Проф. Божидар Чорбанов - изобретателят, който работи в областта на биоорганичната химия

site.btaБългарин има идея за решаване на проблема с прехрана на човечеството по време на природни бедствия и войни

Българин има идея за решаване на проблема с прехрана на човечеството по време на природни бедствия и войни
Българин има идея за решаване на проблема с прехрана на човечеството по време на природни бедствия и войни
Снимка: Личен архив

Сиромашката храна на българина - бобът, се оказва спасителна за прехраната на човечеството по време на природни бедствия и войни. Това става благодарение на изследванията на проф. д.т.н. Божидар Чорбанов - дългогодишен творец и изобретател, който работи в областта на биоорганичната химия - химия на природните и физиологично активни вещества (ензими и ензимни технологии). Българският учен още през 70-те години на миналия век разбира ползата на водораслите от енергийното място на България - Рупите. Той открива, че стойността на продуктите, които биха се получили от гроздовите семена, ще бъде сравнима с тази на розовото масло.

Една от значимите разработки на проф. Чорбанов е свързана с изолирането и изследването на свойствата на ензима, който не се продуцира при хората и млекопитаещите, а липсата му води да натрупването на полизахариди, които не могат да се разградят в човешкия организъм при консумация на бобови храни, разказа пред БТА проф. Иванка Стойнева, която дълги години работи с българския учен в лабораторията "Химия и биофизика на ензими и протеини" към Института по органична химия с Център по фитохимия на БАН.

Идеята на проф. Чорбанов е свързана с получаването на храни, които да имат висока биологична стойност и ниска себестойност на база на бобовите култури, които се обработват с ензима, за който българският учен има технология за получаването му. В тази връзка той установява контакт с учени от Университета по хранителни технологии и Института по консервна промишленост в Пловдив, където се създават българските сухи храни, които се нуждаят само от вода, за да се превърнат във вкусна гозба и биха могли да намерят приложение при хуманитарни кризи, причинени от земетресения, наводнения, войни, разказа проф. Стойнева. Внезапната смърт през 2013 г. на българския откривател на прехраната ни в кризисни ситуации, обаче прекъсва внедряването на един полезен продукт.

Проф. Чорбанов с ентусиазъм се втурваше в благотворителни каузи

Проф. Чорбанов беше социален, сърдечен човек и с ентусиазъм се втурваше в благотворителни каузи, намираше особен смисъл в създаването на нови храни и напитки, спомня си проф. Стойнева. Той е роден в Луковит на 16 декември 1946 година и произхожда от известна луковитска фамилия. Един от дядовците му е бил основател на Водния синдикат в Луковит и е подкрепил финансово изграждането на язовира в града. Фамилията е имала лозови масиви, а благодарение на рода Луковит е имал и първото кино. През 1939 г. бащата на проф. Чорбанов започва изграждането на сградата на кинотеатър в града, в която има вградена винарска изба и просторно ресторантско помещение. Една част от него е запазена и досега, разказа проф. Стойнева. Вероятно това духовно наследство на проф. Чорбанов е причина бъдещите му научни интереси да са насочени към хранителната и питейната технологии, допълва проф. Стойнева.

Основната част от своята изобретателска дейност проф. Чорбанов е посветил на български природни обекти, повечето от които се отличават с по-високото си съдържание на биологично активни вещества в условията на нашата земя. Едно от големите предимства на изобретенията и технологиите, разработвани с активното участие и под ръководството на проф. Чорбанов, е използването на ензимите, главно за целите на хранителната и питейната промишленост, както и за оползотворяването на отпадните им продукти.

Това очертава неговия значим принос за опазването на околната среда и получаването на екологично чисти продукти. Проф. Чорбанов е вписан на 26 април 2007 г. в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България".

