site.btaДиректорът на Историческия музей в Сливен доц. Николай Сираков представи в Казанлък книгата си "Бленуваният свят на траките"

Директорът на сливенския Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ доц. д-р Николай Сираков представи в Казанлък книгата си "Бленуваният свят на траките", която е резултат от археологическите проучвания в региона на Сливен в периода от 2007 година до 2013 година. Това е второто представяне на научния труд, а на дискусията в казанлъшкия Исторически музей „Искра“ присъстваха директори на културни институти, учени, граждани. 

Книгата и дейността на автора представиха директорът на музей „Искра“ д-р Момчил Маринов и археологът д-р Георги Ковачев. 

Доц. д-р Николай Сираков изказа благодарността си за поканата и за възможността да представи своя труд в Казанлък. Резултатите, които се получиха при разкопките на екипа с ръководител д-р Георги Китов в региона на Сливен, трябваше да бъдат публикувани, а моята задача беше именно тази, посочи той. По думите му книгата представя изследване на траките от Ранножелязната и Късножелязната епоха по средното поречие на река Тунджа, а важното като извод е, че Тунджа е свещена река, която е важна артерия в древнотракийското Одриско царство. Има и местни различия и особености – в Казанлъшко например гробниците са изградени от тухла, камък, те са монолитно строителство, докато в Сливенско гробните камери са предимно от дърво, покрити с необработени камъни, обясни археологът. И отбеляза, че единствената изградена от монолитни камъни гробница в средното течение на Тунджа е само Калояновската гробница. Други подобни като конструкция няма, това е местна особеност, която засвидетелствахме по време на тези разкопки, обясни той. 

Друго особено в региона на Сливен е, че има различни и смесени видове погребални обреди – трупоизгаряне и трупополагане, а в някои гробници има и съчетание на двата обреда. "За нас именно погребалният обред е начинът да разберем мисловни идеи на траките", посочи доц. д-р Сираков. И допълни, че те са били безписмен народ и за тях получаваме информация само по археологически път. За траките са писали гръцки и латински автори, но не можем да им се доверим напълно, до известна степен са и некоректни, добави археологът. Той подчерта, че те са притежавали невероятна култура, знанието им е било аристократично. 

"За траките настоящият живот е бил безсмислен, те са се стремели към отвъдния свят, смятали са, че той е златен и че там всичко е спокойно.  А пропускът за отвъдното е бил да познаваш тайното познание, да се усъвършенстваш“, обясни доц. д-р Николай Сираков. Трябвало е и да притежаваш златни и сребърни предмети, които са пропускът към отвъдния свят, което е и причината да виждаме толкова много златни и сребърни предмети в погребенията. „Това е и бленуваният свят на траките – отвъдния, те правят всичко възможно да достигнат до него,  но за да стигнеш до него, трябва да стигнеш до съвършенство“, каза още авторът и посочи, че оттам идва и името на книгата. 

В труда са разгледани погребалните обреди, ролята на виното в живота на траките, могилата като символ на свещената планина и преход, чрез който душата отива в отвъдния свят, разказа още авторът. Разгледана е трифункционалността на царя, който въплъщава социалната, жреческата и войнската функция. Археологът отбеляза, че знанието за траките учените откриват благодарение на археологически проучвания и на индиректна информация чрез митология и религиозни представи, за да изградят някаква обща представа за космополитното им мислене. 

Сред обектите, открити по време на разкопките, е и т.нар. Далакова могила с богатото погребение, където бяха открити златна маска, ритони и т.н., напомни още д-р Сираков. Част от експонатите от нея в момента са показани в музей „Искра“ в Казанлък в изложбата „Далакова могила. Пътят към безсмъртието“. Експозицията включва част от гробния инвентар на Далакова могила и показва култови предмети, символи на царската власт и на воинската функция, а един от най-ценните е златният пръстен-печат с образа и името на владетеля.