site.btaСценичните изкуства трябва да имат сериозно държавно финансиране, смята оперният певец Добромир Момеков

Трябва да има финансиране от държавата за сценичните изкуства, и то сериозно, защото в противен случай младите артисти масово ще започнат да се отказват поради липса на пари. Това сподели за БТА оперният певец Добромир Момеков, който тази вечер излиза на варненска сцена в операта „Дон Жуан“ от Волфганг Амадеус Моцарт, постановка на Петко Бонев в Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ - Велико Търново. Момеков посочи, че от колеги, които работят дълги години в Западна Европа, знае, че там има много спонсори и държавното финансиране е над два процента.

Ето какво каза той за образа на покорителя на женски сърца, който гради за първи път в живота си, за осъвременяването на оперните спектакли и за дотирането на културния сектор в България: 

За първи път ли влизате в образа на Дон Жуан? Кое е най-важното в неговата интерпретация? Как се извършва артистично и певчески катарзисът на героя от безсъвестен прелъстител до наказан за греха човек?

- Тази година за пръв път имах невероятната възможност да вляза в ролята на Дон Жуан. Най-важното в неговата интерпретация е, че винаги трябва да има смисъл за какво да умре на финала и то определено не е за това, че е закачил две-три хубавици на селския мегдан и е разплакал няколко жени. Той трябва да умре за това, което е извършил.

Сложното е, че трябва едновременно в няколко сцени да бъдеш прелъстител, и то безсъвестен, но и да показваш истинското си „аз“ в поведението към своя слуга Лепорело. Там е истинският Дон Жуан. Там се вижда колко е безскрупулен и как при него всичко всъщност е една маска. Той е страхотен лицемер и знае много добре как да използва всички предпоставки, за да има една жена за свое удоволствие, без да го интересуват последиците. Лъже, че я обича, че ще се ожени за нея, че ще бъде с нея и после бяга и отива при следващата. Естествено той си получава заслуженото за това, но то не е единствената причина, поради която трябва да умре. Той е и убиец, готов е да убива хора само за да получи удоволствие.

Ползвате ли примери за изпълнението си? Гледате ли как други певци интерпретират ролята?

- Да, основен източник на това как да формирам представата си за Дон Жуан получих от невероятния запис на маестро Мути с Томас Алън от Миланската скала. Смятам, че аз съм по-близо до неговия тип глас, като баритон, отколкото бас-баритон, както е прието да се пее тази роля. Той ме грабна много и актьорски. За мен точно това е Дон Жуан, точно с тези нюанси на подмолно поведение и същевременно брутална жестокост и нахалство.

Кои от съветите на Вашия учител Никола Гюзелев приложихте за изпълнението си в операта?

- Основния съвет, за който го послушах, беше да приема ролята на Дон Жуан след 40-годишна възраст. Той ми каза да изчакам и беше абсолютно прав. Чак сега се усещам готов да го изиграя и да вляза навътре в образа, защото това е огромна опера.

Предлага ни се осъвременен прочит на „Дон Жуан“ с 3D мапинг и балет в спектакъла, в който играете. Какво е мнението Ви за творческата намеса при поставянето на опери по отношение на режисура и сценография - докъде следва да се простира тя?

- Страхотна е идеята за 3D мапинга, както и за това почти целият каст да е изцяло от млади хора. Почти всички колеги в този състав могат да ми бъдат деца. Те са много млади, талантливи, прекрасни и мотивирани и аз се радвам, че им бе дадена възможност да бъдат в постановката. Много естествени и правилни реакции влязоха в решението на режисьора Петко Бонев, а чрез 3D мапинга зрителите виждат красиви сцени. Финалът е много силен, но няма да казвам какъв е. Нека бъде изненада за публиката, която ще види нещо наистина ново и интересно.

Кои трактовки се приемат по-добре от публиката - по-съвременните или класическите, близки до оригинала? Има ли разлика във вкуса на зрителите по света?

- Аз смятам, че златната среда. Хем да има съвременно, както предлага този „Дон Жуан“, хем да има обаче и от тежката епохална постановка с костюмите, перата, със специалните шапки и т.н. Смятам, че наистина на публиката й допада операта да бъде „тежка“, с тежките костюми и декори.

Каква е разликата между пеенето на открито в Арена ди Верона например и в оперните зали?

- Не съм имал невероятния късмет да пея на Арена ди Верона. Надявам се някой ден да ми се случи. Аз учих в студиа към Арена ди Верона и там имах удоволствието да гледам и слушам великолепни певци, които продължават да пеят и в наши дни, и да се уча от тях. Гледах как се изпълнява италианска фраза, как се пее на италиански и се разбира всяка думичка от това, което правиш, както и от поведението ти на сцената. По този начин, освен с гласа, внушенията достигат до публиката.

При операта на открито изключително важна роля играе озвучаването. То трябва да бъде страхотно с превъзходно направен баланс между оркестър, хор и солисти, за да бъде удоволствие за слушателя и зрителя.  

В България има ли истински качествени оперни сцени, които позволяват разгръщането на това изкуство?

- Да, имаме прекрасни театри с оркестрини. Имаме и публика, възпитана в опера, което е много важно. България има традиции както в операта, така и в оперетата. Мюзикълът също вече навлиза силно в нашия свят и това е много хубаво, защото той е много различен.

Какво мислите за дотирането на културата - трябва ли държавата да издържа културните институции и продукти или следва те да бъдат оставени да работят на пазарен принцип на база вкуса на публиката?

- Ясно е, че с финансиране само от държавата не може да стане, но не може да се очаква държавата да изплаща само едни заплати, които дори не искам да коментирам колко са ниски. Всички знаем какъв беше казусът в Народния театър и какви възнаграждения вече вземат там. В никакъв случай не искам да се делим на актьори, певци, балетисти, защото всички сме в един кюп. Всички сме в сценичните изкуства, а от Народния театър показаха, че е възможно да има промяна. Може би техният бюджет е огромен и продават много билети, но и при нас има посещения, също се получава субсидия, но тя не е достатъчна. В един оперен театър работят страшно много хора и мащабът е много голям. Трябва да има финансиране от държавата, и то сериозно, трябва да бъде над 1 процент. Ние сме свикнали, пътували сме много, работили сме в чужбина и сме печелили пари извън страната, но младите сега нямат тази възможност. Има опасност младите масово да започнат да се отказват, защото няма пари. Това важи особено за мъжете, защото колкото и да е тривиално един мъж трябва да носи пари вкъщи. Ако не е добре платен, той няма да се занимава с което и да е изкуство. Оперни певци, балетисти или оркестранти не могат да бъдат комерсиални. Просто трябва да се промени мисленето и да има повече пари за култура. Много неща трябва генерално да се променят.

Какви примери сте виждали за това в други страни по света? Приложим ли е у нас външен модел и откъде?

- Не мога да правя паралел с други държави, в които съм ходил. Не съм пял в много големи театри, а в средна категория, но това, което съм видял и знам от колеги, които работят дълги години в Западна Европа, е, че там има на първо място много спонсори от известни марки и второ, държавното финансиране е над 2 процента.

Трябва ли изкуството да следва вкуса на публиката? Трябва да „слиза“ до народа или да издига при себе си хората?

- Българската публика е много придирчива. Тя е свикнала на високо ниво и може да прецени кой е добър и кой не е, кой може да я грабне и кой - не. Вкусът на публиката за мен е един и той е добрият. Когато имаш хубава постановка с добри певци, с красиви декори и костюми, тя е увенчана с успех. Точно това очакваме да получат и любителите на оперното изкуство от „Дон Жуан“.