Проф. Чорбанов е възпитаник на Факултета по химия и фармация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Защитил е докторска дисертация в Химикотехнологичния и металургичен университет София с научен ръководител проф. Борис Алексиев. Специализирал е в един от най-реномираните институти в Русия - Института по биоорганична химия при академик Овчинников, което го е мотивирало към научно- изследователската работа, разказа проф. Стойнева. Проф. Чорбанов работи в един от най-модерните и добре оборудвани институти в Москва, а по-късно в Института по органична химия при акад. Богдан Куртев в лаборатория, която се занима с изследване на ензими. Проф. Чорбанов има над 60 научни публикации, 15 авторски свидетелства и три патента.

Крачките към откритията

Проф. Чорбанов започва научния си път в края на 70-те с изолиране и охарактеризиране на важен ензим, за който е имало идея, че може да се използва в медицината за разграждане на тромби, разказа проф. Стойнева. Производство му обаче е скъпо и затова тези изследвания са прекратени.

В началото на 80-те съдбата поднася щедра изненада на проф. Чорбанов. В Института по органична химия пристига проф. Личев и организира лаборатория по "Tехническа биохимия", която се занимава с анализи и технологии в хранителната и питейната химия, разказа проф. Стойнева. Това запалва интереса на проф. Чорбанов и към модерната днес зелена биотехнология. В този период ученият започва да анализира използването на гроздови семена - отпадъчен продукт при производството на вино, като се установя, че те са "фабрика" за продуциране на биологично активни вещества. На база на научните си експерименти проф. Чорбанов изчислява, че цената на продуктите, които ще се получат от гроздовите семена, ще бъде съизмерима с тази на розовото масло. За жалост в България към онзи момент няма разработени технологии и интерес, и по тази причина не се стига до започване на сериозни изследвания за оползотворяването на гроздовите семки, които днес са мощни антиоксиданти, приложими в световен мащаб в козметичните и лечебните кремове, разказа проф. Стойнева.

Докторантка на проф. Чорбанов продължава неговото дело, защитавайки дисертация за получаване на пептидни инхибитори от отпадъчните семки от пипер, като се насочва към практическото приложение на продуктите от семената на грозде в козметични изделия.

В средата на 80-те проф. Чорбанов насочва научните си интереси в областта на белтъчните хидролизати, които намират приложение в препарати за възстановяване в медицината и спорта, а днес са известни като различни видове хранителни добавки, разказа проф. Стойнева. Белтъчните хидролизати представляват разградени белтъци, лесно усвоими от организма.

Проф. Чорбанов получава белтъчни хидролизати от микроводорасли в местността Рупите, където има инсталация за отглеждането им. Това поставя началото на първото му авторско свидетелство с откритието, че белтъците, които се съдържат в зелените водорасли, могат да се използват в кремове за лице и за възстановителни цели. Случайно българска фирма попада на първото авторско свидетелство на проф. Чорбанов и през март тази година ми се обадиха с молба на негова база да разработим белтъчен хидролизат от друг вид водорасли, който фирмата да вложи в козметични кремове за деца, разказа проф. Стойнева. Това практически показва, че делото на проф. Чорбанов е продължено, а козметично-медицинският и здравословен ефект на този хидролизат помага за по-бързо заздравяване на рани, разказа проф. Стойнева.

Най-значимото откритие на българския учен е свързано с получаването на белтъчни хидролизати от различни източници. Проф. Чорбанов започва да изследва малцовите корени и соевото брашно, и др. Хидролизатите от соево брашно намират практическото приложение под формата на хранителни добавки и възстановителни сиропи, като през 2004 г. фирмата, която внедрява изобретението на учения, е отличена с Диплом от Националната браншова камара на търговците на едро на лекарствени средства, а сиропът започва да се изнася в чужбина.

Друг значим резултат в научната дейност на проф. Чорбанов е свързан изолирането на амино- и иминопептидази от зелеви култури, които се използват за отстраняване на горчивия вкус при някои белтъчни хидролизати. Това научно достижение на българския учен е наградено на Експо 2000 в Хановер в сесията "Нови идеи за следващия век" в раздел "Хранителни технологии", разказа проф. Стойнева.

Интервюто с проф. Стойнева е направено в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентното ведомство" българи, така и дейността на Патентното ведомство.

/ЦМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:59 на 29.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация