site.btaПредставянията на списание ЛИК по света имат характер на малки съединения, каза пред БТА главният му редактор доц. Георги Лозанов
Много важно значение имат представянията на списание ЛИК по света, защото съвременната култура няма териториални граници. От културна гледна точка България в момента е по цял свят. Там има доста големи български общности. И активното население на територията на България и извън нея, така да се каже, се изравнява. Така че тези събития имат характер на малки съединения, каза в интервю за Българската телеграфна агенция (БТА) главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов.
Той направи съпоставка със Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 година, като посочи, че сега съединението има друг вид – България на територията на България и България, която живее в много други в момента национални, държавни структури.
По думите му, когато се направи събитие за представяне на списание ЛИК по света, изведнъж се случва
едно малко съединение на хората оттам, които имат интерес, и същевременно с хората в България.
Тези малки съединения са много ценни и моделът за тях в някаква степен бе създаден от Максим Минчев (бел. авт. - генерален директор на БТА от 10 април 2003 г. до 15 ноември 2020 г.) по време на световните срещи, като пилотният проект беше на територията на медиите. Сега генералният директор на БТА Кирил Вълчев в това отношение е много активен на територията на цялата култура. И под неговото управление Агенцията се превръща в институция, която води културната дипломация на България. Което има логика, защото БТА е информационен носител, тя има много голям архив и тук минава цялата информация, а пък това много помага на такъв вид културна дипломация, посочи доц. Лозанов.
Както БТА писа, на 19 юни предстои представяне в Лондон на броя на ЛИК, посветен на 60-годишнината на изданието, както и на броя за 90-годишнината на БНР. Броеве на списанието, преведени на английски и други езици, бяха представени и в Осака, Солун, Букурещ, Одеса.
По този начин, посочи още главният редактор на ЛИК, вместо да интегрираш в крайна сметка тази България на територията и извън територията, може да интегрираш и публиките, които не принадлежат през национална идентичност към България.
Това е много съществено, защото ние говорим за глобализацията, а това понятие се идеологизира, започва да става даже обект на националистични атаки и т.н. А глобализацията е процес, в който общуването и твоите послания са така формулирани, че да могат да стигат до всеки. Да може културата да намери публики извън себе си, да имаш какво да кажеш извън себе си. А не да се самоопияняваш от това, което си ти самият. И затова съвременната либерална култура не е култура на подобието, а култура на различието. Тя създава общности не на базата на това, че сме подобни. Защото тези общности са доста опасни и те накрая винаги започват да се държат дискриминационно – общностите са създадени на базата на подобието, светът на лицето, на езика, който ползваш, на общата история. Много важно е да създаваш общности на базата на толерантност към различието. И да се чувстват общност хора, които са иначе различни. И това е всъщност глобалният свят – общност на различието, каза още Георги Лозанов.
По думите му в това отношение големият културен и политически модел са САЩ.
Защото те създават нация от нации и е много тъжно, че точно там като че ли тази либерална демокрация в момента е заплашена. Заплашена е фактически от тези, които наложиха модела ѝ. Но ми се струва, че това е временно и се надявам, че няма да продължи дълго, добави той.
Според него тук, на Балканите, има една самоограничаваща илюзия – „че ние сме ценни с някаква изконна специфика – шарената сол, хорото, гайдата, аз в това отношение смятам, че много по-важна е алтернативата на „Букъра“ на Георги Господинов – може всъщност да говориш не за собствените си специфики и различия, а може да говориш по толкова важни теми с такава съвременна риторика, че посланието да достигне до всеки, независимо дали той обича чубрица, или не“.
Доцент Георги Лозанов, който е главен редактор на възроденото през 2022 година списание ЛИК, разказа повече и за
личната си история с изданието, чийто първи брой излиза на 8 януари 1965 г.
На въпрос „четеше ли 20-годишният Георги Лозанов списание ЛИК“, той отговори, че тогава всички, които са имали някакво отношение въобще към културата, са чели списанието.
