритет в политиката на МЗХ за следващия програмен период
2014-2020 г. подкрепата за малките ферми и дребните стопанства.
Друг Ваш приоритет са "няколкото недофинансирани и уязвими
сектори"? Как точно ще се погрижите за това?
- Отговор: Действително малките ферми са много важен проблем
за развитието на българското земеделие. Това, което е направено
досега, не трябва да се отрича. През последните 23 години
българското земеделие направи такава крачка, която сигурен съм,
няма да направи и през следващите 23 години.
През следващия програмен период - от 2015 год., основно за
няколкото недофинансирани отрасли като животновъдството,
зеленчукопроизводството - полско и оранжерийно, трайните
насаждения и лозята, трябва да се отдели от преразпределителното
плащане. На земеделските производители не са им необходими само
средства, те се нуждаят от нормални условия както за
отглеждането на животните, така и за стопанисването на земята.
Днешната кръгла маса в БТА по темата "Проблеми и перспективи
пред земеползването в България" е изключително актуална и по
въпрос, който е трябвало да се реши много по-рано.
- Защо според Вас с въвеждането на преразпределителните
плащания субсидиите стават по-справедливи?
- Досега преразпределителните плащания бяха само за 3,5
процента, а за преходната 2014 г. - те са 6,5 на сто. За
следващия период стават 13 процента, което е доста по-високо.
Отделно от това за протеинови култури ще се дават 2 процента.
Тези средства, които ще се отделят, ще отидат именно при
изоставените от предишни години отрасли. Затова, убеден съм, те
ще бъдат малък стимул за тях.
- Споделяте ли опасенията на едрите зърнопроизводители, че
със смяната на системата на плащане ще се стимулира изкуственото
раздробяване на земеделските земя с цел да се вземат повече
субсидии, и че това е форма на "наливане на пари и в "сивата
икономика"?
- Точно обратното се цели с това преразпределително плащане,
предвиждащо за първите 300 дка да се получава завишено
подпомагане, както и подпомагането на малките ферми.
Първото условие, което ще залегне в това ново
разпределение, е подпомаганите да бъдат регистрирани земеделски
производители, да си плащат данъчния пакет от осигуровки. Така
че голяма част от тези средства - чийто размер около 1250 евро е
изключително малък - не може да помогне на един земеделски
производител да стартира. Това може само да му позволи да
просъществува, да излезе от сивия сектор, да бъде
здравноосигурен, да се води в регистрите на МЗХ и в различните
производства. Така държавата в лицето на МЗХ ще има точна
представа за хората, които се занимават с тези производства, за
да осигури помощта към тях.
Няма опасност и не бих искал да противопоставям едрите с
малките земеползватели. Те с нищо не биха накърнили онова, което
е създадено от по-едрите производители, напротив.
- Сред обявените от Вас приоритети беше и възстановяването
на хидромелиоративната система, изграждането на нови и
по-модерни съоръжения, защото едва 10 на сто от напоителната
система на страната е запазена. Докъде стигнаха усилията Ви в
тази посока?
- Не напразно това е определено като приоритет и в
програмата на правителството. Не само климатичните промени ще
наложат да ползваме напоителните системи и съоръженията за
повишаването на добивите, но и ще решим и големия проблем с
добива на повече продукция и по-високите добиви. Част от
системите са унищожени в съществуващите кадастрални карти като
съоръжения - проблем, който ще се свърже и с основния проблем за
комасацията на земята, разискван на днешната кръгла маса в БТА.
Като правителство нашата цел е големите водоснабдителни
канали да достигнат до големите площи, без да имаме проблеми със
собствеността. Категорично заявявам, че това няма да попречи на
собствеността на хората. Поливните системи така ще бъдат
структурирани, че да не пречат на земеползването.
- Голяма част от българските фермери все още нямат яснота за
отделните програми и форми на подпомагане. Друг голям проблем е
този с изготвянето на проекти по различните мерки. Много фирми
печелят от това на "гърба" на фермерите, като не винаги са
коректни в изготвянето на проектите.
Създаде се една специална гилдия, която се нарича
консултанти, изземваща и употребяваща голяма част от средствата
на българските земеделски производители. Какви мерки ще
предприемете в тази посока?
- Въпросът с консултантския бизнес е изключително актуален.
Ако в предишния период консултантите бяха необходими, защото
земеделските производители не бяха готови да усвояват
европейските средства, сега българският производител не е
същият. Хората, които се занимават със земеделско производство,
са изключително грамотни и могат сами да се справят. Не на
всички обаче им е било възможно да получат това образование и
компетентност, което налага все още ползване на консултантски
услуги. За съжаление обаче ще трябва да намалим средствата за
тези услуги и повечето от средствата да отиват именно при
земеделските производители.
С агенцията за подпомагане на младите фермери и за съвети в
земеделието ще се стремим - обединявайки ги в областни дирекции
по земеделие и на по-ниско ниво - в общинските служби - да се
изготвят проекти, които успешно да се реализират.
ПРСР в новия програмен период ще бъде насочена не само към
устойчивото развитие на българското земеделие, но и към новите
подотрасли и отрасли, забравени във времето. От края на май до
септември ще имаме новите мерки по ПРСР, които ще бъдат насочени
към типичното и традиционно българско земеделско производство.
- На дневен ред излиза и един стар проблем, свързан със
зеленчукопроизводството. Скоро ще дойде сезонът и ще ни залеят
домати и краставици от Гърция и от Македония, които са
субсидирани и по-евтини, а родните производители ще изхвърлят
продукцията си. Има ли и за този стар проблем някакви ново
решение?
- Проблемът наистина е стар и досега не е направено много за
решаването му. Една стъпка в тази посока сме направили миналата
година. Свързана е със създаването на митнически инспектори,
които да следят придружаващата документация на вноса - кой
произвежда, до кого е доставката и т. н. Отделно БАБХ следи за
качеството и сертификатите на животинската и земеделската
продукция, които трябва да са изрядни. Това, за което работим и
би разрешило проблема, е да накараме нашите
зеленчукопроизводители да се сдружават. Успяхме да се договорим
с търговските вериги да приемат българската продукция, на -
подчертавам - определени обединени и сдружени български
производители. Защото малките производители - с малкото
количество с неидентифициран произход и опаковка - не могат да
се появят в една международна верига, която предоставя стоката
си не само у нас, а и навън.
Затова моят призив към българските производители е да се
сдружават, както и да създават борси за предлагане на
продукцията си директно на пазара.
- Наближават Великденските празници и по традиция питаме
министъра: Ще има ли на пазара у нас достатъчно българско
качествено месо и яйца и козунаци, и на какви цени трябва да
бъдат те?
- Ще има достатъчно количество българско, изключително
качествено и вкусно агнешко месо, яйца с гарантиран произход, а
предполагам - и добри козунаци. За цената обаче пазарът определя
каква да бъде тя - както от търсенето, така и от предлагането.
Подчертавам отново обаче - има достатъчно българско месо, и
призовавам да избираме българската продукция, което ще стимулира
в известна степен и земеделските производители, гарантиращи
своето качество.
* * *
Интервюто с министър Греков може да бъде "изтеглено" от
сайта на БТА: http://www.bta.bg/bg/video.
/НЗ/
news.modal.header
news.modal.text