site.btaБългария е на прага да стане световен лидер в областта на безболезнените гинекологични операции и в предизвестяването на земетресения

С две изобретения България е на прага да стане световен лидер в областта на безболезнените гинекологични операции и в предизвестяването на земетресения, свлачища и срутища.

Изобретателството е едно особено състояние на духа и на въображението, тези качества не се придобиват и усвояват с учене, те са в резултат на критично отношение към известните природни закони, готовите инженерно-технически решения, търсене на по-ефективно устройство, разказа пред БТА проф. д-р Сия Лозанова. Изобретенията й намират приложение в областта на медицината, при безконтактната автоматика и метрологията, във военното дело и борбата с тероризма. Няма истина от последна инстанция и инженерно решение, което да е най-доброто, смята българският изобретател.

Хелият, който облекчава болката

Проф. д-р Сия Лозанова работи активно в момента по две направления. Първото е в областта на роботизираната минимално инвазивна хирургия на детеродните органи. Става дума за областта роботизирани системи с изкуствен интелект, обясни ученият, чието изобретателско решение облекчава жените при подобни операции. Проф. Лозанова каза, че досега при отстраняването на тумор в матката тя се запълва с въглероден диоксид при ниско налягане, за да има добра видимост на подлежащата на отстраняване малформация. Проблемът обаче се появява след това, обясни ученият, като посочи, че в органа средата е водна, а въглеродният диоксид влиза в реакция с водата и предизвиква т.нар. ефект на лимонадата и това предизвиква силна болка. Решението на проблема идва с откритието, че въглеродният диоксид може да бъде заменен с газообразен хелий, който химически и биологично е неактивен и с него по време на операцията ще се запълва матката и така се решават проблемите с нетърпимите болки, обясни ученият. Проф. Лозанова каза, че всеки момент се очаква получаването на патента и приложението му ще е в роботизираната хирургия за целите на гинекологията. Тя изтъкна подкрепата от академик Григор Горчев от Медицинския университет в Плевен по изобретателския проект, който до година и половина-две ще започне ефективно да се прилага.

Земетресенията могат да се прогнозират

Друго направление, по което проф. Лозанова работи, е свързано с откритието, че скалните и бетонните структури при налягане изпускат в пространството микрочастици, като колкото по-висока е деформацията, толкова повече са тези микрофракции. Преди макроразрушението на скалните и бетонните структури концентрацията на генерираните микрофракции драстично нараства, обясни ученият и допълни, че този ефект е бил предпоставка да се конструират иновативни роботизирани платформи, устройства и технологии от ново поколение. По този начин постоянният мониторинг за микрочастиците служи за оповестяване и прогнозиране на предаварийни и аварийни прояви в критичната инфраструктура. Приложението е в областта на минната промишленост, в сеизмично активните райони, строителството, своевременното предотвратяване на свлачищата и срутищата. Проф. Лозанова каза, че са подадени повече от десет заявки за патенти за изобретения, свързани с това откритие. Най-широк отзвук получава възможността да се прогнозират сеизмични процеси, което ще стане чрез специално устройство. То ще предава критичните данни до съответните контролни центрове в страната, които наблюдават тези процеси. До две години се очаква да бъде създаден прототип на устройство, което може да се монтира в сондажи в тектонските плочи в сеизмично активните региони, мостовете, виадуктите, язовирните стени, в големи енергийни съоръжения, в строителството - за контрол на устойчивостта на високите сгради и за своевременно установяване на предразрушителните състояния, както и при свлачища и срутища. Планира се инвеститори да са български компании от областта на машиностроенето и електрониката.

Изобретателската дейност

Изобретенията на проф. д-р Сия Лозанова представляват пробив във високите технологии. Към момента те са около стотина, а името на проф. Лозанова е вписано в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България" на 18 октомври 2012 г.

Най-съдържателните резултати в работата ми като учен са тези, които подлежат на експериментална проверка и значителна част от времето ми е свързано с изучаването и приложението на нов клас елементи за преобразуването на магнитното поле и температурата в електричен сигнал, разказа ученият. С екипа си проф. Лозанова е създала нови модификации микросензори на Хол, които детектират магнитно поле, успоредно на тяхната равнина. Този клас полупроводникови компоненти се изследва в сътрудничество с учени от Фрайбург, Германия, и в частност с германския учен Оливер Паул.

Доминиращата част от изобретенията на проф. Лозанова са в обхвата на сензориката на Хол и приложението им в роботиката. Става дума за индустриалните роботи - за "очувствяването им", за ориентацията им в пространството.

Проф. Лозанова е родена в София, завършва със златен медал Софийската математическа гимназия. Някак лесно ми се отдаваха точните науки, вероятно не без значение е, че родителите ми са инженери, което определя насочеността ми към математиката, разказва проф. Лозанова. От малка тя реди конструктори или решава задачи от сборници за различни олимпиади. Проф. Лозанова е възпитаник на Техническия университет в София със специалност "Инженер по електроника и автоматика". След това прави докторантура в Института по роботика към БАН, като дисертацията й е в областта на сензориката на магнитното поле и от този период са и първите й изобретения, стимулирането за които е било от научния ръководител на проф. Лозанова – академик Чавдар Руменин. По-късно в Института по роботика ученият става доцент, а после и професор. Тя е била ръководител на пет защитили докторанта.

Науката е паралелен свят

Научните ми резултати са ставали по естествен път - при целенасочено обсъждане на нерешени проблеми или когато най-малко ги очакваш, разказва ученият за пътя си до изобретенията. Науката е паралелен свят, в който или попадаш с желание за посрещане на предизвикателствата, или оставаш извън неговите тайни, допълни проф. Лозанова.

Според нея България има потенциал да стане лидер в областта на роботиката, но това, което затруднява този процес, е отсъствието на подходящи предприятия в областта на високоточното машиностроене. Роботиката и изкуственият интелект са ключовите технологии на бъдещето и колкото по-активно България се адаптира към този факт, толкова по-бързо ще дръпне напред нашата икономика, коментира проф. Лозанова. Тя напомни, че в миналото България е била шеста в света в индустриалната роботика, като изтъкна, че вече в България развитието на роботиката е държавна политика и финансирането става все по-съществено.

Интервюто с проф. д-р Сия Лозанова е направено в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на Република България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга" на Патентното ведомство българи, така и дейността на Патентното ведомство.