site.btaГостуването на ЛИК в Лондон е първата му изява, след като бе отличено с награда „Златно перо”, каза отговорният му редактор Яница Христова

Гостуването на ЛИК в Лондон е първата изява на списанието, след като в навечерието на 24 май тази година то бе отличено с наградата „Златно перо” за принос в българската култура. Това каза отговорният редактор на изданието Яница Христова по време на тематично събитие днес, организирано от Българския културен институт (БКИ) в Лондон с директор Светла Дионисиева и сътрудници Миглена Рогачева, Диана Спасова и Йоана Пеева и посветено на 60-годишнината от излизането на първия брой на списание ЛИК – изданието за литература, изкуство и култура на БТА, и 90-годишнината от създаването на Българското национално радио (БНР). 

Тя посочи, че трудът и усилията на авторите, преводачите и редакторите, свързали професионалната си съдба с ЛИК, не остава незабелязан. През годините високата оценка идва не само от читателите, а и от различни организации, каза Христова.  

Така например през 2001 г. списанието е отличено със Специалната награда на журито „за оформление и структуриране на специфична тематика“ на пресбиенале „Златни страници“ в рамките на фестивала „Телевизионен свят 2001“, състоял се в началото на юни в Албена. На церемонията по награждаването членът на журито Кръстьо Кръстев определя ЛИК като „Ноев ковчег за културата“. През 2004 г. списанието печели престижната награда за журналистика от Деветия салон на изкуствата. През 2006 г. двете изискани списания на Българската телеграфна агенция – „Паралели“ и ЛИК, печелят престижната Специална награда на журито на медийния фестивал „Златен чадър“ в Албена. Мотивировката: за цялостен принос в подкрепа на българската култура. През 2011 г. изданието получава наградата „Избрана литература за пишещите за изкуство“, инициатива на Института за съвременно изкуство, София, разказа отговорният редактор на изданието. 

Пред гостите в Българския културен институт в Лондон тя посочи, че първият брой на ЛИК е вече дигитализиран и може да бъде прочетен безплатно на интернет страницата на БТА. 

Неговото съдържание се побира в четиридесет черно-бели страници. Те обединяват шест рубрики: „Литературни новини“, „По световните сцени“, „Изобразително изкуство“, „Музикален свят“ и „Екран“, а в последния раздел – „Мозайка“, са представени материали от науката, археологията и печата. Сред акцентите в първия брой е и новина за Салвадор Дали, който току-що се е завърнал в Съединените щати от пътуване в Европа и започва да рисува в изцяло нов стил, който създава своеобразна оптична измама. В статията се посочва, че творецът „скромно” определя себе си като най-добрия съвременен художник, сподели Яница Христова. 

Тя добави, че в юбилейният брой от тази година Панайот Денев, генерален директор на БТА в периода 1997-2002 г., разказва за началните стъпки на изданието. 

По думите ѝ в документи, задължително придружаващи случващото се, целта на ЛИК е определена така: „Специален бюлетин за литература, изкуство и култура. Да предлага статии, информации и кореспонденции от неизвестни дотогава или недостъпни за българския читател списания и вестници“.

През 1966 г. редакцията описва ЛИК в рекламно каре като издание, което дава подробна информация от цял свят за събитията и проблемите в областта на литературата, театъра, изобразителните изкуства, музиката, образованието и др. От екипа посочват, че илюстрираният със снимки и репродукции бюлетин ЛИК представлява прозорец към разностранния културен живот на съвременния свят.  Именно като „прозорец към света” поколения българи помнят изданието на БТА и до днес, посочи Христова. 

Тя цитира Нина Венова, дългогодишен редактор на ЛИК, която споделя, че списанието е замислено по оригинална рецепта като дайджест, за да се използва чуждата информация, която постъпва в агенцията. Идеята е агенцията с преводни материали да осведомява за личности, събития, тенденции в културата по света, за неща, до които човек няма как да се добере иззад Желязната завеса. „Разбирате колко важна беше ролята ни и като селекционери на културна информация. Големият успех на ЛИК е подплатен от високо качество, от всеотдайност и ерудиция, не просто от информационния монопол“, казва Венова. 

Описвайки историята на списанието, отговорният му редактор разказа и че според Панайот Денев приетите от властта за социални отдушници, скромните на вид седмични издания се развиват, насърчавани от читателския глад за информация отвъд Желязната завеса. 

През 70-те и 80-те години на 20 век списанието достига рекорден тираж. Но не са малко случаите, в които списанието има почти апокрифен характер, тъй като много желаещи да го закупят, не могат да го открият в разпространителската верига – ЛИК се разграбва още с отпечатването си. Говори се дори, че за да си набавят така желаните броеве, нетърпеливите читатели са предлагали „рушвети“ на пощальоните, за да си осигурят абонамент, каза Христова. 

По думите ѝ през годините постепенно рубриките и темите в списанието се разширяват. Благодарение на ЛИК българските читатели за първи път имат възможност да се запознаят с материали от различни европейски и световни печатни издания, сред които „Енита“, „Мундо“, „Фигаро“, „Дейли телеграф“, „Ню Йорк таймс“ и много други.

Сред преводачите и журналистите, работилите дълги години в списанието, са Сирма Велева, Вера Ганчева, Нина Венова, Мариана Мелнишка и др. Още през 1971 г. Вера Ганчева кани за автори други журналисти от агенцията и външни автори. Такива са проф. Богдан Богданов (с текстове за старогръцката литература), Георги Василев (за будизма), Васил Георгиев (за живописта в древен Египет), Любомир Халачев, Сибила Димова, Радка Димитрова (за 25-ия фестивал в Авиньон), Тодор Харманджиев, Стефан Кожухаров, Георги Ведроденски, Красимир Друмев, Виолета Мицева, Лилия Рачева (за Казимеж Брандис), Красимир Мирчев, сподели още днешният отговорен редактор на изданието. 

Тя припомни, че в историята на ЛИК има два периода, в които то спира да излиза – първият е от 1992 г. до 1999 г. След това е възстановено, като вече съдържанието му е ориентирано не само към световните примери, а и към българските достижения в сферата на изкуството и културата. 

Яница Христова цитира и проф. Тотка Монова, която казва следното: 

„Целият екип, създаващ и издаващ списание ЛИК в периода 1999-2013 г., заслужава нещо повече от нашите адмирации. Заслужава да бъде разказано подробно за труда на хората, изчитащи стотици страници от множество чуждестранни издания и селектиращи текстовете, за високия професионализъм на преводачите, на редакторите и на включените – според новата концепция, български автори, чието журналистическо майсторство и владеене на „занаята“ по нищо не отстъпва на чуждестранните им колеги. През този период ЛИК беше еталон на елитна качествена преса. Да попаднеш в ЛИК, беше признание за висока стойност“.

В разказа си за историята на ЛИК Христова добави, че в основното ядро на списанието тогава са три талантливи пера – това на Нина Венова, Петя Александрова и Людмила Димова.

Вторият етап от развитието на ЛИК прекъсва през 2013 г., когато списанието спира за втори път. През юли 2020 г., на пазара се появява първият извънреден брой на ЛИК, като темата му е провокирана от пандемията. Следват няколко извънредни броя, докато изданието възстанови месечната си периодичност през март 2022 г., допълни тя. 

По думите ѝ сред темите, които разглежда ЛИК от 2022 г. до днес, фигурират забележителни личности като поетите Атанас Далчев и Константин Павлов например, като художника Дечко Узунов, като забележителния музикант Панчо Владигеров. 

В рамките на събитието днес в БКИ-Лондон, сред чиито гости е и българският посланик в Лондон Тихомир Стойчев, ще бъдат представени броеве на списание ЛИК, посветени на 60-годишнината на изданието и 90-годишнината от създаването на БНР. Ще бъдат показани и две изложби, част от проявите, с които БНР чества своята годишнина – документалната изложба „90 години БНР – Радиото на поколения българи“ и творби от националния конкурс „По стъпките на Сирак Скитник“. В представянето участват и генералният директор на БТА Кирил Вълчев, генералният директор на БНР Милен Митев, търговският директор на БНР Пламен Дичков, както и директорът на Националната художествена гимназия (НХГ) „Димитър Добрович“ в Сливен Александър Дойчинов.

Събитието в Лондон е и със специалното участие на пианиста Марио Ангелов, който ще изпълни произведения на Панчо Владигеров, Димитър Ненов и Красимир Кюркчийски.