По думите му е имало огромно любопитство за това, което се случва зад Желязната завеса, и разумните хора не са вярвали на пропагандата, която е настоявала, че живеят в по-добрия от двата свята.
Ние много добре разбирахме, че е обратното и много искахме да се докоснем до онзи свят. Най-добрият начин и най-примамливо беше през културата. И действително списание ЛИК предоставяше такава връзка. Даже ни се струваше, че е в някакъв смисъл конспирация, почти не вярвахме, че това нещо се случва, посочи Георги Лозанов.
Той добави, че информацията за броевете на ЛИК е била подбирана много внимателно, че съдържанието е било колажирано с материали от културата на страните от Съветския блок и от Русия. Макар че и тези материали, специално от Русия – също не спазваха докрай конюнктурните граници, а както е известно в Русия, а и в Полша, в Чехия имаше доста дисидентска култура или „ако не беше дисидентска, поне култура, която много повече приличаше на западна, отколкото на идеологически овладяна“, каза доцент Лозанов.
В същото време в ЛИК се публикуваха публично статии за групи като „Бийтълс“, „Ролинг стоунс“ – групи, за които иначе се говореше някак си само в частен порядък, сподели главният редактор на изданието.
Западната левичарска култура беше представена, а тя на запад културата поначало е левичарска. Въобще културата – от гледна точка на това западно деление – ляво/дясно, е по-скоро сфера на съпротивата, която винаги се отчита като лява. Така че не им беше никак трудно тук на идеолозите да се придържат към лявата страна, каквито леви бяха и „Бийтълс“. Въобще цялата тази музика, част от тази младежка контракултура, беше лява. Като за всичко това си дадохме сметка малко по-късно. Тогава просто това беше знак за обратния свят, за обратния начин на отношенията главно между индивида и колектива. Тук всичко трябва да бъде колективно, а там имаше значение главно индивидът в неговата автономност, разказа Лозанов.
Той сподели, че не помни точно коя е първата му среща със списанието, но смята, че от неговите страници е научил коя е Айрис Мърдок (бел.авт. – романистка и философ), а също и е убеден, че чрез ЛИК се запознава с Кърт Вонегът, който по думите му е „изключително ляв от гледна точка на западното деление писател, но и изключително голям критик на комунизма“.
„Социални отдушници“ и „една малка конспирация“
Попитан как би описал на някой чужденец през 80-те години целите, редакционната политика и като цяло съществуването на списание ЛИК, доц. Лозанов отговори, че би го описал преди всичко като част от общия процес.
Тогава се говореше за гласност и перестройка, за отваряне на системата – защото 80-те години вече системата разбираше, че повече няма как да държи хората в такова идеологическо подчинение, както преди това, посочи той.
Георги Лозанов отбеляза обаче, че силата и голямата изненада на списанието са предишните десетилетия, които той би описал като „една малка конспирация, която се позволяваше на хората, свързани с културата, именно интелигенцията, за да не възразят на голямата конспирация на властта срещу хората и интелигенцията“.
Тогава даже имаше теория от един казионен социолог - Стоян Михайлов, за така наречените „социални отдушници“ – той казваше, че трябва да се дават на хората социални отдушници, защото много добре си даваше сметка, че хората са поставени мисловно в ситуация на репресия, което води до фрустрация. За да може психологически да поддържаш някакъв вътрешен интегритет, се налагаше да се дават такива малки отдушници, особено на хората, които имат по-големи интелектуални претенции, добави доцент Лозанов.
„Карнавалното значение на ЛИК“
Главният редактор на ЛИК посочи също, че списанието е имало и карнавално значение, като поясни, че визира средновековния карнавал, за който разказа следното:
Средновековната система е изключително тежка за понасяне за ниските социални прослойки, тъй като вътре има много тежки социални норми – крепостни селяни, които обработват парче земя и са собственост заедно със земята на тези, които са в по-висока йерархическа позиция, както и църквата с нейните канонични норми – и за човека става почти невъзможно да живее в такава ситуация. И за да преживееш това в Средновековието, да кажем, за три дни има карнавал. Слагаш си маска и вече ти не си ти – и от тази гледна точка можеш да постъпваш всякак. Бедните нахлуват в домовете на богатите – ядат, пият, правят безразборен секс… създава се вакханалия. Това е за три дни, после те изчистват всичко, измиват, всеки се връща на социалното си място и така може да изчака следващата година.
Защото ужасът на това да ти е отнета свободата и да си обект на тежка санкция е преодолим само ако знаеш, че той има граница някъде напред. И когато знаеш, че вървиш, но след това ще дойде един момент на карнавала, когато ти най-после ще получиш глътка свобода – така по-лесно понасяш несвободата. В този смисъл списание ЛИК имаше карнавално значение, посочи доц. Лозанов.
Решаващият момент за третия период на ЛИК
Преди това през 2020 и 2021 година излизат няколко извънредни броеве. И решаващият момент, за да се случат те, е пандемията от Ковид-19, посочи доцент Лозанов.
Ние направихме два извънредни броя за това как хората се справят със ситуацията. Тогава се видя, че списанието трябва да се появи отново. Периодът на пандемията беше извънредна ситуация, в която списанието ти даваше този карнавален изход – по-лесно да я преживееш. Сега отново по други причини се оказахме в такава ситуация и това по естествен начин задвижи нуждата и потребността от списанието, разказа той.
По покана на Максим Минчев направихме тези извънредни броеве в извънредната ситуация, тъй като тази ситуация взе огромни жертви, включително и Максим, добави Лозанов и поясни, че един от извънредните броеве е посветен на него.
По думите на доц. Лозанов това е бил един разговор, от който хората са имали нужда.
В тези броеве се говореше главно за това как творците преживяват, когато им е отнет контактът с публиката. Това беше много важен момент, едно начално антре на списанието, което е сега, допълни Георги Лозанов.
А откакто Кирил Вълчев е генерален директор на БТА, той фактически върна ритъма на ЛИК – само че не седмичен, както излизаше през социализма, а месечен. И списанието си стана отново списание, а не това усещане за нещо извънредно.
Образователна функция на ЛИК днес – „Ваденето от архива на важните фигури на културата на комунизма и организирането на срещата им със следващите поколения“
На въпрос може ли ЛИК днес да има образователна функция, като представя вероятно непознати за младата аудитория личности от близкото минало, доц. Лозанов отговори положително. Защото по думите му списанието прави връзка между поколенията и дава възможност на младите да научват повече за важните фигури на културата на комунизма.
И това според него е ценното.
По думите му комунизмът, който в Русия се задържа 70 години, а тук близо 50 години – това е много голямо човешко време, което не можеш да извадиш от биографията си – трябва да имаш и нормален живот.
Защото творчеството – ако ти си истински творец, а не си конюнктурна фигура, която е попаднала в тази роля – това е вътрешна непреодолима потребност. И затова през комунизма има създадени много стойностни неща. Те са далече от идеологическата поръчка. До голяма степен даже са по-невидима съпротива срещу онова време. И за мен най-важната част от задачата на списанието е връщане и така да се каже ваденето от архива на тези фигури, на тяхното творчество и организирането на срещата им със следващите поколения, добави Лозанов.
Той разясни и че подборът на теми за отделните броеве се базира на оценката кои са тези значими фигури от културата на комунизма и след това тези фигури се появяват на страниците на списанието във връзка с календарни поводи.
Защото иначе ще бъде твърде волунтаристично аз или Кирил Вълчев, или някой друг да каже – ей сега тези трябва да покажем, а пък тези не. А то по естествен начин с времето вярвам, че всички ще излязат от архива, ще отупат леко праха и ще могат да водят някакъв диалог с аудиторията сега, посочи главният редактор на ЛИК.
„Плурализмът във времето“
Списанието днес базира информацията на архивите на БТА и кани личности, които да направят съвременен прочит на темите. На въпрос успяват ли да открият всички гледни точки, или това не е необходимо, доц. Лозанов отговори, че плурализмът – гледните точки, даже и по закон е въведен като особено важен по отношение на политиката и икономиката.
