site.btaОБНОВЕНА Отиде си Анжел Вагенщайн

Отиде си Анжел Вагенщайн
Отиде си Анжел Вагенщайн

Отиде си Анжел Вагенщайн, съобщиха негови близки. Той е български режисьор, сценарист, писател и общественик.

„Най-голямото, топло и състрадателно сърце спря да бие. Погребението ще се извърши в най-тесен семеен кръг. Поклонението ще се състои в Софийската синагога на трийсетия ден от смъртта, както повелява еврейската традиция“, написа внучката му Жаклин Вагенщайн във Фейсбук. 

Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив в занаятчийско семейство. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини. След амнистия семейството се завръща в София, където Анжел Вагенщайн завършва строителен техникум, но никога не работи по специалността си. 

Анжел Вагенщайн е известен с псевдонима си Джеки. В книгата си „Преди края на света.  Драскулки от неолита“ Вагенщайн обяснява как е произлязъл псевдонимът му Джеки. Спомня си легендарния ням филм „Хлапето" на Чарли Чаплин - малкият Анжел го е гледал няколко пъти, воден от своите лели. Те го оприличили на малкия немирник Джеки Куган и така останал прякорът му.

АНТИФАШИСТКАТА БОРБА

На 16 години Анжел Вагенщайн се включва в антифашистката борба и става член на Работническия младежки съюз (РМС). По време на Втората световна война (1939-1945) Анжел Вагенщайн участва в Съпротивителното движение като ръководител  на бойна група.  По-късно, когато в България влиза в сила т. нар. Закон за защита на нацията, са създадени групи за принудителен еврейски труд. Всички мъже от 18 до 60 години трябва от най-ранна пролет до най-късна есен да отдават безплатен труд по лагерите. Анжел Вагенщайн е в лагер в Македония, от който успява да избяга и става партизанин.  При една акция в София е арестуван и на 4 май 1944 г. е осъден на смърт. Изпълнението на присъдата му е забавено заради бомбардировките над София, когато всички процедури и обвинителни актове са забавени. След като част от Централния софийски затвор е разрушен от бомбардировките Анжел Вагенщайн е преместен в Сливен. На 9 септември 1944 г. излиза от затвора с висяща смъртна присъда.

В ПОЛИТИКАТА

От 1941 г. Анжел Вагенщайн е член на Българската комунистическа партия (от 1990 г. Българската социалистическа партия). От 6 юни 1994 г. до 21 януари 1996 г. е член на Висшия партиен съвет на Българската социалистическа партия (БСП), като от 11 юни 1994 г. до 21 януари 1996 г. е член и на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП. Участник от страна на БСП в Кръглата маса (16 януари-15 май 1990), на която се провеждат политически консултации между управляващи и опозиция за осъществяване на прехода към демокрация и пазарна икономика. Бил е депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 37-о Народно събрание (януари-септември 1995). В края на 90-те години на 20-и век той се отказва от политиката.

ПЪРВИЯТ ЧУЖДЕНЕЦ, ЗАВЪРШИЛ МОСКОВСКАТА ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ

През 1950 г. Анжел Вагенщайн завършва кинодраматургия в Московската филмова академия и получава диплом № 1, като първи чужденец, следвал и завършил академията. След дипломирането си става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Бил е и драматург на театър „Трудов фронт" (дн.  Малък градски театър „Зад канала"). 

От 1970 г. до 1977 г. е главен редактор на дирекция „Интерфилм" към агенция „София-прес". Работил е и в Българския културен център в Берлин, Германия.  В периода от 1995 г. до 1997 г. е културен аташе, пресаташе и пълномощен министър по културната политика във Виена, Австрия, където е бил и директор на българския културен дом "Витгенщайн".

ЕДИН ОТ ОСНОВОПОЛОЖНИЦИТЕ НА МОДЕРНОТО БЪЛГАРСКО КИНО

Анжел Вагенщайн е един от основоположниците на модерната българска национална кинематография и кинодраматургия. Той е създал сценариите на 52 игрални, документални и анимационни филма, заснети в България, Германия, Русия, Гърция, Чехия, Грузия, Китай и Виетнам. Много от филмите, създадени с негово участие, са отличени с престижни награди на национални и международни кинофестивали. Сред тях са „Наша земя" (1952), „Ребро Адамово" (1958), „Звезди" (1959),  „Двама под небето" (1962),   „Езоп" (1970),  „Гоя" (1971), „Допълнение към Закона за защита на държавата" (1976), „Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), „Борис I"  (1985),  „Хотел Шанхай“ (1996), „След края на света" (1998) и др.  

