Важно е списание ЛИК да бъде представяно и за изданието да се говори – в страната и извън нея. Живеем във време, в което ежедневно преминаваме през вихър от информация благодарение на социалните мрежи и интернет. Шокиращите заглавия и негативните новини обикновено отвличат вниманието ни, а мисля, че имаме нужда – като общество – от повече добри примери и добри новини. ЛИК е добра новина. ЛИК разказва за добрите примери, посочи в интервю за Българската телеграфна агенция (БТА) отговорният редактор на списанието Яница Христова.
Двамата с генералния директор на БТА Кирил Вълчев ще представят днес, 19 юни, в Лондон броевете на ЛИК, посветени на 60-годишнината на изданието и 90-годишнината на Българското национално радио (БНР).
Публиката на представянето в Лондон би могла да очаква приятно преживяване, в което ще се запознае с изданието на БТА и неговата вълнуваща 60-годишна история, както и с 90-годишнината на БНР, отбелязана също с брой на ЛИК, но и с изложба от радиото. Гостите ще чуят и за още една съвместна инициатива между БНР и ЛИК – през 2023 г. излезе брой, посветен на Сирак Скитник – първия директор на радиото. 140-годишнината от неговото рождение беше отбелязана и с изложба, на която публиката също ще може да се наслади. Тематични музикални блокове ще придадат допълнителна атмосфера на събитието, разказа за предстоящото представяне Христова.
Изданието на БТА може да бъде изтеглено от сайта на Агенцията и да бъде прочетено от всяка точка на света. Но срещите на живо с българската общност в чужбина допринасят за изграждане на връзка – не само между читателите и изданието, а между тях и българките им корени, добави тя.
Първи досег с ЛИК – през легендата за него
Отговорният редактор на изданието сподели, че първият ѝ досег с ЛИК е бил чрез думите на другите, през легендата за него, през спомена и паметта.
Списание ЛИК има две прекъсвания в своята история от 1965 г., когато започва да излиза, до днес. Първото от тях е от 1992 г. до 1999 г. След това ЛИК се възражда, но през 2013 г. отново прекъсва. През цялото това време, когато не е налично на пазара, списанието остава да живее като спомен, почти като легенда, в паметта на поколения българи, които са израснали с него, които са разгръщали страниците му в младежките си години или които са черпили от броевете му вдъхновение и глътка свобода. Неслучайно в продължение на десетилетия ЛИК е определян като „прозорец към света” и именно такъв е бил благодарение на съдържанието си – изградено от най-добрите световни, а по-късно и български примери в сферата на изкуството, разказа Яница Христова и добави, че нейните родители не правят изключение от тази традиция – на будни хора от поколението, запознато с ЛИК.
Първото прекъсване на списанието обаче съвпада с периода, в който все още бях съвсем малко дете. Но понеже още оттогава се вълнувам от най-различни печатни издания, в семейството ми се говореше и за двете емблематични списания на БТА – ЛИК, насочено към високата култура, и „Паралели”, което е останало в паметта на читателите с по-развлекателния си характер, допълни Яница Христова.
Нейният първи физически досег с ЛИК се случва след една лекция в университета:
Много години след това, като студент по „Книгоиздаване”, на една от лекциите, касаещи европейската култура, преподавателката ни разпалено говореше за ЛИК – даваше го за пример без аналог в българския медиен пазар, понеже разглежда изкуството в дълбочина, без да търси комерсиалната му страна или да цели да създава напразни сензации. От този период е първият ми физически досег с ЛИК. Броят, който си купих след тази лекция, все още е у дома. Това е един от последните броеве впрочем преди второто прекъсване на списанието през 2013 г.
„Не съм предполагала тогава – като дете, слушайки за него, или в младежките си години, разгръщайки страниците му, че съдбата ми един ден ще бъде свързана с ЛИК. Но съм щастлива и благодарна за този шанс“, сподели тя.