По отношение на културата няма плурализъм на гледни точки. Всяка гледна точка настоява на собствената си важност. Ако някой твърди, че Лев Толстой е най-големият световен писател – не е необходимо да намериш някой, който твърди, че това не е така. Докато, ако някой твърди, че не трябва да влизаме в еврозоната, непременно трябва да намериш някой, който да твърди обратното. Защото нито една от тези две гледни точки не може да има претенцията, както в културата, за това, че е обосновала сама себе си. Те са в дебат, диалог, така както въобще се води политиката. Демократичната политика се прави от партии, а партия етимологично произтича от част. Винаги в политиката ти изразяваш част от интересите, от мненията на хората, а друга част остава непрестанна и затова трябва плурализъм, за да може до човека, до крайния потребител да стига цялата картина и той да си направи сам своя избор. Докато в културата няма такъв момент – така че може през лично убеждение да се канят автори, да се представят автори и т.н., посочи Георги Лозанов.
Той добави, че в списанието днес постигат един друг плурализъм, който по думите му е много важен: така да го наречем плурализъм във времето – от една страна е архивът на БТА, който показва как са възприемани темите, за които говорим назад през годините, а същевременно търсим съвременна гледна точка – как се приемат сега.
Така че гледните точки като конструирани във времето се търсят като плурализъм. И това е вече не само по отношение на тези автори, за които говорим, които смятам, че са много съществената част от работата на списанието, но и по отношение на всички теми. Защото списанието има и немалка част, която представя важни институционални теми, тъй като културата освен индивидуално занимание е много важно как институционално се конструира. Затова списанието се занимава с институционалния живот на културата – ето сега мина броят за ЮНЕСКО, преди това имахме брой за медийните срещи, тоест занимаваме се и с институционалното структуриране на културата, но непременно в исторически и в съвременен план, поясни Лозанов.
„Златно перо“ в условията на „конкуренция със себе си от славните ти времена“
Възроденото списание ЛИК бе отличено с награда „Златно перо“. Главният редактор на изданието посочи, че е много хубаво, че са получили това отличие, защото „сегашният ЛИК има ужасната задача да се конкурира със себе си от своите славни времена“.
Тогава самата ситуация го превръщаше в нещо изключително. Текстовете имаха тази карнавална роля, която беше ценна и затова списанието е останало в съзнанието на аудиторията, посочи Лозанов и определи ролята на ЛИК от миналия век като митологична – създава митология на свободата… и ние трябва да се конкурираме с този мит, добави той.
„Златно перо“ показва, че сегашните ни усилия са разпознати и оценени. Тези награди са израз на внимание от страна на културната общност, която си дава сметка за нуждата сега от списание ЛИК и неговата стойност. Така че съм много благодарен за тази награда, посочи още Георги Лозанов.
Списанието като трибуна на едно дискурсивно чудо
Попитан как вижда бъдещето на списание ЛИК, доцент Георги Лозанов отговори, че ще се опитат максимално да дадат интензивност на диалога на младите поколения с тези, които са били преди тях, по отношение на културата на социализма, където по думите му има риск от историческа забрава.
Заедно с това годините минават, вече и преходът започва да става жертва на културна забрава – явления в него, факти, на които също ще им дойде времето, за да може да поддържаме тази двойна гледна точка, добави той.
Аз съм имал и преди повод да кажа, че в архива на БТА се случва едно дискурсивно чудо – ето днес се случва нещо, ти го слагаш в този архив като журналистически текст, като новинарска емисия, и като го извадиш след десет години, това е исторически текст, сменил си е дискурса. И докато стоим тук, върху този архив, отдолу се случва това чудо и списанието повече или по-малко дава трибуна на чудото, каза в заключение главният редактор на ЛИК.
/ЙК/
Потвърждение
Моля потвърдете купуването на избраната новина