ФИЛМЪТ „ЗВЕЗДИ“ ПО НЕГОВ СЦЕНАРИЙ Е ЗАБРАНЕН В БЪЛГАРИЯ 

Филмът по негов сценарий „Звезди" на режисьора  Конрад Волф е забранен в България, въпреки че е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан през 1959 г. Филмът е копродукция на България и ГДР и е носител и на много награди от международни фестивали - златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите във Виена, Австрия (1959), първа награда и почетен диплом в Единбург, Шотландия (1959), Златно копие на главата на воина от Паленке, Мексико (1959), първа награда в Лил, Франция (1960), награда за най-добър филм в Аделаида, Австралия (1961) и др. 

Филмът „Звезди” е може би първият в света, който поглежда към Холокоста, много преди това да направят авторите на „Списъкът на Шиндлер”, на „Пианистът” и др. Критиците казват за филма „Звезди“: „това със сигурност е един от най-човечните филми, третиращи еврейския въпрос. Величието му е в това, че е лишен от всякаква пропаганда".

„БОРИС I” Е НАЙ-ГОЛЯМОТО МУ КИНЕМАТОГРАФИЧНО УСИЛИЕ

В интервю през 2007 г. на въпроса кой е най-любимият, най-изстраданият му филм Анжел Вагенщайн отговаря: „Най-трудният, най-сложният, най-изстраданият ми филм, взел много години от живота ми в издирване, в ровене по библиотеки, е „Борис I”. За мен това беше най-трудната задача. Щастлив съм, че в него Стефан Данаилов прояви висотата на актьорското си майсторство. „Борис I ”беше сложна, тежка, безумно скъпа продукция, която само при ония условия, когато нашето кино беше държавно и можеше да се вложат големи пари без ангажимент да се връщат – само тогава можеше да бъде направен. За мен този филм беше най-голямото ми кинематографично усилие. А най-сполучливото кинематографично усилие е „Звезди”. И колкото и да е парадоксално, докато за „Борис I” хвърлих почти три години от живота си, „Звезди” написах за една седмица и той е най-успешният ми филм. „Звезди” е продаден в 72 държави и е награден не само в Кан, а където и да се е появил (12 фестивала), е прибирал големите награди. Ако мога да кажа: Това е вдъхновеният ми филм“.

МИСИЯТА НА ЛИТЕРАТУРАТА Е ДА ГРАДИ МОСТОВЕ

От 90-те години на 20-и век Анжел Вагенщайн се отдава на писателска дейност. Той е автор на романи и пиеси. В интервю през 2007 г. казва: „Мисията на литературата е да гради мостове“.

Романите от тетралогията  му „Петокнижие Исаково" (1998), „Далеч от Толедо" (2002) и „Сбогом Шанхай" (2004), посветени на съдбата на европейските евреи през Втората световна война са удостоени с национални и международни награди, в това число годишните литературни награди на Съюза на българските писатели, на Парижкият университет Сорбоната и на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Романът му „Сбогом, Шанхай" е удостоен с приза за европейска литература „Жан Моне" през 2004 г. Романите са преведени на френски, немски, английски, руски, испански, полски, чешки, унгарски, италиански, китайски, иврит и др. 

Анжел Вагенщайн е автор на пиесите „По московско време" (1952), „Генералът и лудият" (1958), „Съкровището на Силвестър" (куклена пиеса, 1971). В автобиографичната си книга „Преди края на света. Драскулки от неолита", издадена през 2011 г.  той споделя своите съкровени спомени, както за съпротивителното движение по време на Втората световна война, така и забавни моменти от кухнята на киното. През 2015 г. излиза книгата му „Съновидение за Св. Борис I". През 2022 г. по повод 100-годишния юбилей на Анжел Вагенщайн излиза илюстровано издание на „Съновидение за св. Борис I“, както и  издание, обединяващо в един том романите „Петокнижие Исааково“ и „Сбогом, Шанхай“. На представянето на илюстровано издание на „Съновидение за св. Борис I“ на 30 ноември 2022 г. Анжел Вагенщайн казва: „Неслучайно, пред Борис Първи сега стои съкращението св. – свети. Той е първият, който прозря, че тези две племена – едното идва от просторите на Персия, а другото е славянско – можеш да ги слееш в единна нация, с различни езици, с различни митове, различни богове. Това е като да слееш вода и олово, вода и масло“.