Цяла палитра от творческо вдъхновение
Разкази и стихове на Яница Христова са излизали на страниците на различни издания като вестниците „Труд“, „Дума“, „Литературен вестник“ и списанията „Обекти“ и „Осем“, тя е автор на пиесата „Без контрол“.
На въпрос на БТА дали работата ѝ със списание ЛИК я е срещнала с някое творческо вдъхновение, Христова посочи, че изданието ѝ е показало не само цяла палитра с творческо вдъхновение, но и я е срещнало с разнообразни примери на творци, чийто живот е изцяло посветен на изкуството. А това по думите ѝ винаги е вдъхновяващо.
Да потънеш в страници от житейската история на име като Борис Христов например, който е посветил живота си на операта, на разгръщането на таланта си, на подкрепата към младите творци, независимо от трудностите – в това има особен заряд. Понякога именно този заряд идва на помощ, когато някое предизвикателство в ежедневието трябва да бъде преодоляно. Това, според мен, е безценно, посочи тя.
Съвсем наскоро една дама, събеседник в наш брой, ми каза, че съм попаднала на място, много подходящо за драматург. Мисля, че е права. Аз самата съм любопитна какво ще се породи от тази колаборация – между творческите идеи и професионалния опит. Струва ми се обаче, че ще мога да отговоря на този въпрос след много години, когато съм на възраст, в която ще мога да погледна назад и да видя цялата картина, добави Христова.
Упоритост, отдаденост и много концентрация по пътя към създаването на един брой на ЛИК
Отговорният редактор на списанието разказа какви са етапите на подготовка и как се създава един брой на ЛИК днес.
По думите ѝ пътят от идеята до реализацията не е лесен, отнема солидна доза време и изисква упоритост и отдаденост, както и много концентрация.
От възстановяването на месечната периодичност на ЛИК през март 2022 г. изданието има тематичен профил и голяма част от съдържанието се базира на информацията, съхранена в бюлетините на БТА през десетилетията.
Така че първата ни стъпка винаги е темата – на коя личност или явление от обществения и културния ни живот ще бъде посветен броят. Следва търсене на подходящи събеседници и автори, които са експерти в съответната област. Работата ни изисква и проучване на темата в дълбочина, за да можем – изследователски, да се впуснем в дебрите на архива на БТА и да открием необходимата информация. Следва етап на редакция и адаптация на материалите, за да бъдат поднесени по най-добрия начин до съвременния читател. Когато текстовете са готови – написани, редактирани, минали през коректор, изданието влиза в предпечатна подготовка, която предопределя неговия облик. Финалната фаза е или печат, или качване на дигиталното издание в онлайн страницата на БТА. И двата варианта са ориентирани към удобството на нашите читатели, в зависимост от техните предпочитания – дали имат нужда да четат хартиената книжка в ръце, или предпочитат мобилността на дигиталното копие, сподели Христова.
Трудностите пред един отговорен редактор
На въпрос с какви трудности се среща в работата си като отговорен редактор на тематично списание, Яница Христова посочи, че предизвикателства не се срещат рядко и понякога дори са най-разнообразни, „но в коя професия не е така?“.
„Докато подготвяхме юбилейния брой на списанието през януари – „ЛИК на 60”, попаднах на различни статии и редакционни карета през годините, които показват, че списанието е било сполетявано от трудни моменти неведнъж през годините. Например в началото на 90-те, когато започва кризата с печатарската хартия. В едно от въведенията на ЛИК главният редактор тогава Сирма Велева споделя, че на фона на безрадостната действителност екипът на ЛИК е имал една радост, която никой не може да му отнеме – изработването на всеки брой на списанието за тях е празник. Тя допълва, че има хора, които не са стъпвали в редакцията им и „дори не подозират колко професионализъм, идеализъм и колко любов са нужни, за да се работи за ЛИК“. Смея да твърдя, че това е валидно и днес, независимо колко различен е форматът на списанието сега“, посочи тя.
Отговорният редактор на ЛИК добави, че когато обичаш това, което правиш, по-леко се преминава през трудностите, каквито и да са те.
ЛИК като школа по история на изкуството
По думите на Яница Христова работата по всеки тематичен брой на изданието е съпътствана от откриване на безкрайно интересни факти, които понякога са си направо истински находки.
„Не би било преувеличено, ако кажа, че тези вече над три години в ЛИК за мен имат стойност на образование, на задълбочен курс в школа по история на изкуството“, посочи тя.
Според нея едно от най-любопитните неща е как някой творец, когото днес всички знаем и почитаме, е влязъл за пръв път в полезрението на медиите – тогава, когато кариерата му тепърва е започвала и никой не е подозирал, не е могъл да гадае до какви висини ще стигне.
В юбилейния брой на ЛИК например припомняме разговор с Карл Лагерфелд от 1976 г., когато самият той е в началото на професионалния си път и все още звучи плахо. Вижда се потенциалът, за който всички днес знаем, но все още той не е бил разпознаваемото име, в което ще се превърне с десетилетията. Интересно е да се върнеш назад и да наблюдаваш историята през новините почти като съвременник на събитията. Още повече, че езикът – журналистическият език през годините, се е променял. Понякога може би забравяме, но думите, с които говорим и описваме това, което се случва, също са от значение. Това е напомняне и за нас, хората от днешния ден – да подхождаме с уважение към езика си, защото след век изследователите може би ще разчитат текстовете ни като исторически извори, на мнение е Христова.
Броят, който разширява хоризонтите
Има стотици личности, събития и явления от културния и обществен живот на България, за които би било чудесно да направим тематични броеве на ЛИК. Не би било коректно да посочвам имена, но бих споделила радостта си от брой, който вече реализирахме. Това отговори Яница Христова на въпрос на БТА има ли личност, събитие или явление от културния и обществен живот на България, която тя би искала да бъде разгледана на страниците на ЛИК.
„Това е броят за българската следа в Космоса, посветен през април 2024 г. на 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов – събитие, което ни превръща в шестата космическа държава в света. Вярвам, че освен много информация, този брой може да донесе и много вдъхновение на нашите читатели, защото разширява хоризонтите – съвсем буквално. Космосът е необятна територия, а ние, българите, сме оставали своята следа и продължаваме да допринасяме за неговото опознаване“, посочи тя.
Христова разказа как преди години е гледала „интервюта със съвременници на епохалното за миналия век събитие – кацането на Луната през 1969 г. от Нийл Армстронг“.
Те разказват как с трепет са следели новините за това по своите радиоапарати и са се вълнували, като част от тях са били деца. След това са заживели с убеждението, че щом човек може да кацне на Луната, значи няма нищо невъзможно… Вярвам, че нашият космически брой би могъл да донесе същата доза вдъхновение и смелост – всеки да последва мечтата си, независимо колко е голяма тя, добави отговорният редактор на ЛИК.
Читателите на ЛИК днес, оценката със „Златно перо“ и погледът към бъдещето
По думите на Яница Христова днешната аудитория на ЛИК е от любознателни читатели и от хора, които се вълнуват от добрите примери в ежедневието ни.
Целевата ни аудитория са всички, които биха искали да научат повече – не само по-конкретна тема, а като цяло да обогатят знанията си. Разбира се, за специалисти в някоя от сферите, които разглеждат изданията, те биха били добър източник на информация, посочи тя.
Относно отличието „Златно перо“, което изданието получи тази година, Христова се надява то да означава, че усилията и трудът им имат смисъл и допринасят за развитието на българската култура днес.
„Щастлива съм и съм благодарна, че ЛИК в своя трети етап от съществуването си получи тази авторитетна оценка“, каза тя.
За финал отговорният редактор посочи кой е най-ценният урок, който е научила за изминалите три години в списанието, както и как вижда неговото бъдеще: „Най-ценният урок – как невъзможното може да се превърне в нещо възможно. Може би звучи абстрактно, но е самата истина. Надявам се бъдещето на списанието да бъде светло и то да продължи да бъде „прозорец към света”, макар и по съвсем нов, различен начин“.