ПРИЗНАНИЕ

Анжел Вагенщайн e удостоен е със званията „Заслужил деятел на културата" (май 1978), „Народен деятел на изкуството и културата" (23 май 1985), „Лауреат на Димитровска награда" (1986),  „Почетен гражданин на Пловдив" (2009). 

Той е носител на редица български и международни награди. Носител е на Националната награда за изкуство на ГДР през 1971 г., на френските ордени „За заслуги към нацията" през 1996 г.  и „За изкуство и култура". Отличен е с наградата за сценарий на Съюза на българските филмови дейци за 1976 г., за цялостния му принос в претворяване на историко-революционна тема и на сценария на филма „Допълнение към закона за защита на държавата“. 

Анжел Вагенщайн е удостоен с орден „Народна република България" първа степен през 1982 г. Носител е на литературната награда на издателство „Христо Ботев" за цялостно творчество през 1999 г.  На 17 февруари 2003 г. е награден с орден „Стара планина" първа степен за изключителния му принос към българската култура и по повод 80-ата годишнина от рождението му. На 1 ноември 2013 г. става носител на награда „Св. Паисий Хилендарски" за 2013 г.  за изключителния му принос за развитието на българското филмово изкуство, българската литература и култура. На 20 май 2014 г. е удостоен със златен медал „Иван Вазов" по повод 100-годишнината на Съюза на българските писатели. През юни 2020 г. той става носител на Международна награда „Легенда на 2020"  за цялостно творчество и принос към европейското и световното кино на Международния фестивал на филмовото изкуство „South East European film festival - SEE A PARIS FF". През 2022 г. той става носител на Наградата на София на Столична община за своя принос към изкуството на киното. „Как да ви кажа, най-важно е човек да не губи чувството си за хумор. От много време насам нищо не си пожелавам, освен здраве. Много ми е дълга биографията, за да си правя равносметки", казва тогава Анжел Вагенщайн.

На 17 септември 2022 г. Вагенщайн  е удостоен със Специалната награда на Столична община за цялостен принос в областта на културата. На 17 октомври 2022 г. в Дома на киното в София е отбелязан 100-годишният юбилей на Анжел Вагенщайн с прожекция на филма „Звезди“. Тогава Илияна Йотова удостоява Анжел Вагенщайн с почетния плакет на вицепрезидента в знак на признание за безграничния талант, активната обществена позиция и достойния пример за чест и вярност към големите идеи и по повод юбилея му. На 1 ноември 2022 г. Анжел Вагенщайн е отличен с наградата „Златен век“ огърлие на Министерството на културата. На 3 ноември 2022 г. президентът Румен Радев удостоява с Почетния знак на президента Анжел Вагенщайн за изключителния му принос към българската култура и духовно развитие и по повод неговата 100-годишнина.

ИНИЦИИРА ФОРМИРАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ КЪМ КОАЛИЦИЯТА „ЛЕВИЦАТА“

На 23 февруари 2023 г. лявата платформа „Левицата“ формира обществен съвет към коалицията по инициатива на Анжел Вагенщайн, който е избран за председател на съвета. В състава на Съвета влиза широко представителство на академичните, научните и творческите среди. 

"Аз принадлежа към народ, който никога не губи чувство за хумор. Срещали ли сте българин, който да не ви се оплаче? Срещали ли сте арменец, който да не ви се похвали? Срещали ли сте евреин, който да не опита да ви пробута виц? Въпреки цялата трагика, в която живеем, човек трябва да се радва и да разказва смешки", казва Анжел Вагенщайн.

/АЯ/отдел „Справочна“

/ДД/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:52 на 29.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация